Врявата избухна с нова сила:
— На мен! Аз съм записан. По дяволите, няма да се оставя да ме прередят!
— — Я не ме блъскайте!
— Нима ще нагрубите една жена?!
Да, защото тук имаше и жени, прароднини на онези грозни дами, които в наши дни стряскат минувачите край борсата около два часа следобед.
— Глупак!
— Дръвник! — Простак!
Следваха ругатните и писъците на деловите жени. Назрял беше моментът да се хванат за косите. Кокардас и Паспоал вече протягаха вратове, за да могат по-добре да наблюдават боя, когато вратата в дъното на залата, намираща се зад подиума, широко се отвори.
— Гонзаг! — прошепна гасконецът.
— Милиардерът! — добави нормандецът. Двамата неволно свалиха шапките си.
И наистина на подиума се появи Гонзаг, придружен от двама млади благородници. Той беше все тъй красив, макар че вече наближаваше петдесетте. Високата му фигура напълно бе запазила великолепната си гъвкавост. По челото му нямаше и помен от бръчки; разкошната му, натежала от благовония коса заливаше с черния кехлибар на бляскавите си къдри раменете на скромния фрак от черно кадифе. Неговият изящен вид нямаше нищо общо с пищността на Пейрол. Жабото му струваше петдесет хиляди ливри, а по лентата на съсловния орден, от който изпод белия му сатенен жакет се подаваше само крайчецът, имаше брилянти за един милион.
Младите благородници, които го съпровождаха, бяха глумливият Шаверни, негов братовчед по линия на Ньовер, и кадетът дьо Навай. И двамата бяха напудрени и носеха изкуствени бенки. Бяха все очарователни, малко женствени и донякъде преситени младежи, вече развеселени, въпреки ранния утринен час, от няколко глътки шампанско, които носеха коприната и кадифето с неподражаема арогантност.
Кадетът дьо Навай вече беше навършил двайсет и пет години; маркиз дьо Шаверни наближаваше двайсетте. Те се спряха, известно време наблюдаваха блъсканицата и се разсмяха едновременно от все сърце.
— Но господа, господа! — извика Пейрол и свали шапката си. — Имайте поне малко уважение към господин принца!
Тълпата търговци, готови само допреди миг да се хванат гуша за гуша, се укроти като по чудо; всички претенденти за парцели едновременно превиха гръб в поклон, а дамите направиха реверанс. Гонзаг небрежно поздрави с ръка и отминавайки, рече:
— Побързайте, Пейрол, имам нужда от залата.
— О, ама че мутри! — възкликна дребничкият Шаверни, вглеждайки се отблизо в присъствуващите.
Навай се смееше до сълзи и току повтаряше:
— О, ама че мутри!
— Настървили са се до полуда — прошепна Пейрол, който се беше приближил до господаря си, — и ще платят толкова, колкото поискаме…
— Обявете търг! — извика Шаверни. — Тъкмо ще се позабавляваме!
— Ш-шт! — смъмри го Гонзаг. — Не се намираме на масата, лудньо! — Идеята обаче му се стори добра и той добави: — Тъй да бъде! Обявете ги на търг! Каква да бъде първоначалната цена?
— Петстотин ливри на месец за четири квадратни стъпки — отвърна Навай, като си мислеше, че иска прекалено много.
— Хиляда ливри за седмица! — предложи Шаверни.
— Нека бъдат хиляда и петстотин — каза Гонзаг. — Започвайте, Пейрол.
— Господа — обяви довереникът, обръщайки се към претендентите, — тъй като това са не само последните, но и най-хубавите места… ще ги дадем на онзи, който предложи най-висока цена. Номер 927, хиляда и петстотин ливри!
Сред тълпата се разнесе ропот, но никой не се обади.
— Дявол да го вземе, братовчеде, аз ще ви помогна — обади се Шаверни и като пристъпи крачка напред, извика: — Две хиляди ливри!
Кандидатите отчаяно се спогледаха.
— Две хиляди и петстотин! — наддаде кадетът дьо Навай, който се почувствува засегнат.
Сериозните претенденти изпаднаха в дълбоко униние.
— Три хиляди! — извика със задавен глас един дебел търговец на вълна.
— Присъдено! — побърза да отсече Пейрол.
Гонзаг му хвърли смразяващ поглед. Този Пейрол беше наистина тесногръд; страхуваше се да познае пределите на човешкото безумие.
— Добре потръгна! — отбеляза Кокардас.
Паспоал молитвено беше събрал ръце и целият се бе превърнал в слух и зрение.
— Номер 928 — обяви икономът.
— Четири хиляди ливри — небрежно произнесе Гонзаг.
— Че то е все същото! — възрази една вехтошарска, чиято племенница наскоро се беше омъжила за някакъв граф с цената на двайсет хиляди луидора, спечелени на улица „Кенкампоа“.
— Купувам го! — извика един аптекар.
— Давам четири хиляди и петстотин! — обади се един търговец на железария.
— Пет хиляди!
— Шест хиляди!
— Присъдено! — извика Пейрол и обяви: — Номер 929… — Но след един поглед на Гонзаг побърза да добави: — За десет хиляди ливри!
— Четири квадратни стъпки! — прошепна изумен Паспоал. А Кокардас сериозно добави:
— Две трети от един гроб!
Междувременно търгът навлизаше в разгара си. Идваше ред на опиянението. Оспорваха си номер 929 като някакво съкровище и никой не се удиви, когато Гонзаг обяви следващия номер за петнайсет хиляди ливри. Имайте предвид, че се плащаше в брой, било в прелестни звънки монети, било в държавни облигации.
Докато единият от секретарите на Пейрол прибираше парите, другият записваше в тефтера си имената на купувачите. Шаверни и Навай вече не се смееха; те се възхищаваха.
— Невероятна лудост! — дивеше се маркизът.
— Човек трябва да го види, за да повярва — пригласяше му Навай.
А Гонзаг, все тъй подигравателно усмихнат, добави:
— Франция е прекрасна страна, господа. Но да свършваме! — сепна се той. — Обявете всичко останало по двайсет хиляди ливри!
— Та това е просто без пари! — извика дребничкият Шаверни.
— На мен! На мен! На мен! — разнесоха се викове сред тълпата.
Мъжете се биеха, жените падаха задушени или премазани, но в безпределното си отчаяние те също крещяха:
— На мен! На мен! На мен!
Последва ново наддаване, разнесоха се нови викове на радост и гняв. Златото се лееше като река върху стъпалата на подиума, който служеше за гише. Беше едновременно забавно и изумително да наблюдаваш с какъв възторг се изпразват тези издути джобове. Онези, които вече бяха получили разписки ги размахваха над главите си и опиянени, обезумели от щастие отиваха да изпробват местата си и да се настанят удобно в тях. Победените си скубеха косите.
— На мен! На мен! На мен!
Пейрол и помощниците му се видяха в чудо. Същински бяс беше обладал всички, а при последните наддавания върху паркета се проля дори кръв. Най-сетне и погрешно разчертаният номер 942 с размери само две стъпки и половина, беше продаден за двайсет и осем хиляди ливри. Пейрол шумно затвори тефтера си и обяви:
— Господа, търгът е закрит.
