— Къде е тя сега?
— Някъде в предната част на къщата, скъпа. Пищи и се кикоти, така ми се стори, но само Бог знае.
— Тя е луда, така ми каза госпожа Тарнли, господин Феърфийлд твърди същото. Господарят Чарлс се е върнал, скъпият ми Рай. О, Дулчибела, колко съм признателна! Какво щях да правя, ако го нямаше?
Дулчибела я убеди да влезе в двора и през вратата към килера, на която стоеше Милдред, след като бе прекъснала всякакъв друг достъп към кухнята. Алис влезе, ужасно уплашена, че отново е в къщата. Но нали там бе съпругът й, и другите помощници, а и всички врати бяха заключени?
ГЛАВА 38
НЕРАЗУМНАТА БЕРТА
Съпругът й бе наблизо, под същия покрив и в момента се намираше в стаята, където седеше сляпата жена с окървавена ръка и глава и усмихната злобно и иронично, докато говореше:
— Е, съпругът и съпругата най-сетне се срещнаха! Какво ще ми кажеш след толкова много време?
— Нищо нямам за казване. Нека говорят делата ми. Година след година ти давам половината от доходите си.
Тя се засмя подигравателно и само възкликна:
— Прекрасен човек!
— Издръжката е нищожна, но въпреки това за мен е голяма жертва. Не се осмелявам да твърдя, се съм успял да направя много, но е повече, отколкото ми позволяват средствата, затова не разбирам какво целиш, като ме измъчваш и унижаваш по този начин. Защо ме преследваш, по дяволите? Да не мислиш, че съм глупак и ще се оставя да ме тормозиш?
— Хубав въпрос от страна на Чарлс Феърфийлд от Уайвърн към съпругата му! — отбеляза тя с бледа усмивка.
— Много лесно произнасяш думите съпруг и съпруга — каза той.
— И съпружеските отношения не са трудни — отвърна тя.
Беше облегнал рамото си на високата полица над камината и я наблюдаваше с изражение, в което бихте могли да разчетете презрение и страх, примесени с известен срам.
— Отношения, които се постигат лесно, а още по-лесно е да ги наподобиш — каза той. — Стига, Берта, да не се караме как е по закон. Миналото е минало, както казва Леонора. Съжалявам, ако съм бил несправедлив към теб. Опитах се да те възмездя. Сигурен съм, че на мое място мнозина отдавна биха се отказали, но аз продължавам да ти го доказвам.
— Такава добронамереност е най-добре да бъде доброволна — каза тя на собствения си език, — защото, ако не е такава, съдиите могат да я направят задължителна.
— Съдиите не са нито тирани, нито глупаци. Няма да постигнеш нищо в съда. Нямаш никакви права, знаеш го.
— Странна държава е тази, в която съпругата няма никакви права.
— Стига, Берта, няма смисъл да се караме. Ако си кротуваш, ще получаваш дяла си и много повече. Преди беше разумна.
— Явно разумната съпруга трябва да се откаже от положението си, от характера си, от перспективите си, когато на съпруга й му щукне да пожертва тези дреболии за злодейските си удоволствия. Английските ви съпруги сигурно са доста покорни душици, ако приемат това. Само че, доколкото чувам, не са чак такива агънца.
— Вече ти казах, че няма да споря с теб относно закона. Това е работа на адвокатите. Преди беше разумна, Берта, каква полза нещата да стигат до крайност?
— Какво мило същество си ти! — засмя се тя. — И колко убедително!
— Аз съм доста скромен човек, струва ми се, но не съм убедителен и го съзнавам. Иска ми се да бях.
— Онези, които вече веднъж си убедил, надали ще се оставят да ги убедиш отново. Невинаги ги убеждаваш за хубави неща, нали?
— Искаш да се караме за всичко. Не даваш възможност да се разберем.
— Нещата изобщо не вървят, когато не върви и между съпрузите.
Чарлс я изгледа гневно, след това сведе поглед към пода и изсвири няколко такта от една мелодия.
— Защо свириш? — попита тя.
— Стига, Берта, не ставай глупава.
— Някога беше джентълмен. Само простакът свири с уста в отговор на думите на една дама — каза тя и внезапно протегна разтрепераната си ръка, сякаш се опитваше да стисне някого.
— Е, не се сърди. Да караме едно по едно. За Бога, кажи ми какво искаш и да приключваме.
— Трябва да ме признаеш пред всички за своя съпруга — отвърна тя с решително спокойствие, вдигна лице, затвори уста и смръкна предизвикателно през разширените си ноздри.
— Стига, Берта, какво хубаво може да произтече от това?
— За теб малко, вероятно.
— А за теб нищо.
— Тази лъжа няма да мине — изсмя се тя жестоко.
— Берта, Берта, може да се мразим, щом така искаш. Но не е ли по-добре да се опитаме да постигнем съгласие? Нека поне за малко да поговорим разумно.
— Ти се опита да ме убиеш, злодей такъв!
— Глупости — пребледня той. — Как можеш да говориш така… как можеш? Нима можех да не се намеся? Трябва да си ми благодарна за стореното
— Ти се опита да убиеш — кресна тя.
— Знаеш, че не е вярно. Взех ножа от ръката ти и така спасих два живота. Ти сама нарани ръката си, не аз.
— Негодник, проклет негодник! Иде ми да те убия!
— Толкова по-зле за теб, Берта.
— Иска ми се да лежеше мъртъв и аз да докосвам с ръка лицето ти, за да се уверя.
— Ето, пак се ядоса. Мислех, че за малко сме прекратили бурите и истериите и че ще можем да поговорим, да се разберем за нещо. В крайна сметка не е нужно да прекарваме няколкото си минути заедно в насилие.
— Насилие ли, нещастнико? А кой започна?
— Какво искаш да кажеш, Берта?
— Оженил си се за тази жена… Знам всичко… Въпреки че аз, законната ти съпруга, съм още жива. Ще накарам да те изпратят в наказателна колония, двуличен негоднико!
— Защо трябва да крещиш с пълно гърло? — попита той и най-сетне се ядоса. — Иска ти се да ме беше убила, така ли? Е, и на мен ми се иска. Бях твърде добър с теб и твърде дълго ти позволих да ме тормозиш.
— Ха, ха, иска ти се да ме отстраниш от пътя си ли?
— Ти сама ще го направиш. Не можеш ли да почакаш, не можеш ли да ме изслушаш, не можеш ли да проявиш малко здрав разум поне за миг? Какво искаш, какво? Искаш да ти дам и последната си пара и да ме оставиш без нищо ли?
— Аз съм ти съпруга и имам права.
— Чуй ме, не е нужно да обсъждам този въпрос, защото вече знаеш какво е мнението ми по въпроса.
— Знаеш какво смята брат ти Хари.
— Знам какво е в негов интерес да мисли.
— Нямаше да посмееш да го кажеш, ако той беше тук, страхливецо!
— Освен това не давам и пет пари какво мисли той.
— Ха, ха, ха!
— Но дори и да беше истински брак, какъвто никога не е бил, собственото ти поведение щеше да го разтрогне.
— Значи признаваш, че си се оженил за тази жена?
