Онова, което освен това смущаваше Мат при вида на тези „неандерталци“, бяха разпарцалените дрехи, които носеха. Но той нямаше време да продължи мисълта си. Без да намалява скоростта, Аруула се понесе към хората от каменния век. Искаше колкото е възможно по-бързо да помогне на беззащитното момче, затова натисна спирачките едва в последния момент.
Маймуночовеците междувременно бяха оставили жертвата си и се пулеха уплашено в гърмящото чудовище, което се беше стрелнало към тях като хищник.
Спирачните дискове на джипа протестираха с пищене срещу внезапното спиране на Аруула. Колелата блокираха и се плъзнаха по тревата. Точно срещу двама маймуночовеци! Миг след това бяха грабнати с огромна сила и запратени във въздуха от капака на двигателя. Звукът на чупещи се кости заглуши този на загасващия мотор.
За момент Мат почувства състрадание към блъснатите същества, но видът на безпомощното момче му напомни, че Аруула не е имала друг избор. Ако искаха да победят тази животинска орда, трябваше да действат безогледно.
Секунди по-късно стана ясно, че дори е подценил опасната ситуация. Първобитните хора от каменния век не се оказаха особено впечатлени от появата на джипа. Като по безмълвна команда се нахвърлиха върху превозното средство и при това разтърсваха заплашително косматите си юмруци.
Мат тъкмо искаше да се вдигне от джипа, когато най-предният нападател стигна до колата. Пилотът светкавично вдигна крака, опря се на рамката на джипа и заби токовете на военните си ботуши в лицето на неандерталеца.
Черепът на маймуночовека се отметна към тила му, а назалната му кост се счупи от силния удар. Въпреки ритника великанът не се отдръпна нито сантиметър назад. Само разтърси глава с грухтене, сякаш искаше да прогони досадна муха — и отново се приготви за борба.
Но Мат използва краткия миг, за да си подсигури по-стабилна позиция. Преди маймуночовекът да поеме инициативата, отправи два бързи прави удара, които улучиха едрото лице на полумаймуната. Пак без да постигнат никакъв видим ефект. Всичко, което спечели, беше, че неандерталецът бясно закрещя и го удари с двете си лапи в гърдите. Ударът се стовари върху Мат като парен чук и го запокити назад. Просна се ужасно силно на гърба си, докато неандерталецът се спусна към него и развъртя във въздуха дългите си ръце като млатила за вършитба. Косматите юмруци се изсипаха върху Мат като удари с чук, така че той не виждаше никаква възможност да се изправи.
На всичко отгоре сега се приближаваха и още двама маймуночовеци. Срещу това превъзходство в силите нямаше никакъв шанс!
На Мат не му оставаше нищо друго, освен да предприеме бързо отстъпление. С един ритник си осигури време да си поеме дъх и се претърколи настрани, направо под джипа. Косматите животни бяха дотолкова изненадани от внезапното му изчезване, че за момент застанаха безпомощни.
Мат междувременно изпълзя изпод шасито откъм мястото на шофьора и скочи на крака. Само на метър, с гръб към него стоеше Аруула. Варварката беше грабнала меча от задната седалка на джипа и въртеше острието му около себе си, за да се брани срещу двама неандерталци.
Дясната ръка на една от недодяланите фигури беше в неестествена поза спрямо тялото, въпреки това скочи към Аруула и хвърли камък срещу нея.
Мат не можеше да повярва. Нападателят беше един от двамата, които Аруула беше блъснала с джипа. Въпреки нараняванията си маймуночовекът се нахвърли срещу обнаждения меч, не обръщайки внимание на смъртната опасност, засили се със здравата ръка и удари Аруула. Аруула се завъртя около собствената си ос. Извиваше меча си с мощни движения. Лъскавата стомана се заби със свистене в косматите крайници.
Когато Аруула се изправи с пирует, неандерталецът беше втренчил слисан поглед в кървящия остатък от ръката си. С грухтене се строполи в тревата до отрязаната си ръка. Другият маймуночовек беше притиснал космати пръсти около врата си и напразно се опитваше да спре кръвта, която се лееше от прерязаното му гърло. Още докато той безмълвно се свличаше, друг маймуночовек скочи покрай него и замахна към варварката.
Този път защитната реакция на Аруула закъсня. Беше улучена и залитна назад. Маймуночовекът веднага се нахвърли и улови дългата й коса. Брутално дръпна синьочерната й плитка назад и понечи да стовари момичето на земята, но преди още да извърши докрай движението, един деветмилиметров куршум се заби в челото му.
Маймуночовеците изгрухтяха при експлозията на изстрела и погледнаха втрещени към Мат, който беше заел положение за стрелба, вдигнал с две ръце на височината на раменете си своя армейски пистолет „Берета 98 Г Дабъл Екшън“. Междувременно му стана ясно, че трябва да прибегне до последното средство, ако иска с Аруула да се измъкнат живи от тази ситуация.
Маймуночовеците не се впечатлиха задълго от смъртоносното действие на оръжието му. След като секундата на ужаса отмина, нахвърлиха се отново.
Аруула пак беше заела основен стоеж с меча си. — Юу за нак! — изръмжа тя яростно. Оцапаното в кръв острие в ръцете й доказваше колко сериозна е тази смъртна заплаха.
Мат нямаше време да проследи по-нататъшната борба на варварката. Двама маймуночовеци се бяха покатерили на джипа, за да го нападнат оттам. Един от неандерталците скочи върху прикрепените резервни бидони. Внезапно се наведе и дръпна толкова рязко една от ламаринените туби, че привързващото въже се скъса. Силата на тези същества беше невероятна. Ако хванеха човек, без съмнение можеха да го разкъсат с голи лапи.
Маймуночовекът вдигна пълната туба и се опита да я запрати срещу Мат. Пилотът светкавично вдигна оръжието си и сви показалеца. „Дабъл Екшън“-ът в ръцете му излая силно. Докато куршумът се забиваше в косматите гърди на маймуночовека, затворната рама на пистолета се върна назад. Празната гилза изхвърча автоматично и в цевта влезе нов патрон.
Макар че от простреляното място бликаше кръв, маймуночовекът извърши движението си докрай и запокити тежката ламаринена туба към Мат.
Тя с трясък се стовари на земята, точно на мястото, където преди секунда стоеше пилотът. В последния миг успя да отскочи настрана. Същевременно стреля срещу втория неандерталец, който искаше да се нахвърли върху него откъм капака на двигателя. Улучи го в глезена.
Това попадение имаше незабавен ефект. Маймуночовекът с вой стисна крака си и се килна настрани. Мат не го проследи как се стоварва на земята, а отново се завъртя към метача на туби. Но съпротивителните сили и на този се бяха изчерпали. С хъркане се строполи на задната седалка.
Зад Мат екнаха пронизителните предсмъртни крясъци на други маймуночовеци, които паднаха жертва на меча на Аруула.
Въпреки слепия агресивен бяс останалите неандерталци отстъпиха. Изглежда, разбраха, че хората от странното превозно средство ги превъзхождат. Само една полумаймуна с огненочервена козина вдигна някакъв гранитен отломък от земята, но когато Мат насочи пистолета си към него, той пусна отново камъка и побягна.
Пилотът тъкмо искаше с облекчение да си поеме дъх, когато някакво агресивно грухтене го накара да се обърне уплашено. На десет метра от него стоеше главатарят на дивата орда и предизвикателно удряше железния прът в земята.
Мат направи опит да се мине без по-нататъшно проливане на кръв. Наведе цевта на автоматика и стреля. Земята само на сантиметри от босите крака на маймуночовека отхвръкна. Но това не беше надарено с разум същество, което да се уплаши от предупредителни изстрели. Без да е впечатлен, втурна се и застрашително вдигна железния прът над главата си.
На Матю не му оставаше нищо друго, освен да го спре с изстрел! Прицели се в лявата му плешка, но люлеещата походка на противника му правеше точното прицелване невъзможно.
Когато Мат стреля, на гърдите на разгневения до кръвожадна лудост получовек цъфна червено цвете.
Въпреки попадението, изглежда, маймуночовекът не усещаше нито болки, нито умора, защото продължи да тича, без да намалява скоростта. Междувременно се беше приближил на пет метра.
Мат даде бързо още един изстрел. Макар пак да улучи, вдигнатият прът застрашително се приближаваше. Само още два метра… един…
