— Е, нали знаеш какво казват — накрая ще се върне у дома. Силен е за двама, а и конят му е хубав. А сега ми дай бирата.
— Нали няма да се случи нищо лошо, Том, нали?
— Ако ги настигне, със сигурност ще се сбият. Какво муха му влезе в главата?
— На кого?
— Кой дявол домъкна тук господаря Родни?
— Кой знае? — отвърна жената и затърси в джоба си ключа на мазето, където беше бурето с бира. — Отивам да ти донеса бирата, Том. — Тя излезе и след малко се върна с халба бира. Поднесе му я и каза: — Освен това, добре стана, че отведоха онази лудата, където й е мястото… който и да го е сторил. Тя е напълно смахната, съвсем е откачила от пиене и от припадъците си. Ние тук много добре я познаваме — снощи за малко да пререже гърлото на младата господарка, горкичката, кой знае дали ще се съвземе. Стара крава такава! А и господарят просто е ядосан, задето съдия Родни не е потърсил разрешението му, за да залови една убийца тук, в Грейндж.
— Не е само това, струва ми се, не е само това — каза Том и издуха пяната от бирата си.
— Да се мъкне тук без покана, да виси в Грейндж, както циганите висят по Кресли Комън, все едно не е никаква дама, да наранява, когото си поиска и да живее, както й скимне! Какво повече от това, кажи де!
— Ами откъде да знам? Може би смята, че има правото да идва тук като всеки друг и да я посрещаме.
— Живяла е тук преди… преди много години и достатъчно дълго. Пък и ни струваше доста пари, повярвай ми. На тях им дойде до гуша повече, отколкото на мене — винаги гостенка и никога добре дошла, така казват. Много отдавна е била актриса или нещо подобно мързелива повлекана такава, никога не е спечелила с честен труд и едно пени и никога не е правила нищо полезно.
— Здравата си посръбваше, та не знам как й издържаше коремът, такава си беше, честна дума, ха, ха, ха! Със сигурност не е станала по-богата — затънала е в калта и е станала за смях. Такива хора не умеят да пестят, не знаят какво е трудност и лишения.
— Чу я какви ги дрънка, Том, скоро щеше да я разбереш каква е — винаги е ненаситна, стига да може, щеше да го остави без пукната пара.
— Да, на жените, свещениците и кокошките все не им стига — каза Том. — Не знам нищо за нея, не знам и какво е търсила тук, но сега е на сигурно място, така мисля. Казват, че който копае гроб другиму, сам пада в него. Но както рекох, не знам нищо за нея и нищо не мога да кажа, а лошо се пише на онзи, който съди прибързано.
— Тук не е трудно да отсъди човек, така си мисля. Опитът за убийство е лоша работа и когато господарят Чарлс се поуспокои малко, ще бъде благодарен на господин Родни, задето стъпка с коня си тая сляпа змия. За малко щеше да изгуби жена си. Сигурна съм, както че ръката ти държи халбата, че щеше да го направи, без да й мигне окото, ако той не се бе намесил навреме. Сега щеше да е мъртъв, мъртъв като Адам.
— Който изгуби жена си и парите си, губи всичко, нали така казват — отвърна Том през смях.
— Само истински звяр би направил такова нещо — възкликна зачервена Милдред Тарнли и силно удари с ръка по масата.
— Е, това е само поговорка, при това доста стара — каза Том, изтри уста с ръкава си и се изправи. — Господарката ни обаче е красива дама, мила и внимателна, всички го виждат, така че съм готов да ме поотупат малко само и само да не й се случи нищо лошо.
— Иначе няма да си никакъв мъж, Том, вярвам ти, че е така. Снощи не разбрах добре какво си е наумила старата злодейка, а после я оставих в леглото и заключих вратата. Бог да ни пази всички! Как само постига своето лукавата — понякога е толкова хитра и коварна, а от устата й все едно мед капе.
— Има една стара поговорка: „Затвори ли очи котката, мишката не знае какво си е наумила“ — каза Том усмихнато и поклати глава.
— Когато я видях, не беше нито мила, нито блага, нито лукава. Имах чувството, че ще си забие ноктите в краката ми — никога не съм виждала такова чудо.
— А как е младата господарка? — попита Том и нахлупи мръсната си шапка.
— О, боже, добре, че попита — възкликна старата жена. — Няма съмнение, сигурно й е олекнало, след като отведоха старата кримка. Мили боже, ще настане пълна бъркотия, докато господарят Чарлс се върне, защото тя няма да знае какво да прави, горкичката, няма да знае как да постъпи, преди да поговорят — сега всичко се промени.
Милдред се запъти лично да провери какво става и да чуе какво евентуално има да й казва младата дама.
ГЛАВА 41
ДЕН, ЗДРАЧ, МРАК
Милдред Тарнли откри Алис в уютната дневна под приятелските грижи на старата Дулчибела. Невинаги едно ужасяващо преживяване се проявява веднага. Най-напред природата мобилизира всичките си сили, за да посрещне опасността. Известна възбуда от съпротивата помага на тялото да преживее кризата на ужаса, често доста дълго време след това. Едва когато този изключителен господар на жизнените сили започне да се оттегля и да отстъпва, започва да става ясно доколко изчерпани са обичайните сили на човека.
Случилото се съвсем неотдавна бе тежко изпитание за Алис: да го разкаже старателно и подробно, да подреди страховитите събития от изминалата нощ, да ги разкаже едно по едно пред съдията, докато той ги записва, да се закълне във верността им, за да станат основа на съдебно преследване, и най-ужасното — да види и да разпознае привидението, което я бе нападнало и се бе опитало да я убие предната нощ.
Всяко движение я изпълваше с ужас, смразяваше се дори от сянката на поклащащо се клонче на стената. Гласовете на хората сякаш пронизваха оголените нерви на ушите й и се забиваха като жило в главата й. За миг дори познатите и добронамерени лица като че ли помръкваха от ужасни помисли, напълно чужди на природата им.
Милдред я завари точно в такова нервно състояние.
— Идвам, за да разбера какво искате да направим, господарке — застана тя на вратата с обичайния си кратък поклон.
— Не разбирам… да направим за какво? — попита Алис.
— Том ми каза, че сте му наредили да се приготви да ви отведе от тук, госпожо. Само че господарят още не се е върнал, а нещата малко се промениха, затова си помислих, че сигурно ще дадете други нареждания.
— О, благодаря ви, госпожо Тарнли. Съвсем забравих, толкова съм уплашена. О, госпожо Тарнли, толкова ми се иска да можех да се разплача, щях да се почувствам много по-добре, сигурна съм, само да можех да се разплача. Буца е заседнала в гърлото ми и всичко се върти в главата ми вече толкова много дни. Не мога да се сетя за нищо, което да ме накара да се разплача.
Милдред мрачно я изгледа с ъгълчетата на очите си, наглед коравосърдечно, но според мен й беше мъчно за нея.
— Сляпата жена, онова чудовище, вече я няма. Радвам се, че я отведоха, ай вие ще се почувствате по-добре, госпожо, сигурна съм. След снощи дори аз се страхувах от нея. Господарят Чарлс също излезе, но скоро ще се върне.
— Днес ли ще се върне? — попита Алис смаяно.
— Разбира се, че днес, госпожо. След час или дори по-скоро, струва ми се. Освен това мисля, че няма да е добре да заминете от Грейндж, докато го няма, защото е твърде вероятно той да промени плановете си.
— И аз така смятах. Предпочитам да го изчакам тук толкова неща са му на главата, че сигурно, когато си дойде, ще е на друго мнение. Много съм доволна, че и вие сте на това мнение, госпожо Тарнли, защото сега съм по-уверена, че трябва да изчакам завръщането му. Мисля, че трябва да го почакам. Благодаря ви, че ме посъветвахте, когато съм толкова объркана, госпожо Тарнли.
— Просто ви казвам какво мисля, госпожо, не ви нареждам, а и не искам да се меся. Хич не ми се ще да си горя пръстите в кашата на други хора. Така че, госпожо, казвам го само на вас, а вие преценете. Не ми се
