се измери със специални уреди, но с такива Мат не разполагаше. Въпреки това знаеше, че този феномен съществува. Само така събитията от последните дни придобиваха смисъл!
Този метеорит излъчваше нещо, което предизвикваше такава мутация у живеещото тук племе, че то развиваше телепатични и телекинетични способности. Но, види се, при това скокообразно развитие на духа съществуваше и някакъв стремеж към природно равновесие. Защото колкото и да извеждаше напред в еволюцията им мутантите, онези хора, върху които те упражняваха телепатичните си способности, бяха връщани към по-ниско ниво на развитие.
Жертвите им дегенерираха до нивото на първобитни полусъщества от праисторията. Едва директното лъчение на метеорита беше обърнало процеса в обратна посока и скимарите се връщаха към първоначалното ниво на своята еволюция.
Във всеки случай до тази теория Мат стигна, когато преди няколко дни в селището, подобно на онези на племето пуебло отново се върна в ясно съзнание. Аруула го беше нагласила ш задната седалка на джипа, за да може да приема енергията не посредствено от обелиска. Тъй като не беше мутирал напълно в примат, при него обратната трансформация имаше много по-бърз напредък, отколкото при скимарите, които лежаха в безсъзнание около джипа.
Мат беше запазил само мъгляви впечатления от битието си на неандерталец в палатката си. Последното, за което истински можеше да си спомни, беше страстната любовна нощ с Аруула. Отначало все още го измъчваше нечистата му съвест, че беше изхвърлил през борда моралните си принципи, но после му стана ясно, че повишената му необузданост се е дължала на трансформацията.
През онази нощ Аруула очевидно беше крайно доволна от поведението му. Затова му се стори, че е безсмислено по тази точка двустранните им отношения да се връщат назад.
Инак, при Мат всичко си беше постарому. Дегенерацията, която беше отприщена чрез телепатичния контрол на Борк, не беше оставила видими следи. И жителите на поробените села също бяха на път да се върнат към нормалния си вид. След като се заговори, че е възможно излекуване, все повече дегенерирали хора прииждаха в селото на отхвърлените.
Мат се обърна към Аруула и с нея се заизкачва по стръмния склон на кратера. При старото селище ги чакаше Арак с родителите си.
Отхвърлените ги придружиха до кратера. Сега тримата имаха намерение да последват оцелелите от своето племе, които бяха на път за далечен анклав, за да създадат там нова колония. Бяха свалили амулетите си, защото в бъдеще не искаха да използват своите ментални сили.
Мат се занима с легендите на отхвърлените. Ако преданието беше вярно, тогава техният „божествен подарък“ беше паднал от небето, когато преди столетия на Земята беше станала голямата катастрофа.
Столетия… При това за Мат едва ли бяха минали повече от два месеца, откакто той с реактивния си самолет попадна в ударната вълна на кометата и катастрофира.
Мат предполагаше, че този метеорит е отломък от „Кристъфър-Флойд“, каквито след навлизането в земната атмосфера трябва да са паднали с десетки над Европа и Азия.
Вероятно от цялата комета е идвало космическото лъчение, което по някакъв начин въздейства върху хората. Мат добре си спомняше, че при техните измервания установиха неидентифицирано лъчение на космическото тяло.
Когато напуснаха кратера, Аруула обгърна хълбоците му с ръце и силно се притисна към него с тяло. Цялото й държание показваше, че след оздравяването му отново иска да прекара нощта заедно с него.
Мат не се съпротивяваше на топлите тръпки, които преминаха по тялото му след съвсем близкия контакт. Имаше предостатъчно време за мрачни мисли, когато отново щеше да се отправи на път да търси оцелелите си другари. Защото едно беше сигурно: за него времето на приключения и опасности съвсем не беше свършило.
Информация за текста
© 2001 Бернд Френц
Bernd Frenz
Die Ausgesto?enen, 2001
Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2008
Публикация
Издателство „Литера Прима“, 2004
ISBN 954-738-109-1
Verlagsgruppe Liibbe GmbH & Co. KG, 2001
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8367]
Последна редакция: 2008-07-02 00:46:15
1
Берсеркер — митично скандинавско същество или воин, изпаднал в особено състояние на духа — яростен противник в битките. — Бел. прев.
