— Изглежда, че братовчед ми се е опитал да изиграе някоя лоша шега на дявола — рече си той, — и сега дяволът си отмъщава.
В същото време в залата, по знак на дьо Ламоаньон, магистратите отново бяха заели местата си. С цената на огромно усилие на волята Гонзаг беше успял да се овладее и на пръв поглед изглеждаше спокоен. Той се поклони пред магистратите и рече:
— Господа, бих се срамувал, ако добавя дори думица към вече казаното. Моля ви да решите спора между принцесата н мен.
— Да, нека го обсъдим — разнесоха се възгласи.
Господин дьо Ламоаньон стана и сложи шапката си.
— Принце — каза той, — след като изслушаха негово високопреосвещенство от името на госпожа принцесата, кралските пълномощници стигнаха до единодушното мнение, че в момента и дума не може да става за издаването на каквото и да е окончателно съдебно решение. Щом госпожа дьо Гонзаг знае къде е дъщеря й, нека я представи. В същото време господин дьо Гонзаг се задължава да ни представи онази, за която твърди, че е наследницата на Ньовер. Пред съда трябва да бъде представено и писменото доказателство, посочено от господин принца и упоменато от госпожа принцесата, тоест, откъснатата страница от регистъра на параклиса на Кайлюс, което несъмнено ще улесни окончателното решение. В името на краля, отлагам заседанието на съвета с три дни.
— Приемам — побърза да се съгласи Гонзаг. — Ще имам исканото доказателство.
— Ще имам както дъщеря си, така и доказателството — заяви принцесата. — И аз съм съгласна.
Кралските пълномощници веднага закриха заседанието.
— Колкото до вас, клето дете — обърна се Гонзаг към допя Крус, предавайки я в ръцете на Пейрол, — направих всичко, което беше по силите ми. Вече само бог може да ви върне сърцето на вашата майка!
Доня Крус спусна воала си и се отдалечи. Но пред самия праг на залата тя внезапно се обърна и се спусна към принцесата.
— Госпожо! — извика девойката и притисна ръката на Орор към устните си. — Независимо от това дали сте моя майка, или не, знайте, че ви уважавам и обичам!
Принцесата се усмихна и на свой ред докосна челото и с устни.
— Ти не си съучастница, детето ми, разбрах това — промълви тя. — Не ти се сърдя. Аз също те обикнах.
Пейрол побърза да отведе доня Крус. Благородната тълпа, която само допреди миг изпълваше залата, се беше разпръснала. Навън бързо се смрачаваше. След като изпрати кралските съдии, Гонзаг се върна в залата в мига, когато принцесата, заобиколена от своите придворни дами, се канеше да се оттегли. Властният му жест ги накара веднага да се отдръпнат. Принцът се приближи до жена си и с онази импозантна изящност, която никога не го напускаше, се наведе за да й целуне ръка.
— Госпожо — полюбопитствува той с безгрижен тон, — означава ли това, че между нас е обявена война?
— Нямам основания да нападам, господине — отвърна Орор дьо Кайлюс, — аз само се защитавам.
— Бих ви помолил да не засягаме въпроси от подобно естество, когато сме насаме — подхвана Гонзаг, който едва успяваше да прикрие под ледената си учтивост яростта, изпълваща сърцето му. — Държа да ви спестя излишни главоболия. По всичко личи, госпожо, че вие май наистина имате някакви тайнствени покровители?
— Господине, аз се уповавам само на божието милосърдие, единствената опора на майките.
Гонзаг се подсмихна.
— Жиро — обърна се принцесата към камериерката си, — разпоредете се да приготвят каретата ми.
— Как? — удиви се Гонзаг. — Нима тази вечер в „Сен Маглоар“ има литургия?
— Не знам, господине — спокойно отвърна тя, — но аз не отивам в църквата „Сен Маглоар“. Фелисите, извадете бижутата ми!
— О, госпожо, вашите брилянти! — подигравателно възкликна принцът. — Нима кралският двор, който толкова отдавна съжалява за вас, ще има щастието най-сетне да ви види отново?
— Да — потвърди принцесата, — тази вечер отивам на бала на регента.
— Вие?! — смая се Гонзаг.
Орор дьо Кайлюс вдигна чело, тъй величествена и красива, че принцът неволно сведе очи.
— Да, аз! — отвърна тя и преди да последва придворните си дами към изхода, добави: — Днес дойде краят на моя траур, господин принце. Правете срещу мен каквото искате, но знайте, че аз вече не се страхувам от вас!
XI. Как се принудиха да поканят Гърбавия на бала в кралския дворец
За миг Гонзаг остана неподвижен и сподири с поглед жена си, която се отдалечаваше по коридора към покоите си.
— Бога ми, същинско възкресение! — помисли си принцът. — При все това мога да твърдя, че изиграх тази партия много умело. Но защо тогава я изгубих? Очевидно тя разполага с някакви скрити козове. Гонзаг, Гонзаг, не сте предвидил всичко, има нещо, което ви се изплъзва…
Той с широки крачки започна да кръстосва из стаята, продължавайки да размишлява:
— Нямаме нито минута за губене! Какво ли ще прави на бала в Пале Роаял? Дали пък няма да иска разговор с господин регента? Очевидно знае къде се намира дъщеря й. Да, но и аз знам това — сепна се Гонзаг и отвори бележника си. — Поне в това отношение случайността ми беше от полза. — Той натисна един звънец и заповяда па появилия се прислужник: — Господин Пейрол! Веднага ми изпратете господин Пейрол!
Прислужникът излезе, а Гонзаг поднови самотната си разходка и връщайки се към първоначалната си мисъл, промърмори:
— Тя има нов съюзник. Някой ми мъти водата.
— Принце — провикна се Пейрол още с влизането си, — най-сетне мога да ви говоря на четири очи! Лоши новини! На тръгване чух кардиналът да казва на кралските пълномощници: „Тук се крие някаква чудовищна тайна…“
— Остави го да си приказва — отсече Гонзаг.
— Доня Крус се бунтува. Твърди, че са я принудили да играе недостойна роля и иска да напусне Париж.
— Остави доня Крус на мира и ме чуй внимателно!
— Добре, но не и преди да съм ви съобщил последните новости. Лагардер е в Париж.
— Ба, така и предполагах! И откога?
— Поне от снощи.
— Принцесата трябва да се е виждала с него — помисли Гонзаг и попита: — Откъде знаеш?
— Салдан и Фаенца са мъртви — почти шепнешком отвърна Пейрол.
Очевидно Гонзаг не очакваше подобна вест. Мускулите на лицето му трепнаха и той остана като зашеметен. Но това продължи само миг. Когато Пейрол отново вдигна очи към него, принцът вече се беше съвзел.
— Виж ти, двама наведнъж! — промълви той. — Този човек е самият дявол!
Пейрол целият се тресеше.
— Къде са открили труповете им? — попита Гонзаг.
— В уличката, която минава покрай градината на вашия павилион.
— Заедно ли?
— Салдан до вратата, а Фаенца на петнайсетина крачки оттам. Салдан е убит с шпага…
— Тук, нали? — прекъсна го Гонзаг и постави пръст между веждите си.
Пейрол повтори жеста му и потвърди:
— Точно там! Фаенца е убит със съшия удар и на същото място.
— Имат ли други рани?
— Не. Ударът на Ньовер е все така смъртоносен.
