една-две стаи, а може и да бе по-близо, но гласът й попречи да определи откъде идва шумът. Почака уплашено и се ослуша, но всичко остана спокойно.
Горката малка Алис много добре си даваше сметка, че не е на себе си, и разумът й се успокои от ясното осъзнаване на нервната й възбуда.
— Каква глупачка съм! — прошепна тя с въздишка. Каква глупачка. Всичко ме плаши, станала съм такава страхливка. О, Чарли, Чарли… О, скъпи Рай… кога ще се върнеш при горката си съпруга, кога това ужасно напрежение ще свърши и спокойствието ще се върне?
Горката малка Алис се разплака съвсем по женски, известно време рида горчиво, а после, както правеше в мигове на тревога, се помоли и отново се опита да заспи. Но почти веднага след това нещо странно й попречи.
Отново чу този прокрадващ се шум, сякаш някой късаше или режеше нещо. Отново се провикна: „Шшшт!“, но без никакъв резултат. Стори й се, че в далечния край на стаята, на височина, която лесно би могла да достигне, вижда нещо да просветва. Все едно по стената бавно и треперливо се плъзгаше малко огледало — първо хоризонтално, а след това със същото движение пое надолу по стената в права линия и леко проблесна на светлината на свещта. В същото време стената леко потрепери с леко и вълнисто движение — да вярва ли на очите си?, — част от стената тихо поддаде, неподозирана врата бавно се отвори и вътре влезе висока фигура, облечена във фланелена нощница.
Фигурата се приведе, сложила ръка на ухото си, и бавно завъртя глава, сякаш се ослушваше във всички посоки една след друга. След това тихо бутна вратата с голямата си ръка, а тя се затвори с остро изщракване, все едно имаше пружина.
През цялото време Алис наблюдаваше посетителката, скована от ужас, без да знае дали има пред себе си жив човек, или не. Облечената във вълнена дреха фигура с обути с чорапи големи стъпала, без обувки, се придвижи напред, като леко плъзна пръсти по стената. Обърната към отсрещната страна на стаята и вдигнала другата си ръка напред, тя се ослушваше съсредоточено и се придвижваше опипом, както прави човек в познато помещение в тъмното.
Усещането, че посетителката не я вижда, накара Алис инстинктивно да запази мълчание. Стоеше почти бездиханна. Неканената посетителка продължи по този начин до ъгъла на стаята, където потърси рамката на вратата и когато я напипа, бързо сложи ръка на бравата, натисна я и два-три пъти опита да я отвори. О, в този момент Алис би дала всичко да не бе заключвала, защото реши, че посетителката би излязла навън безшумно, ако не се бе натъкнала на това препятствие.
Сякаш целият й живот се бе събрал в очите, Алис наблюдаваше тази жена, която спря за няколко секунди, наведе глава и се заслуша съсредоточено. След това предпазливо с върховете на пръстите си опита… да завърти ключа в ключалката или да го извади? И в двата случая не успя. Дръпна ръката си, извърна се леко, застина неподвижно и се ослуша.
За ужас на Алис явно все още не бе приключила работата си в стаята. Жената стоеше права, пое си продължително въздух и съвсем леко стисна със зъби долната си устна. Обърна лице към леглото и Алис го видя ясно за пръв път — бледо, осеяно с белези от шарка, сляпо. Голямото лице вече бе извърнато към нея и светлината на свещта зад завесите на леглото на Алис падаше изцяло върху злобните му и прекомерно едрите му черти. Жената си пое дълбоко въздух, сякаш бе взела решение, изискващо известна смелост.
Алис си помисли обнадеждено, че за каквото и да е дошла в стаята й тази жена, във всички случаи, както стоеше приведена и бледа, с побелели от пердето очи и със сключени в размисъл вежди, тя не подозираше и не знаеше нищо за нея.
Алис седеше неподвижно като смъртта, парализирана от ужас и вперила поглед в незрящото лице на жената, която се намираше на не повече от два метра от нея.
Внезапно това кратко разстояние се стопи, защото с две бързи стъпки и с протегната ръка жената се озова до нея, сграбчи нощницата на Алис и силно я дръпна към себе си. Алис ожесточено се противопостави. Дръпна се назад с пронизителен писък и нощницата й се скъса.
Високата жена обаче инстинктивно я сграбчи по-близо до рамото, качи се на колене в леглото, повали я върху него и почти мигновено замахна към гърлото й с нож.
За да нанесе този удар, тя бе принудена да дръпне едната си ръка и Алис с отчаян скок успя да избегне ножа.
Всичко стана като насън. Стаята бе като в мъгла. Не виждаше нищо друго освен фигурата в бяло, която все още стоеше наблизо, бързо се покатери по леглото, протегнала напред едната и ръка и стиснала ножа в другата.
Без да знае как се е озовала там, сега нападателката стоеше с гръб към стената в далечния край на стаята и гледаше страховитата фигура, парализирана от ужас.
Настана съвсем кратка пауза. Алис се боеше да помръдне, защото и най-слабото движение щеше да издаде присъствието й на преследвачката. Дали както стоеше и се ослушваше внимателно, тя чуваше дишането й?
С внезапна решимост и с дълги и леки крачки, опипвайки стената с едната си ръка, жената бързо се плъзна към нея. Алис се сепна, събуди се от кошмара си и обезумяла от ужас, се стрелна покрай леглото към вратата. Като се блъскаше и удряше в мебелите, но като цяло доста плавно и с напрегнато и уплашено лице, след нея се втурна сляпата жена.
Алис опита да отвори вратата. Лично я бе заключила, но сега в страха си забрави.
Стисна ключа и се опита да го превърти, но силната ръка на непознатата го бе превъртяла втори път, при това толкова силно, че той бе заседнал.
Алис се почувства така, както се чувстват хората насън, когато преследването е в разгара си и някоя малка пречка възпрепятства бягството и заплашва да предаде жертвата в ръцете на неумолимия преследвач. Неистово дърпане, един-два безполезни опита да завърти ключа и ръката на нападателката за малко да я спипа отново.
Убийцата отново скочи, покатери се върху леглото, вбесена от забавянето, и с потъмняло изострено от лудостта лице се втурна след нея, направлявана от шума. В този момент през стаите и коридорите отекнаха убийствените писъци, когато Алис се дръпна от протегнатата ръка на възрастната дама, която, лишена от жертвата си, я последва с невъздържана ярост, вече без да обръща внимание в какво се блъска или удря и шарейки неистово с ръце във въздуха само на сантиметри от рамото на Алис.
Колкото и неравна да изглеждаше в това тясно пространство борбата за бягство, тя не можеше да продължи дълго. Вратата на стария дрешник, покрита с тънка хартия, през която острият нож се бе промушил почти безшумно, беше заключена, а бягството през нея бе толкова безнадеждно, колкото и през другата врата. Алис би се хвърлила и през прозореца, но и той бе здраво затворен, а дори миг забавяне бе равносилен на смърт. Обзета от ужас, тя си помисли, че ако имаше в ръката си оръжие, мекият й нрав сигурно щеше да се промени и тя би нападнала преследвачката си и би се борила с неистово отчаяние за живота си, както са правили и други боязливи същества. Само че промяната, която можеше да я направи такава, не идваше. Единствената й мисъл бе бягството, а тя също секна внезапно, когато Алис се спъна в килима и безпомощно падна на пода. След миг преследвачката й задъхано коленичи до нея на пода, сграбчи разчорлената й коса и се приближи, за да нанесе с ножа ударите, с които възнамеряваше да я довърши.
Докато очите на совата наблюдават през листата събуждащата се птичка, сърцето й лудо тупти и главичката й се върти, като си представя как ще се сбъдне най-ужасният й сън, как бягството е невъзможно, как е настъпил последния й час, а после ноктите на привидението се впиват в гърлото й и това е краят на краткия й и безобиден живот. Сигурно точно така се чувстваше и красивата Алис.
В тази ужасна секунда, всичко, което виждаха очите й, й се струваше странно, една нова действителност — стаята стана по-малка, познатите предмети не приличаха на себе си, а сигурността и близостта на онова, което вече знаеше, целият й предишен живот й се струваше като сън. Каква неверница, каква глупачка е била…, а сега я чакаше смъртта.
На безпомощния вик, който се откъсна от устните й, когато тази страховита жена се примъкна по-близо до нея на колене, отвърна трясъкът на поломената врата и мъжки вик — вратата полетя и Алис зърна съпруга си, пребледнял като смъртник. С един-единствен яростен удар той повали нападателката й на пода и само след миг, обезумяла от ужас, Алис се озова в обятията му и едва не припадна.
Той удари ли я? Мили Боже, наистина я бе ударил! И сега тя лежеше, плувнала в кръв? За миг сърцето
