биха стигнали до покривите на къщите.
На защитниците скоро им стана ясно какво означава всичко това.
Маймуночовеците възнамеряваха на дневна светлина да преминат към атака.
Борк издаде заповед жените и децата да се оттеглят в сградите. Нареди да спуснат долу и Мат, защото американският пилот, макар и да се беше върнал в съзнание, все още дремеше в летаргичен полусън. Тъй като някои жени се страхуваха от полускимаря, Корак и Доран го смъкнаха по стълбата в празната къща на Бендраке. Ако се наложеше фамилията на Борк да отстъпи позицията си на покрива, щеше да избяга долу при Маддракс и щеше да залости капака на покрива отвътре. Другите семейства щяха да направят същото в къщите си, макар че разделени, всички се намираха в капан.
Беше само въпрос на време, докато скимарите постепенно разбият капак след капак, но може би по този начин поне някои от членовете на племето щяха да успеят да оцелеят до завръщането на Аруула.
Жените и децата току-що бяха се отправили надолу, когато върху покривите се стовари градушка от камъни. Корак беше един от първите улучени. Сив отломък се стовари с глух удар в челото му и светкавично го просна на земята. Улученият, без да издаде нито звук, падна настрана и остана да лежи на покрива, без да помръдне. Около главата му се образува кървава локва, която бавно се попиваше в сухия глинен покрив. Борк от пръв поглед разбра, че зет му е мъртъв.
— Разделете се! — изръмжа той на мъжете, които инстинктивно търсеха закрила в групата.
Последваха и други камъни. Някои прехвърляха къщите, други само се стоварваха върху покривите, но непрекъснато се чуваха виковете на улучените. Не всички бяха ранени толкова тежко като Корак, но след немного време мнозина бяха ограничени в движенията си поради болезнени попадения в ръцете и краката. Въпреки това никой не избяга в сградите, защото щом се опразнеха покривите, скимарите можеха безопасно да подпрат стволовете на дърветата върху къщите и да се покатерят нагоре. Някои от отхвърлените се барикадираха зад дървените капаци на тавана, на други пък не им оставаше нищо друго, освен да се проснат на тавана и да се молят на Меетор.
— Идват! — извика един мъж, чието лице беше така изкривено от паниката, че Борк го позна едва след известно забавяне. Беше Лукар, майсторът на свирки. Сивокосият занаятчия възбудено сочеше един край на покрива, над който внезапно израснаха клони.
Доран трескаво запали една амфора и побягна към мястото, зад което беше изправено едно изтръгнато дърво. Когато стигна до края на площадката, някакъв космат череп на примат се надигаше нагоре. Зад него се блъскаха други скимари, които се катереха по ствола.
Макар че неколцина метачи на камъни го бяха взели на прицел, Доран си потърси добра позиция, преди да запрати надолу запалителната бомба. Амфората се разби от твърдата кора на дървото, след което запаленият бензин се изсипа като огнен дъжд върху нападателите.
Въздухът се изпълни с миризма на опърлено месо и горящите скимари с писъци скочиха долу.
Поради точното попадение естествената обсадна стълба стана неизползваема, защото в средната си част стволът гореше толкова буйно, че приматите не можеха да преодолеят огнената преграда.
Триумфът на Доран не продължи дълго.
Макар че пламналият бензин изпръска най-горния нападател почти до половината, вместо да скочи надолу, скимарът се изхвърли напред — направо към Доран.
Отхвърленият се опита да се отдръпне назад, но тогава крещящият маймуночовек го сграбчи за ръката и с цялата си тежест го завлече в бездната. Доран се преметна във въздуха, преди да стовари рамото си върху здраво утъпкания терен. Пронизваща болка премина през цялото му тяло, когато при силния удар се счупи ключицата му.
На Доран дори не му остана време да извика силно от болка и ето, че скимарите вече го налагаха, докато той, кървейки от безброй рани, остана да лежи в изкривена поза.
Защитниците на покрива се ужасиха, когато до тях достигнаха страховитите шумове отдолу. Чуваше се като че ли разкъсваха Доран жив.
Същевременно и по други покриви се появиха корони на дървета, по които грухтящите скимари се изсипаха на покрива. Повечето отхвърлени избягаха през люковете в таваните и ги залостиха отвътре.
— Не! — изрева Борк. — Трябва да се защитаваме, инак ще останем като плъхове в капан!
Със запалени факли, неколцина от най-храбрите мъже се приготвиха за борба. Борк трескаво запали последните две амфори и ги запрати срещу нападащите скимари. Разбитите запалителни бомби издигнаха огнена преграда, която ги предпазваше от налитащите върху покрива примати. Но агресивността на нападателите междувременно така се беше усилила, че забравиха естествения си страх от пламъците и с крясъци прескочиха горящите локви.
При вида на кръвожадните орди куражът напусна стария Лукар. В сляпата си паника изтича към задната част на къщата и скочи долу, за да избяга в околната степ. Но и тук дебнеха скимари, които веднага се нахвърлиха върху него.
Съпътстван от предсмъртните викове на майстора на свирки, Борк извади гърмящата ръка, която беше отнел от Маддракс. Трескаво се прицели в най-предния скимар, някакъв колос с кафява коса, който, побеснял от ярост, вървеше с тежки стъпки към него. Пръстът на отхвърления вече се свиваше, за да произведе смъртоносния изстрел, когато един камък го удари в ръката. Пистолетът му беше избит и с дрънчене се стовари на пода.
Въпреки кървящите кокалчета на пръстите си Борк се наведе към факлата при краката си, за да се брани до последен дъх. Но още преди да грабне огненото оръжие, колосът с кафявата коса скочи върху му и го тръшна на пода.
Въздухът излетя от дробовете му, когато се просна по гръб. Преди Борк да успее да вдигне ръката си, за да се предпази, скимарят стисна гушата му с двете си лапи и му доизкара въздуха. Борк се опита да разкъса желязната хватка на противника си, но не успя.
И ударите, които сипеше по тялото на примата, изглежда, не означаваха нищо за берсеркера1. Борк почувства как гръклянът му се смачква под обраслите с козина пръсти. Задушаването ставаше все по-забележимо. Отбранителните му движения ставаха все по-трудни, а пред очите му затанцуваха тъмни петна.
Вече чуваше далечния звук на рог, с който Меетор призоваваше своите приближени. Скоро Крахак щеше да затъмни слънцето с черните си криле и щеше да го занесе в царството на мъртвите.
За изненада на Борк все така продължаваше да е светло като ден и звукът от рог се усили.
Веднага след това хватката около шията му се отпусна. С хъркане пое свеж въздух в пламналите си дробове. Продължи само миг, докато погледът му отново се избистри. Едва тогава забеляза, че всичките маймуночовеци бяха оставили жертвите си и се затътриха към края на покрива.
Изведнъж Борк усети у себе си да се надига някакво вибриращо чувство на сила. Вече знаеше какво се е случило! Трескаво се претърколи настрана, за да се добере до място, откъдето можеше да наблюдава надолу в двора, в който, давайки силен сигнал, Аруула навлизаше с джипа.
Варварката натисна спирачката едва в последния момент и спря в средата на някаква група скимари, които плътно се притискаха към колата. Също и маймуночовеците, които се бяха покатерили на покривите, скачаха обратно в двора. Заплашително се затътриха към джипа с обелиска.
Отначало изглеждаше като че ли цялата сган щеше да се нахвърли върху Аруула и младия й спътник, но по някаква причина приматите спазваха крачка разстояние от колата. Само колосът с кафявата коса, който почти удуши Борк, се осмели да се приближи до предната страна на джипа. Благоговейно положи окосмените си лапи върху обелиска и падна на колене.
Веднага след това и събратята му последваха примера му.
Аруула отначало не можеше да повярва, когато наблюдаваше приматите наоколо, но и при по- внимателно вглеждане не оставаше никакво съмнение: в очите на скимарите блестяха сълзи!
Няколко дни по-късно Матю Дракс протегна ръка и докосна лъскавия чер камък, който под връхчетата на пръстите му се усещаше странно топъл на пипане. Макар че метеоритът в по-голямата си част беше потънал в земята, пет метра от него все още стърчаха отгоре. Пилотът не можеше да долови вибрациите, за които му разказа Аруула, въпреки това почувства тайната, която се излъчваше от това небесно тяло.
Дори и неспециалист можеше да види, че е невъзможно този минерал да има земен произход. Но освен непознатото естество имаше и още нещо, което беше невидимо с просто око. Вероятно беше възможно да
