засилваше измъчващите ги тревожни предположения.
— Братовчеде — каза Навай, който пръв прекрачи прага, — ето ни отново на вашите заповеди.
Гонзаг се усмихна и покровителствено му кимна с глава. Останалите се поклониха с обичайната почтителност. Принцът не ги покани дори да седнат. Той ги обгърна с поглед и процеди:
— Добре, виждам, че никой не липсва.
— Липсват Албре, Жирон и Шаверни — обади ce Hoce.
Настъпи гробна тишина; всички чакаха отговора на господаря. Гонзаг леко свъси вежди.
— Господата Албре и Жирон изпълниха дълга си — сухо произнесе той.
— Дявол го взел! — изруга Навай. — Надгробното слово е твърде кратко, братовчеде! Ние сме поданици само на краля.
— А колкото до господин дьо Шаверни — добави принцът, — той се оказа прекалено откровен, когато се напие, и аз го лиших от доверието си.
— Ще благоволи ли ваше височество да ни обясни какво разбира под „лиших го от доверието си“? — попита Навай. — Чухме да се говори за Бастилията.
— Бастилията е голяма — промълви принцът и усмивката му стана жестока, — там има място и за други.
В този момент Ориол на драго сърце би се лишил от новата си новеничка благородническа титла, поне от половината си акции и дори от любовта на госпожица Нивел, само и само за да се събуди от този кошмар. Пейрол стоеше до камината — неподвижен, омърлушен и безмълвен. Навай въпросително се спогледа с приятелите си.
— Господа — поде Гонзаг с неочаквано променен тон, — съветвам ви да не се занимавате повече с господин дьо Шаверни, пък и с когото и да било другиго. Предстои ви работа. Повярвайте ми, по-добре е да помислите за самите себе си.
Острият му поглед опипваше един по един присъствуващите, които неволно свеждаха очи.
— Братовчеде — тихо се обади Навай, — всяка ваша дума прилича на заплаха.
— Братовчеде — отвърна Гонзаг, — думите ми са от прости — по-прости. Заплашвам не аз, а съдбата.
— Но какво се е случило? — разнесоха се един през друг разтревожени гласове.
— Нищо особено. Просто идва краят на играта и имам нужда от всичките си карти.
Те неволно пристъпиха напред, но Гонзаг с властен жест ги възпря и обръщайки гръб на камината, зае позата на оратор.
— Тази вечер се събира семейният съвет — каза той. — Ще го председателствува лично негово кралско височество.
— Известно ни е, ваше височество — прекъсна го Таран, — и затова бяхме още по-учудени от факта, че настоявате да сме облечени така. Човек не се явява в подобен вид пред такъв форум.
— Така е — кимна Гонзаг, — но този път нямам нужда от вас на съвета.
Удивен вик се изтръгна от гърдите на всички присъствуващи. Те недоумяващо се спогледаха и Навай попита:
— Нима отново ще играят шпагите?
— Може би — уклончиво отвърна Гонзаг.
— Ваше височество — заяви решително Навай, — говоря само от мое име…
— Не говорете дори и от свое име, братовчеде! — прекъсна го принцът. — Знайте, че сте стъпили на хлъзгав мост и не е нужно дори да ви бутам, за да паднете. Предупреждавам ви, достатъчно е да престана да ви държа за ръка! Но ако въпреки всичко искате да говорите, Навай, изчакайте поне докато ви разясня в какво положение се намираме всички ние.
— Тъй да бъде — промърмори младият благородник, — ще изслушам по-напред обясненията на ваше височество, но аз също ви предупреждавам, че от снощи ние доста поразмислихме.
Известно време Гонзаг го гледа съчувствено, после сякаш се съсредоточи.
— Нямам нужда от вас на съвета, господа — повтори той, — тъй като сте ми нужни на друго място. Дворцовите премени и парадните шпаги не са ни най-малко подходящи за това, което ви предстои да свършите. Произнесена беше една смъртна присъда, но, мисля, известна ви е испанската поговорка: „Между устните и чашата, между топора и врата…“ Там палачът чака един човек.
— Господин дьо Лагардер — вметна Hoce.
— Или мен — студено произнесе Гонзаг.
— Вас?! Вас, ваше височество?! — чуха се изумени викове. Пейрол подскочи ужасен.
— Не треперете! — продължи принцът и се усмихна още по-надменно. — Не е работа на палача да избира. Но за да се справи човек с демон като Лагардер, който успя да си спечели могъщи съюзници дори в килията, аз знам едно-единствено средство: шест стъпки земя, която да покрие трупа му. Докато е жив, макар и с вързани ръце, но свободна мисъл, докато устата му може да се отваря и езикът да говори, едната ни ръка трябва винаги да е на шпагата, кракът — на стремето, а главите ни — на раменете!
— Главите ни?! — повтори Hoce и рязко се изправи.
— Кълна се във всевишния! — извика Навай. — Това е вече прекалено, ваше височество. До момента, в който говорите само за себе си…
— Бога ми, играта взе да става опасна! — избъбра Ориол. — Не издържам повече!
Той направи крачка към изхода. Вратата беше отворена и в преддверието на парадната зала на двореца се виждаха въоръжени гвардейци. Ориол припряно отскочи назад. Таран затвори вратата.
— Успокойте се, господа, това няма никакво отношение към вас — каза Гонзаг. — Тези юначаги са тук в чест на господин регента, пък и за да излезете оттук не е нужно да минавате през преддверието. Да, „главите ни“, — така казах, но вие май се докачихте?
— Отивате твърде далеч, ваше височество — отговори Навай. — Заплахите не могат да спрат хора като нас. Бяхме ваши верни приятели до момента, в който ставаше дума да следваме заедно път, който подобава на благородници, но сега работата изглежда опира До Готие Жандри и неговите шпагаджии. Сбогом, ваше височество!
— Сбогом, ваше височество! — присъединиха се към него в един глас и останалите.
Гонзаг горчиво се разсмя.
— И ти ли, Пейрол? — възкликна той, виждайки довереникът му да се шмугва сред бегълците. — О, колко вярно съм ви претеглил, господа! Добре, верни мои приятели, както каза господин дьо Навай, само думичка още. Къде отивате? Нужно ли е да ви напомням, че тази врата води право в Бастилията?
Навай вече протягаше ръка към дръжката на вратата, но рязко я отдръпна и се хвана за шпагата. Гонзаг продължаваше да се смее. Скръстил ръце на гърдите си, той единствен бе запазил спокойствие сред толкова объркани и уплашени лица.
— Та не виждате ли — поде отново той, пронизвайки всички и всеки с презрителния си поглед, — не разбирате ли, че очаквах точно това от вас, люде честни и почтени! Нима не са ви казали, че днес разговарях с регента на четири очи от осем сутринта до обед? Не усетихте ли, че вятърът на благоволението духа към мен, силен като ураган? Толкова силен, че може би ще ме повали, но, кълна се, преди мен ще повали вас, верни мои! И ако днес е сетният ми ден на могъщество, нямам за какво да се укорявам, използувах го наистина добре! Имената ви, всички ваши имена съставляват един списък И този списък се намира върху бюрото на господин Машо. Достатъчно е да кажа една дума и той ще съдържа само имената на знатни велможи; кажа ли обаче друга дума, списъкът ще включва единствено имена на изгнаници.
— Ще разчитаме на късмета си — каза Навай.
Но думите му прозвучаха твърде колебливо, докато останалите запазиха мълчание.
— „Ще ви последваме, ваше височество, ще ви последваме!“ — продължи Гонзаг, повтаряйки думите им, казани преди няколко дни. — „Ще ви последваме покорно, сляпо, безстрашно! Ще се сплотим около вас в свещен батальон!“ Кой си тананикаше тази песничка, чийто припев знаят всички предатели? Вие, или аз? Но ето че още при първия полъх на бурята аз напразно диря край себе си поне един войник от свещената фаланга! Къде сте, верни мои? Бягате? Не, още не, кълна се в бога! Аз съм зад вас и държа шпагата си готова, за да я забия в корема на бегълците. Мълчете, братовчеде Навай! — рязко повиши тон принцът, когато забеляза, че последният понечи да отвори уста. — Няма да ми стигне хладнокръвие, за да изтърпя наглите ви думи. Вие ми се предложихте до един доброволно и безусловно; аз ви приех и сега ще ви
