може да пожелае това!
Тя леко открехна завесите на прозореца си и се облакъти на перваза, за да освежи поне малко пламналото си чело. На улицата цареше небивало оживление. Край входа на Пале Роаял се беше струпала тълпа, за да види поканените на бала. Върволицата от паланкини и карети се нижеше между два реда любопитни. В първия миг Орор почти не им обърна внимание. И какво ли значение имаха за нея тази врява и суета! Но в една от минаващите карети тя зърна две жени, майка и дъщеря, пременени за празненството. В очите и се появиха сълзи и за миг тя остана както заслепена.
— Ако и мама беше тук! — помисли си тя.
Това беше възможно; беше дори твърде вероятно. Орор започна по-внимателно да се вглежда във всичко, което можеше да й разкрие поне част от великолепието на празненството. Досещаше се, че оттатък стените на двореца има други, още по-смайващи прелести. Изпита нещо като смътно желание, което много скоро се засили. Тя завидя на младите момичета в разкошни премени, с бисерни огърлици, с перли и цветя в косите, но им завидя не за цветята и перлите, не за премените, а за това, че седяха до своите майки. Желанието й да гледа тутакси премина, тъй като цялото това веселие оскърбяваше нейната тъга. Радостните възгласи, — оживлението, врявата, смеховете, светлините, звуците на оркестъра, които вече долитаха от далечината, всичко това я потискаше. Тя покри с ръце пламналото си лице.
В кухнята, Жан-Мари Беришон изпълняваше около баба си, мъжкараната Франсоаз, ролята на змия- изкусител. Слава богу, нямаше много съдове за миене! Орор и майстор Луи бяха използували само по една чиния. За сметка на това в кухнята падна същински пир. Франсоаз и Жан-Мари ядоха за четирима.
— Ще взема да прескоча до края на улицата да видя какво-що — заяви Жан-Мари. — Госпожа Балао разправя, че там са се сбрали вълшебствата от всички омагьосани дворци и приказки. Ще ми се да хвърля един поглед.
— Добре, синчето ми, но не се бави — избоботи бабата. Тя беше мекушава, въпреки могъщия си бас.
Беришон тутакси си плю на петите. Едва-що стъпил на мръсните павета на улица „Шантр“, Тишар, Балао, Морен и другите най-радушно го посрещнаха.
Франсоаз застана на вратата на кухнята и надзърна в стаята на Орор.
— Гледай ти, вече го няма! — възкликна тя. — Клетото ангелче е пак самичко!
За миг през ум и мина чудесната мисъл да отиде да прави компания на младата си господарка, но точно в този момент се върна Жан-Мари.
— Бабо! — развика се той. — Гирлянди, бандероли, фенери, конни гвардейци, жени, целите в брилянти, пред които, онези, дето са само в бродиран сатен са сякаш от сиропиталището „Сен Жан“! Ела, бабо, ела да видиш!
— Това изобщо не ме интересува — повдигна рамене добрата жена.
— Ах, бабо, само до ъгъла на улицата! Госпожа Балао назовава по име и разказва историите на всички господа и дами, дето минават. Много е поучително! Ела де, ще хвърлиш само един поглед от ъгъла на улицата!
— А кой ще пази къщата?… — попита малко разколебана старата Франсоаз.
— Та ние ще бъдем на две крачки оттук и ще наблюдаваме вратата. Ела, бабо, ела!…
Той я грабна през кръста и я избута навън. Вратата остана отворена.
Те наистина бяха само на две крачки от нея, но Балао, Гишар, Дюран, Морен и другите бяха предприемчиви жени и веднъж обсебили Франсоаз, повече не я пуснаха. Дали пък това също не влизаше в тайните планове на майстор Луи? Позволяваме си да се усъмним.
Повличайки Жан-Мари Беришон към окъпания в светлина площад на Пале Роаял, множеството на клюкарките мина под прозореца на Орор, но тя дори не ги забеляза. Нейният унес я заслепяваше.
— Нито една дружка! — казваше си тя. — Нито една приятелка, която да помоля за съвет!
Внезапно зад нея се разнесе лек шум. Тя бързо се обърна. После извика уплашено и в отговор се разнесе весел смях. Пред нея стоеше жена с домино80 от розов сатен, маскирана и с бална прическа.
— Госпожица Орор? — попита тя с церемониален поклон.
— Не сънувам ли? — извика Орор. — Този глас…
Маската падна и сред разкошните накити засия дяволитото личице на доня Крус.
— Флор! — извика Орор. — Нима е възможно? Ти ли си наистина?
Лека като силфида, доня Крус се спусна към нея с разтворени обятия. Размениха се бързите и леки целувки на младите девойки. Виждали ли сте как, играейки си, две гълъбици се милват?
— Аз пък точно жалех, че си нямам нито една дружка! — рече Орор. — Флор, моя малка Флор, колко се радвам, че те виждам! — После, обзета от внезапно съмнение, попита: — Но кой те пусна да влезеш? Забранено ми е да приемам когото и да било.
— Забрана! — повтори доня Крус с непокорен вид.
— Молба, щом предпочиташ — каза Орор, изчервявайки се.
— Ха, това се казва добре охраняван затвор! — извика Флор. — Вратата широко отворена и няма жива душа!
Орор бързо влезе във всекидневната. Там наистина нямаше никого и двете крила на вратата бяха широко отворени. Тя повика Франсоаз и Жан-Мари. Никакъв отговор. Ние знаем къде бяха в този момент Жан-Мари и Франсоаз. Орор обаче не знаеше това и след необичайната раздяла с майстор Луи, който я беше предупредил, че тази нощ ще бъде изпълнена със странни премеждия, тя не можа, естествено, да си помисли нищо друго, освен следното:
— Такава е била, без съмнение, неговата воля.
После затвори вратата само с резето и се върна при доня Крус, която кокетничеше пред огледалото.
— Дай сега да ти се нагледам до насита! — каза Флор. — Боже мой, колко си пораснала и колко си се разхубавила!
— Ами ти! — възкликна Орор.
Известно време те с радостно възхищение се разглеждаха.
— Но каква е тази премяна? — попита Орор.
— Това е балният ми тоалет, мила моя — отвърна доня Крус с известно самозадоволство. — Какво ще кажеш, а? Харесва ли ти?
— Разкошен е! — отвърна Орор и като разгърна доминото, за да разгледа полата и корсажа, повтори: — Разкошен! И колко е богат. Обзалагам се, че отгатнах. В някоя пиеса ли играеш, моя малка Флор?
— И таз добра! — възмути се доня Крус. — Да играя в пиеса! Отивам на бал и толкоз!
— На какъв бал?
— Тази вечер има само един бал.
— На бала на регента?
— Боже мой! Да, на бала на регента, мила моя. В Пале Роаял ме очакват, за да бъда представена на негово кралско височество от принцеса Палатин, чисто и просто — майка му, миличка.
Орор широко отвори очи.
— Учудваш ли се? — продължи доня Крус, отмятайки с крак шлейфа на балната си премяна. — Че какво пък толкоз чудно има? Всъщност, аз съм не по-малко учудена. Виждаш ли, мила моя, случиха се какви ли не невероятни истории! Небивалиците просто валят от небето, ще ти разкажа всичко.
— Но как ме намери? — попита Орор.
— Просто знаех къде живееш. Получих разрешение да те видя, да, разрешение, тъй като аз също си имам господар…
— Аз нямам господар — прекъсна я Орор с горд жест.
— Роб, щом предпочиташ, роб, който заповядва. Трябваше да дойда утре сутринта, но си рекох: „Колко хубаво би било да навестя моята мъничка Орор!“
— Значи все още ме обичаш?
— До полуда! Но чакай по-напред да ти разкажа моята първа небивалица, а след нея ще ти разкажа още една. Нали ти рекох, че просто валят от небето. Въпросът беше как, тъй като не съм излизала откакто пристигнах тук, да намеря пътя в големия непознат Париж от църквата „Сен Маглоар“ дотук.
