от двете покани, запазени за Салдан и Фаенца, после продължи: — Намери модна и елегантна бална рокля и се представи на младата девойка от името на самия Лагардер. На улица „Шантр“ ще те чака готова за тръгване карета.
— Все едно да заложа живота си на комар — промърмори Пейрол.
— Хайде де! Само видът на роклята и бижутата ще я накарат да полудее от радост. Ще й кажеш следното: „Лагардер ви изпраща това и ви очаква.“
— Много неподходящ начин! — обади се внезапно нечие треперливо гласче. — Девойката няма и да помръдне от дома си.
Пейрол отскочи встрани. Гонзаг се хвана за шпагата.
— Гръм да ме порази дано! — възкликна Кокардас в другия край на залата. — Ето ти го и нашето човече, братко Паспоал!
— Ах — поклати глава Паспоал, — ако природата ме беше обезобразила до такава степен, че да трябваше да се откажа от надеждата да се понравя на някоя хубавица, бога ми, бих посегнал на живота си!
Пейрол гръмко се разсмя, подобно на всички страхливци, които едва не са умрели от уплаха.
— Езоп II, наречен Йон! — извика той.
— Пак ли тази твар! — намръщи се Гонзаг. — Нима смяташ, че щом си наел колибата на кучето ми, си закупил и правото да се мотаеш из двореца ми? Какво търсиш тук?
— А вие? — нахално полюбопитствува Гърбавия. — Какво ще търсите там?
Този път противникът беше по силите на Пейрол.
— Драги ми Езоп — надуто заяви той, — тутакси ще ви дам да разберете на какви опасности се излагат онези, които си пъхат носа в чужди работи!
Гонзаг вече се канеше да повика нашите двамина храбреци. Толкоз по-зле за Езоп II, наречен Йон, щом е намислил да подслушва на вратите! В същия миг обаче вниманието му беше привлечено от необичайното и наистина дръзко поведение на дребното човече, което най-безцеремонно грабна от ръката на Пейрол поканата, която принцът току-що му беше дал.
— Какво правиш, проклетнико? — слиса се Гонзаг.
Гърбавия спокойно измъкна от джоба си своето перо и мастилницата.
— Но той е луд! — извика Пейрол.
— Не чак дотам! Не чак дотам! — отвърна Езоп II и като опря едно коляно на пода, за да пише колкото се може по-удобно, надраска върху поканата няколко реда. — Четете! — изправяйки се, тържествуващо рече той и подаде поканата на Гонзаг, който прочете следното:
„Мило дете, тези накити ви изпращам аз. Исках да ви направя изненада. Применете се. От мое име при вас ще дойдат двама лакеи с носилка, за да ви отведат на бала на регента. Аз ще ви чакам там.
Кокардас-младши и брат Паспоал, намиращи се твърде далеч, за да чуят каквото и да било, следяха с любопитство тази сцена, но така и нищичко не разбраха.
— Бога ми! — отбеляза гасконецът. — Негово височество има вид на човек крайно зашеметен!
— Но я се вгледай по-внимателно в лицето на Гърбавия — настоя нормандецът. — Отново твърдя, че някъде вече съм виждал тези очи.
Кокардас повдигна рамене и рече:
— Не се занимавам с хора по-ниски от пет стъпки и четири пръста.
— Аз съм висок само пет стъпки — отбеляза Паспоал обиден. Кокардас-младши му подаде ръка и благодушно заяви:
— Разбери веднъж завинаги, гълъбчето ми, че ти не влизаш в сметката. Приятелството, дявол го взел, е като кристална призма, през която те виждам розово-беличък и по-закръглен дори от Купидон, едничък син на Венера, родена от вълните.
Паспоал с признателност стисна подадената му ръка. Гонзаг наистина имаше вид на човек безкрайно изумен и гледаше Езоп II, наречен още Йон, едва ли не със страх.
— Какво означава това? — прошепна той.
— Това означава, че когато прочете тази записка, момичето ще бъде по-доверчиво — чисто и просто отвърна Гърбавия.
— Искаш да кажеш, че си отгатнал нашите намерения?
— Разбрах само, че желаете да имате девойката.
— А знаеш ли какво рискува човек, когато узнае някои тайни?
— Рискува да спечели много — отвърна Гърбавия и потри ръце.
Гонзаг и Пейрол се спогледаха.
— Но този почерк?… — промълви принцът.
— Е, и аз имам някои малки таланти — прекъсна го Езоп II. — Гарантирам безупречна имитация. Щом веднъж съм видял почерка на един човек…
— Разбирам! Това наистина може да те отведе далеч? А човекът?
— О, човекът! — разсмя се Гърбавия. — Той е твърде висок, аз пък съм прекалено нисък, така че не бих могъл да му подражавам.
— Познаваш ли го?
— Доста добре.
— Откъде?
— Делови отношения.
— Би ли могъл да ни дадеш някои сведения за него?
— Едно-единствено: снощи той нанесе два удара; утре ще нанесе още два.
Пейрол потрепера от глава до пети.
— В мазето на двореца има чудесни килии! — намръщи се Гонзаг.
Гърбавия не обърна никакво внимание на заплахата и поклати глава:
— Излишен разкош. Преустройте ги в изби и ги дайте под наем на винотърговците.
— Струва ми се, че ни шпионираш.
— Нелепа мисъл. Човекът, за когото става дума, няма пукната пара, докато вие притежавате милиони. Искате ли да ви го предам?
Изумлението на Гонзаг беше безгранично.
— Тогава дайте ми и тази покана — продължи Езоп II и посочи последната покана, която принцът продължаваше да държи в ръка.
— За какво ти е?
— Ще я използувам по предназначение. Ще я дам на нашия човек и той ще сдържи обещанието, което правя от негово име: ще отиде на бала на регента.
— Дявол го взел, друже? — възкликна Гонзаг. — Та ти си бил изключителен негодник!
— Е, чак пък толкоз! — скромно отвърна Гърбавия. — Има по-големи негодници и от мен.
— Но откъде такова горещо желание да ми служиш?
— Такъв съм по природа: винаги предан на онези, които ми се нравят.
— Означава ли това, че сме имали щастието да ти допаднем?
— Много.
— И ти заплати десет хиляди екю, само за да ни засвидетелствуваш по-отблизо твоята преданост, така ли?
— За колибата ли говорите? — прекъсна го Гърбавия. — Но моля ви, изобщо не става дума за нея, а за самата спекулация, за една истинска златна мина!… — И разсмивайки се, добави: — Гърбушкото е мъртъв, да живее Гърбушкото! Езоп I спечели милион и половина под един стар чадър, докато аз си имам дори кантора.
Гонзаг направи знак на Кокардас и Паспоал, които веднага се приближиха със звън на старо
