останалите хора обясни Аруула.
Арак повдигна скептично рамене.
— Щом така смяташ. Но как ще минеш покрай онези долу?
На двора вече неколцина скимари бяха насочили вниманието си към нея и се удряха предизвикателно в гърдите. Аруула отново се върна в средата на покрива, но там беше посрещната от злобните погледи на отхвърлените. Ако Борк и фамилията му не бяха се застъпили за нея, отдавна щяха да я изхвърлят от къщата.
Аруула знаеше, че никой от присъстващите не тъгува за Бендраке. Антипатията, която чувстваха към нея, се подхранваше преди всичко от страха, който изпитваха от освободените роби.
За щастие при първата си атака не бяха успели да пленят никоя стълба, затова засега хората бяха на сигурно място на покривите. Но беше само въпрос на време, докато маймуночовеците намерят някакъв друг начин да се изкачат при тях. Тогава щеше да се наложи отхвърлените да избягат в къщите си, в които щяха да попаднат като в капан.
Надарените имаха една-единствена възможност за съпротива срещу маймуночовеците. Събираха се на големи групи, за да обединят духовните си сили. Използваха ги, за да вдигнат някой от скимарите във въздуха или да го запратят срещу някоя стена. Най-често маймуночовеците успяваха сръчно да се захванат за нещо, само от време на време някой от тях си счупваше по някоя кост.
Въпреки това не се уплашиха от тези невидими атаки. Вероятно изчакваха настъпването на нощта, за да могат незабелязано да превземат покривите. Тогава нямаше защо да се страхуват и от гърмящата ръка, с която Борк непрекъснато стреляше надолу, но рядко улучваше нещо. Аруула не знаеше колко патрона има в пълнителя, но без съмнение скоро щяха да свършат. И тогава…?
Тогава Борк отново застана на края на покрива и стреля в един неандерталец, който скачаше върху джипа.
— Остави! — смъмри го Аруула. — Накрая ще улучиш корема на джипа и ще предизвикаш експлозия!
Борк отпусна ръката с оръжието и я погледна любопитно.
— Експлозия ли? Какво е това?
— Нещо много лошо — отвърна мрачно варварката, защото вече на два пъти беше свидетел на ефекта от пластичния експлозив, с който Маддракс уби един тарашки крал и събори кулата на една аерогара.
Тогава погледът й попадна върху тубите с бензин, които се намираха върху багажника, без да са вързани. Изведнъж през ума й мина предупреждението на Маддракс, спомни си картината от неговите мисли. Варварката бързо схвана, че в тяхната ситуация бензинът можеше да им е от полза.
— Можете ли с вашите духовни сили да донесете тук на покрива един от онези сандъци? — попита тя Борк.
— Ако се обединим всички, сигурно — обясни той с акцент на дълбоко убеждение. — Но защо да го правим?
След като Аруула го убеди, че тубата ще им осигури оцеляването, той бързо се залови да сформира голяма група, която трябваше да обедини силите си. Варварката инструктира междувременно Арак да донесе на покрива някои предмети от домакинството и при този удобен случай да вземе и меча й от жилището на Борк.
Отхвърлените се заеха усърдно за работа. Макар и никой от тях да не знаеше съвсем точно за какво става въпрос, бяха окрилени от надеждата, че съществува още един шанс за спасяването им.
Оцелелите възрастни образуваха тесен кръг и концентрираха силите си в Борк, който събираше енергията и невидимо я насочваше надолу. Отначало изглеждаше като че ли нищо не се случва. Но тогава Аруула видя как най-горната туба рязко се раздвижи. Издигна се на около педя, после започна да трепери и с дрънчене се стовари обратно върху намиращите се под нея нейни ламаринени посестрими.
— По дяволите! — изруга Борк. — Това нещо е наистина тежко.
Въпреки това веднага опита още веднъж. Варварката виждаше как по челото му се показаха едри като перли капки пот, а жилите на шията му се издуха и запулсираха.
При втория опит тубата се плъзна над края на багажника. Преди да падне на земята, внезапно беше подета нагоре. Тежкият съд отново започна да потрепва, после положението му се стабилизира и бавно се понесе към редицата къщи.
Неколцина скимари понечиха да уловят странния обект, но той продължи да се рее във въздуха далеч над главите им.
Малко преди тубата да стигне до края на покрива, Борк беше обзет от пристъп на слабост. Тубата веднага потъна надолу. Той с отчаяно усилие предотврати падането, но не успя да вдигне отново тежкия предмет.
Отдолу вече се бяха приближили няколко маймуночовеци, които скачаха във въздуха, за да хванат носещото се във въздуха нещо. Тогава Аруула се наведе от покрива и сграбчи дръжката на тубата. С бързо дръпване изтегли нагоре ценния съд и го прехвърли през билото на стената.
Зад нея Борк се свлече с въздишка върху покрива. С крайчеца на очите си Аруула отбеляза как Цила се грижи за изтощения си мъж. Варварката замъкна тубата при глинените гърнета, които Арак беше насъбрал в кухните. С опитни движения отвори капачката. Неколцина от стоящите наоколо мъже се намръщиха, когато силната миризма на бензин стигна до носовете им.
Аруула нямаше време да се занимава с подобна изтънченост. Бързо напълни запалителната течност в няколко кани. Макар че внимаваше, не успя да попречи малко от течността да се разлее наоколо. Но това не я смути. Грижливо затвори тубата отново.
После взе две кани и с тях напълни една амфора, чието гърло беше твърде тясно за непосредствено пълнене. Благодарение на точната струя от чучура на каната този път не се разля нито капка.
След като повтори няколко пъти манипулацията, пред нея стояха почти двайсет пълни гърнета. Междувременно Арак беше донесъл пълен наръч слама. Варварката запуши гърлата на всичките съдове със сухите стебла, които стърчаха от амфорите като отрязани букети. Със задоволство огледа работата си.
„По-добре не би го направил и Макгайвър“ — повтори тя заклинанието на Маддракс.
Междувременно беше настъпил сумрак. Хората гледаха страхливо надолу, където скимарите се събираха за последната атака.
— Всъщност каква е ползата от цялото това плискане? — изкрещя изведнъж някаква червенокоса жена, която беше загубила контрол над нервите си. — По-добре да бяхме измислили някакъв план за бягство, отколкото да наблюдаваме езическите ритуали на тази дивачка.
Аруула не обърна внимание на крясъците на жената. Вместо това вдигна една пълна амфора и посегна към факлата, която Арак държеше запалена. Въоръжена по този начин, пристъпи към края на покрива. С бързо движение запали краищата на сламата. Тогава се засили и запрати глиненото гърне долу, непосредствено пред краката на събралите се скимари.
Сега щеше да стане ясно дали идеята й ще сработи, или само беше губила времето на отхвърлените.
Амфората се разби на парчета върху утъпкания терен на пазарния площад. Излелият се бензин незабавно се запали от горящата слама — и експлодира в гигантско огнено кълбо.
Маймуночовеците уплашено се отдръпнаха назад и избягаха в най-отдалечения ъгъл на площада. На някои от тях дори им беше опърлена козината. Инстинктивно се завъргаляха в праха, за да загасят пламъците. Макар и да не получиха сериозни наранявания, болката всели в тях адски страх.
— С тези запалителни бомби за известно време ще можете да държите скимарите на разстояние — обясни Аруула на отхвърлените. — Трябва да удържите докато докарам тук жертвения ви камък. С него ще успеем да превърнем неандерталците обратно в нормални хора.
— Ти сигурно искаш да офейкаш? — иронизира я червенокосата, която се беше усъмнила и в смисъла на запалителните бомби.
— Не се страхувай — отвърна хладно варварката. — Ще се върна обратно. Не заради вас, а за да помогна на Маддракс и на другите хора, които вие сте покорили насила.
Сред отхвърлените настъпи неловко мълчание. Този следобед бяха принудени по ужасен начин да разберат, че с действията си сами са си докарали нещастието.
— Арак ще дойде с мен — обърна се Аруула към фамилията на Борк. — Трябва да ми показва пътя до
