— Няма да говоря с теб за това. Как ще действам, как може да действам или как съм действал си е моя работа. Никога няма да направя нищо въз основа на допускането, че някога съм се женил за теб, уверявам те.
Високата жена се изправи, протегнала ръце към него, разперени и опипващи, все едно дърпаше завеса. Не каза нито дума, но незрящите й очи, вперени в него, премигваха нервно — доста неприятна гледка.
Пое си въздух два-три пъти дълбоко и продължително, почти се разплака, след това, без да каже нищо и без да помръдне повече, седна, ужасно пребледняла и озлобена.
За доста дълго време старата кримка изгуби нишката на разговора. Чарлс чу нечии стъпки недалеч. Реши, че неговата неразумна Берта ще получи пристъп, затова отвори вратата и силно извика Милдред.
Наистина бе госпожа Тарнли.
— Ще й донесеш ли малко вода или каквото там трябва да пийне. Мисля, че й прилоша. Побързай, моля те.
Милдред отмести свъсения и любопитен поглед от единия към другия.
— Такива като нея трябва да са в лудницата, а не тук с техните истерии и припадъци — промърмори тя, когато се зае да свестява холандката.
На тоалетната й масичка имаше множество шишенца с надпис „Амонячна сол“, „Валериан“, „Смола“.
— Не знам кое трябва да й дам, но сигурно е това — каза тя, избра амонячните соли и капна малко във вода. — Така, значи е получила пристъп. Вижте колко е скована. Бог да ни е на помощ, иска ми се да бе под грижите на някой лекар от лудницата. Вижте как е изпружила крака и как е стиснала палците в юмруците си — каза старата Милдред и поднесе амонячните соли към носа на пациентката си. Постепенно успя да я докара до накъсана от прозевки сънливост. Холандката явно не разбираше къде се намира и какво й се е случило, нито пък даваше и пет пари.
— Кажи й, че съм останал, докато се пооправи и че пак ще дойда. Твърди, че е ранена.
— Толкоз по-добре — рече Милдред. — Така няма да се прокрадва из къщата като котка или като призрак, както правеше цяла нощ, та нищо хубаво да не излезе.
— Ще се погрижиш ли за китката й? Порязала се е и превръзката е доста нескопосана. Кажи й, че по- късно пак ще дойда — повтори Чарлс и излезе от стаята с объркани мисли и с ужасен товар на сърцето.
Запита се къде ли е Алис. Слезе долу и отново се качи по задното стълбище до стаята им, където се натъкна на все още неоправеното безредие и на погрома след кошмарната сцена, на която бе станал свидетел. Всичко изглеждаше някак по-страшно на трезвата светлина на утрото.
За миг отмести поглед от това противно доказателство за събитията от предишната нощ към прозореца и погледна към спокойната гориста местност, сетне отново сведе очи към безредието, което за малко щеше да се превърне в сцена на убийство.
— Как да запазя здрав разум? — запита се той. — Има ли в Англия по-нещастен мъж от мен? Защо не сложа край на всичко?
Между стаята, в която се намираше той, и ъгъла на спалнята, където в онзи момент лежеше нещастницата, изпълнила всеки час от живота му с неприятности, имаше разстояние от около двайсет и осем фута в тази многоъгълна и неправилна като геометрия къща. Ако у него имаше поне частица от нейната злоба, щеше да грабне ръжена, да я удари и да й пръсне мозъка, както си седи там.
Защо не бе малко повече или малко по-малко порочен? Ако бе второто, сигурно никога нямаше да изпадне в сегашното трудно положение. Ако бе първото, щеше да намери решение на проблема, щеше да се измъкне от гъсталака, размахвайки брадвата, и за това щяха да знаят единствено хората, на чиято дискретност можеше да разчита!
Махнете се, ужасни привидения! Такива зовящи чудовища от бездната не бяха изкусители, а просто кошмари! Не, той щеше no-скоро да зареди един пистолет, да налапа дулото и да пръсне изтерзания си мозък.
ГЛАВА 39
ОТВЛИЧАНЕ
Доколкото един нерешителен човек изобщо е в състояние да вземе някакво решение, може да се каже, че и Чарлс Феърфийлд бе взел решение, след като бе притиснат натясно, да се бори, при това решително. Нямаше да се придържа към никакви условия и нямаше да допуска никакви компромиси. Нека тя да прави каквото си ще. Беше научила тайната му. О, братко Хари, ти ли си ме предал? Освен това Берта се позова на твоето мнение срещу мен. Ти ли вдъхваш на този безумен враг такава неосъществима увереност?
Е, вече нямаше значение и дори може би беше по-добре. Край на тайните между него и врага му, а скоро щеше да настъпи край и на напрежението.
— Бог да ми е на помощ, на ръба на каква бездна стоя само! Тази нещастна жена, бедна и почти луда, сигурно ще успее в Лондон да намери адвокати, които да се борят за случая й и ще ме принуди да се явя на процес, за да докаже съществуването на един брак, който ми струва адски скъпо, а след това един Бог знае какво още. А и публичността, и мъчителната несигурност, и Алис, горката малка Алис. Милостиви небеса, с какво тя е заслужила тази продължителна агония, а вероятно и края си?
Надникна пътем във всекидневната, но там всичко беше, както го бе оставил. Алис не беше влизала. Почука на вратата на кухнята.
— Кой е? Има ли някой?
Събрала смелост, след като чу гласа му, Дулчибела го пусна вътре. Вратата се отвори и той влезе.
Последваха няколко мига мълчание, ако не броим промърморения и накъсван от ридания поздрав на Алис, треперещата й крепка прегръдка, а после Чарлс каза с благо изражение и съвсем тихо:
— Алис, скъпа, не ти нося добри новини. При мен всичко се обърка, затова трябва да заминем от тук. Нека Дулчибела се качи горе и ти приготви най-необходимите неща, но, Дулчибела, не казвай на никого, че господарката ти заминава от къщата. Алис, ще дойдеш с мен. Ще отидем на място, където не могат нито да ни последват, нито да ни намерят. Другото оставям на съдбата. Сигурно по време на заточението ни ще си по-щастлива, отколкото бе у дома. Не могат да ми направят нищо по-лошо от това да ме пропъдят.
Нежността му към Алис, замръзнала за известно време, се върна, докато тя се притискаше към него, а големите й, благи сиви очи го гледаха толкова жалостиво, че той дълбоко се трогна. Беше възнамерявал да изнесе малко по-различна реч — по-студена и по-суха, но под нежния й поглед бе усетил прилив на по- благородни чувства. Притисна я нежно в прегръдките си и я целуна по бузата.
— Казах, че ще си по-щастлива, Алис, по-щастлива, скъпа, хиляди пъти повече. Засега ти говоря само със загадки. Ти забеляза колко съм нещастен. След известно време ще ти кажа всичко. Става дума за заговор, така ми се струва, един неестествен заговор, който изтормози нещастния ми дух и окаяния ми мозък и ме измъчи до смърт. Ще ти разкажа всичко с времето и ти сама ще видиш, че се е случило чудо. Не бъди толкова уплашена, горкичкото ми мъниче! В пълна безопасност сме, а и мен не ме грози действителна опасност, само непрекъснато ме тормозят — просто ме тормозят, но, слава Богу, и това ще свърши. — Той я целуна много нежно отново и отново и продължи: — Вие двете с Дулчибела ще заминете. Клинтън ще ви откара до Хадъртън, а там ще смените конете и ще продължите до Крансуел, където ще ви настигна. Сега трябва да вървя и да му дам напътствия, а освен това ще ти дам това писмо. Написах го вчера. Трябва да имаш малко пари — сложил съм ги вътре и съм написал имената на местата. Ще пристигнем довечера. Какво има, скъпа? Като че ли се канеше да кажеш нещо.
— Щях… щях да те попитам…, но после си помислих, че може би не трябва, докато не ми разкажеш всичко… Спомена за някакъв заговор и щях да те попитам дали тази ужасна жена, която се промъкна в стаята ми, има нещо общо.
— Глупости, дете, тази нещастна луда жена! — засмя се той мрачно. — Почакай малко и ще научиш всичко, което знам и аз.
— Нали няма да остане тук… искам да кажа, ако нещо ни попречи да заминем днес.
— Защо смяташ така? — попита той малко загадъчно.
— Госпожа Тарнли ми каза, че ще отиде в лудница.
— Ще видим, има достатъчно време. Повече няма да я видиш — увери я Чарлс и тръгна, а тя го видя да минава покрай прозореца и да излиза на двора.
