не предявява прекомерни изисквания към нея. Вече донякъде примирен, Мат наблюдаваше как Аруула кара джипа на север с равномерна скорост по едва забележимата пътека.
Там се надяваше да намери полковник Ханк Уйлямс, който пожелал да тръгне в тази посока. Поне капитан Ървин Честър твърдеше така, преди да загине като гладиатор в римския Колизей. При мисълта за смъртта на другаря си някогашният американски пилот се измъчваше от угризения на съвестта, макар че капитанът прие удара на меча на Аруула като избавление.
За да разсее мрачните си спомени, Мат се обърна към шестте резервни туби, които бяха натрупани върху багажника на джипа. Може би бензинът, който се плискаше във вътрешността на маслиненозелените туби, щеше да стигне, докато намери Уйлямс или някой друг приятел от своето ято. Заедно щеше да е много по-лесно за пилотите да се закрепят в това враждебно обкръжение, в което очевидно бяха попаднали при скока в друго измерение на времето.
— Какво има? Сбърках ли нещо? — осведоми се Аруула, която свърза израза на съмнение, изписан на лицето му, със своите шофьорски способности.
Мат я погледна изненадано, преди да поклати глава.
— Само размишлявах за още колко време ще ни стигне горивото — обясни той.
— Имаш предвид храната за колата? — Младата жена се обърна любопитно. Несъзнателно изви волана, така че колата излезе от утъпканата част от пътя. Дясната предна гума веднага затъна в толкова дълбока дупка, че шасито се удари в земята. Ударът беше толкова силен, че долната челюст на Мат се удари в горната. Изтракването на зъбите беше заглушено единствено от блъскащите се една в друга туби, които се смъкнаха зад него.
— Говоря преди всичко за леснозапалимата течност, която скоро ще ни опърли ушите, ако не съсредоточиш вниманието си върху пътя! — отговори той раздразнен.
Аруула гледаше уплашено напред, докато ръцете й стискаха волана с такава сила, че жилите на тренираните й ръце изпъкнаха.
— Не е моя вината, ако и колата не мисли — изръмжа тя засегната. Все пак вътрешно я болеше, че не успява да оправдае очакванията на Маддракс. Възхищаваше се на чужденеца заради знанията му за миналото. Междувременно беше приела факта, че той не е бог, а само човек. Въпреки това все още чувстваше превъзходството му, което болезнено й нашепваше колко ограничен е собственият й хоризонт.
Озлобена се взираше в пясъчното трасе пред себе си, което с течението на годините е било утъпкано във високата степна трева от безброй превозни средства. Не искаше да си позволи никаква грешка повече, затова сега заобикаляше дори и най-малките неравности.
В това време Мат съжали за острите си думи. Тъкмо беше си поставил за задача да бъде по-търпелив с Аруула.
— Ако тубите се сблъскат твърде силно една в друга, някоя може да се пробие — обясни укора си с успокоителни думи. А изтеклият бензин е много опасен. Ако се запали, цялата кола ще изгори.
Аруула кимна, без да сваля поглед от трасето, докато Мат изброяваше различните причини, поради които може да се стигне до експлозия. Ментално надарената варварка чувстваше, че словоизлиянията му бяха косвена молба за извинение, затова го слушаше усмихната, макар и да разбираше само половината от обясненията му.
Докато външно се съсредоточи напълно в светкавичното каране, с вътрешното си сетиво подслушваше внимателно мислите на Мат, така че коментарите му се оформяха в неясни картини. Аруула се наслаждаваше на чуждия свят, който й се представяше по този начин, без Маддракс да забележи тайните й наблюдения.
Варварката беше така свикнала с природната си дарба, че си поотпочина. Известно време просто следваше пътя на север, но изведнъж отворените й сетива бяха залети от нещо силно, отчаяно.
ПОМОЩ!
Викът беше толкова силен, че посланието му пареше в главата й като нажежено желязо. Объркана, Аруула огледа внимателно местността, но не успя да разбере откъде е дошъл писъкът.
„Боже на камъка, помогни ми! Искат да ме убият!“ Думите прокънтяха така мощно в мозъка й, че Аруула се уплаши, че може да й се пръсне главата. Накъсани картини нахлуха с такава сила в съзнанието й, че вече не виждаше добре простиращото се пред нея шосе. Никога преди не беше чувала чужди мисли така силно и ясно! Контактът беше толкова интензивен, че усети как започва да й се гади. Инстинктивно вдигна крака от газта и натисна докрай педала за спирачките. Мат беше дотолкова изненадан от внезапното спиране, че не успя да се задържи. Излетя над арматурното табло и се стовари върху вдигнатия ветробран, който под тежестта му се обърна напред. За щастие плексигласът издържа на удара в капака на мотора.
Със стон Мат се върна назад в седалката. С мъка преглътна една ругатня и изръмжа:
— Какво става? Искаш да ни убиеш ли?
Думите му отекнаха силно над заобикалящата ги степ, защото след като Аруула беше накарала двигателя да спре, настъпи гробна тишина.
Вместо да му отговори, Аруула се смъкна в седалката на шофьора и постави глава между коленете си. В първия момент Мат си помисли, че варварката ще заплаче.
— Хей, нямах предвид това — зауспокоява я той с мек глас. Тогава разбра, че варварката само беше заела поза, в която можеше да използва по-добре телепатичните си способности. — Чуваш ли нещо? — полюбопитства той.
Варварката не можеше да разбере въпроса му, защото отдавна беше потънала в транс. Контактът с чуждите мисли й причиняваше болка, но след като се настрои на необикновено силната им интензивност, обърканите късчета от картината се оформиха в ясна сцена.
Изведнъж почувства как у нея се засилва детинският страх. Коленете й започнаха да треперят, докато гледаше изпълнените с омраза разкривени лица, които я наблюдаваха. Някакъв вид полумаймуна размахваше в косматите си ръце извит прът и я налагаше с него!
Макар че Аруула само преживяваше емоциите на чужд човек, почувства следващия удар, сякаш бяха улучени собствените й ребра. Накрая нещо се стовари като чук върху ръката и главата и контактът прекъсна.
С обляно в пот лице Аруула се стресна. Задушаваше я ужас, когато си помисли какво причиниха току-що на жертвата.
— Какво има? — откъсна я от мислите й Мат.
— Трябва да помогнем! — отговори тя отсечено. — Оттатък! Посочи едно обрасло в трева възвишение, което се намираше само на хвърлей копие от шосето. Смъртният страх на чуждия човек беше като невидим сигнал, който й посочваше пътя към мястото на нападението.
— Окей, може би сега трябва аз да поема волана — предложи Мат, но Аруула вече беше завъртяла контактния ключ и беше включила на първа скорост.
Сега, когато беше с мислите си при безпомощната жертва, ръцете й действаха съвсем автоматично. Докато Мат се усети, тя изви рязко волана и потегли с буксуващи гуми. С подскоци пореше през високата до колене трева и със сигурността на сомнамбул превключваше на все по-голяма скорост. Чувство за опасност се надигна у Мат, когато видя с каква скорост колата лети към височината.
— Не толкова бързо! — изръмжа на Аруула. — От другата страна отново има спускане!
Тогава джипът се стрелна отвъд върха на хълма! Буксуващите колела увиснаха за секунди във въздуха, преди да потънат в морето от трева и с трясък да се стоварят на земята.
Мат с голяма мъка се задържаше на седалката си, докато стенещите ресори отново го изхвърлят нагоре. Тъкмо искаше да наругае Аруула за главоломното каране, когато видя защо тя бърза.
На по-малко от двайсет метра няколко брутални дангалаци налагаха паднало на земята момче, което се беше свило като ембрион, за да се предпази от ударите.
Докато джипът хвърчеше към групата, Мат видя, че недодяланите мъже не са обикновени хора. Цялостната им физиономия изглеждаше странно деформирана или, по-точно казано — дегенерирала. Да, при по-подробно вглеждане тези мъже наподобяваха изображенията на хора от каменната ера, каквито Мат познаваше от книгите.
Което само по себе си беше невъзможно! Дори при удара с кометата човешката цивилизация да беше върната назад в развитието си, катастрофата не би могла да обърне назад самата еволюция.
