Монтобер и Навай се разкаяха за прибързания си смях.
— Hoce — продължи принцът, — от утре ще се возите в карета. Жирон, ще ви кажа какво издействувах за вас, но когато останем насаме.
Hoce беше доволен, Жирон два пъти повече.
Продължавайки щедро да раздава благодеяния, които не му струваха нищо, Гонзаг назова всеки по име. Никой не беше забравен, дори барон Батц.
— Ела насам, маркизе! — рече накрая той.
— Аз! — отзова се Шаверни.
— Ела тук, глезено дете!
— Братовчеде, знам съдбата си! — провикна се маркизът шеговито. — Всички наши съученици, които са били послушни, получиха награда… а най-малкото, което рискувам аз, е да бъда оставен на хляб и вода. Ах! — изпъшка той и се удари по гърдите. — Чувствувам, че напълно съм го заслужил!
— На събуждането на Негово величество присъствуваше и господин дьо Фльори, кралският наставник.
— Естествено — отвърна маркизът, — това е негов Дълг.
— Господин дьо Фльори е човек безкомпромисен.
— Това му е работата.
— Господин дьо Фльори е узнал за похожденията ти във Фьойантин с госпожица дьо Клермон.
— Олеле! — обади се Навай.
— Олеле! — повториха Ориол и другите.
— А ти не позволи да бъда прогонен в изгнание, братовчеде, така ли? — попита Шаверни. — Много съм ти признателен!
— Не стана дума за изгнание, маркизе.
— А тогава за какво стана дума, братовчеде?
— За Бастилията.
— И ти ме отърва от Бастилията? Дължа ти двойно по-голяма благодарност.
— Направих нещо повече, маркизе.
— Нещо повече ли, братовчеде? Нима ще трябва да се просна по корем в нозете ти?
— При покойния крал земите ти в Шаней бяха конфискувани.
— Да, по времето на Нантския едикт50.
— А добри доходи ли даваха?
— Двайсет хиляди екю, братовчеде. За половината бих се продал и на дявола.
— Именията в Шаней са ти възвърнати.
— Наистина ли? — извика малкият маркиз, после подаде ръка на Гонзаг и много сериозно каза: — В такъв случай дадена дума — хвърлен камък, продавам се на дявола!
Гонзаг свъси вежди. Целият кръжец чакаше само знак, за да нададе вой. Шаверни презрително ги изгледа.
— Братовчеде — тихо, но отчетливо произнесе той, — пожелавам ви само сполука. Но ако дойдат черни дни, тълпата около вас ще оредее. Не искам никого да обидя, такова е правилото, но дори и да остана сам, братовчеде, аз ще остана!
V. Обяснява се отсъствието на Фаенца и Салдан
Раздаването беше приключило. Hoce умуваше над костюма, с който на следващия ден щеше да се качва в кралските карети. Ориол, благородник едва от пет минути насам, вече премисляше на какви ли прадеди би могъл да се позове още от времето на Сен Луи51. Всички бяха доволни. Присъствувайки на събуждането на краля, господин дьо Гонзаг наистина не си беше губил времето.
— Братовчеде. — не мирясваше при все това малкият маркиз, — няма така лесно да се отървеш от мен, въпреки чудесния подарък, който току-що ми направи.
— Какво още искаш?
— Не знам дали е заради Фьойантин и госпожица дьо Клермон, но Боа Розе категорично отказа да ми даде покана за празненството в Пале Роаял тази вечер. Каза ми, че всички покани били вече раздадени.
— Нищо чудно! — извика Ориол. — Тази сутрин на улица „Кенкампоа“ поканите вървяха с десет луидора надценка. Боа Розе сигурно е спечелил пет-шест хиляди ливри.
— От които половината са за абат Дюбоа, неговия господар!
— Видях да продават по петдесет луидора едната — обади се Албре.
— На мен не ми продадоха дори за шейсет! — намеси се Таран.
— Просто ги разграбват.
— В момента навярно са вече безценни.
— И има защо, господа — каза Гонзаг, — празненството ще бъде наистина великолепно. На него ще присъствуват до един люде заможни или потомствени аристократи. Не вярвам на господин регентът дори за миг да му е минало през ум да спекулира с поканите, но всяко време си има своите малки недостатъци, пък и, бога ми, не виждам нищо лошо в това, Боа Розе и абатът да си оплетат кошницата с подобни дреболии.
— Та ако ще тази вечер салоните на регента да гъмжат от комисионери и спекуланти! — отбеляза Шаверни.
— Това са утрешните благородници — отвърна Гонзаг. — Натам върви светът!
Шаверни потупа Ориол по рамото.
— Е, днешни ми благороднико — подкачи го той, — как отвисоко ще гледаш ти тези утрешни аристократи, а?!
Необходимо е все пак да кажем няколко думи и за самото празненство. Идеята принадлежеше на шотландеца Ло; той беше поел и огромните разходи по него. То трябваше да се превърне в символичен триумф на системата, както се казваше тогава, в официално и гръмко потвърждение на победата на кредита над звонковата монета.
За да му придаде още по-голяма тържественост, Ло беше склонил Филип Орлеански да му отстъпи под наем салоните и парковете на Пале Роаял, та дори и нещо повече: поканите бяха отправени от името на самия регент и само този факт беше напълно достатъчен, за да превърне триумфа на бога-хартия в национален празник.
Разправяха, че Ло е предоставил на разположение на двора на регента наистина главозамайващи суми, само и само нищо да не накърни престижа на това всенародно веселие. Всичко прекрасно, което можеше да се постигне само с най-щедро разточителство, трябваше да заслепи поканените. Най-много се говореше за фойерверка и балета. Фойерверкът, чиято подготовка и изпълнение бяха поверени на кавалера Жиойа, трябваше да изобрази, гигантския дворец, издигнат на брега на Мисисипи по проект на самия Ло. Отсега нататък светът, и в това бяха убедени всички, щеше да притежава едно-единствено чудо — този мраморен палат, украсен с всичкото безполезно злато, което победоносният кредит изхвърляше от обръщение; този дворец-, голям колкото град, където щяха да бъдат изложени на показ всички метални богатства на света. Среброто и златото вече щяха да служат само за това. Балетът, алегоричен акт в духа на времето, трябваше също да представи кредита, олицетворяващ ангел-хранителя на Франция, който я поставя начело на народите. Край на глада, край на мизерията, край на войните! Кредитът, този нов месия, изпратен от милосърдния бог, щеше да разпръсне по цялото земно кълбо наново извоюваните прелести на земния рай.
След празника тази вечер обожественият кредит щеше да се нуждае единствено от храм. Жреците вече бяха налице.
Господин регентът беше определил броя на поканените на три хиляди; Дюбоа потайно го утрои; церемониалмайсторът Боа Розе тихомълком го удвои.
Във времената, когато върлува чумата на ажиото, неговата зараза се промъква навсякъде и нищо не е в състояние да противостои на победното и нашествие. Същото, което виждате в крайните квартали, където
