мнението си.
Мъртвешката глава се приближи до жена си и постави тънката си ръка върху закръгленото й рамо:
— Не си играй с мене, жено — скръцна той със зъби.— Знаеш, че заради тебе съм способен да извърша десет убийства, ако съм сигурен, че с това ще те направя щастлива, обаче щом разбера, че си ми изневерила, ще те удуша като куче.
Помпадура се стресна и затвори очи.
— Това никога няма да стане — каза тя решително. Разговорът бе прекъснат от похлопване на вратата.
Мъртвешката глава излезе от кухнята, отвори входната врата и се върна заедно с майка Казота.
Отвратителната стара жена бе вързала пъстра кърпа връз бялата си коса.
— Добра работа ви намерих, деца — каза старата запъхтяна, като се опря на бастуна, който й помагаше при ходенето. — Можете да спечелите сто хиляди франка.
— Сто хиляди! — извикаха Мъртвешката глава и Помпадура в един глас.
— Чудите ли се? Старата Казота е хитра жена, тя може да намери пари, макар и да са заровени. При условие че половината ще дадете на мене, ако успеете да ги вземете. — Добре, майко — каза Помпадура и смигна на мъжа си.
— Тогава ще ви открия тайната — каза Казота. — Утре с бързия влак, който тръгва в шест часа сутринта от гара „Св. Лазар“ за Хавър, ще пътува една млада жена. Тя отива за Лондон и носи чек от сто хиляди франка в кожената си чанта. Чекът е издаден от Английската банка и ще бъде изплатен на онзи, който го представи.
— Ще вземем чека — каза Помпадура засмяна.— Ще го откраднем от тази жена. Само че — как изглежда тя?
— Ти я знаеш, виждала си я у дома — отвърна Казота на дъщеря си. — Тя е Клаудина Лорет, която живееше при мене. Детето й почина и тя получи много пари от един непознат. Мисля, че му е продала някакво важно писмо. Когато си говориха, подслушвах на вратата, но не можах да разбера точно за какво става дума.
— Научихме достатъчно — отсече Мъртвешката глава.— Клаудина Лорет няма да стигне до Лондон. Нейните пари кажи-речи са в джоба ми. Ето ти чаша пунш, Казота, пий го, докато е горещ.
Старата изпи лакомо горещото питие. После още веднъж получи обещание от зетя си, че ще й даде половината от плячката и си отиде бързо, защото присъствието й в „Червената воденица“ бе необходимо.
Двамата седнаха пак на канапето, което бе близо до огнището. Раздорът беше стихнал, ламтежът за предстоящата печалба обедини както винаги низките им души Те започнаха да кроят шепнешком плана си как да ограбят жертвата.
Пиеха горещия пунш и пълнеха празните чаши. Лицето на Помпадура се зачерви. Мъртвешката глава прегърна красивото й тяло. Жената не се противеше на тази нежност, но затвори очите си, за да не вижда отвратителното му лице. Мъртвешката глава не знаеше, че всеки път, когато я докосваше с мършавите си ръце, жена му трепваше от отвращение.
Бързият влак за Хавър бе готов. Една бледа дама с черна къдрава коса, елегантно облечена, беше седнала в отделно купе. Роклята й беше от кашмир, а жакетчето й — от кадифе. Сиво калпаче с перо от петел красеше къдравата коса. Освен черната кожена чанта на рамо, дамата имаше и пътна чанта, която бе поставила на багажника.
Жената беше сама в купето. Дадените няколко су на кондуктора, за да не допуща друг пътник при нея, понеже била много уморена и искала да си почине, й бяха осигурили спокойствието. Младата пътничка изглеждаше действително уморена. Очите й бяха червени от плач, имаше тъмни сенки под очите й, устата й беше болезнено свита. Тази пътничка бе Клаудина Лорет. Жената въздъхна дълбоко и облегна уморената си глава на възглавницата на канапето.
— Навярно моят неверен съпруг се е събудил вече в затвора — помисли си тя, — пък е възможно и да не е заспивал. Да, те ще го мъчат, ще го изтезават и тогава ще чувства двойно повече мъка, отколкото кой да е друг. Като че чувам охканията и въздишките му, като че ли виждам бледото му лице.
Клаудина изведнъж стана и вдигна заканително ръка.
— Не искам да знам какво ще правят с него — изрече с твърд глас. — Каквото желаех, стана. Съжали ли ме той? Ти, капитан Драйфус, ме направи нещастна, ти разсипа моето щастие, същото сторих и аз, сега сме квит.
Тя притисна горещото си чело до прозореца и се загледа към оживения перон. Пътниците идваха от всички страни и кондукторът беше затруднен да настани всичките във влака.
— Отворете това купе — извика възрастен господин в свещеническо расо, — искам две места за сестра ми и за мене във втора класа, тука има само една дама, позволете и ние да влезем в купето!
Кондукторът се извини, че не може да пусне никого в купето, тъй като дамата така е пожелала. Свещеникът настояваше и не след дълго Клаудина не бе вече сама, а в компанията на един възрастен господин и една млада, красива, елегантно облечена дама.
Свещеникът поздрави Клаудина любезно с „добро утро“, а сестра му се поклони учтиво. После и двамата седнаха срещу нея и поставиха пътната чанта помежду си.
Влакът потегли. Свещеникът извади малък псалтир от джоба си и почна да чете. Но се сепна, погледна съжалително спътницата си и започна да разговаря с нея чрез разни знаци.
— Прощавайте госпожа или госпожице — каза той, като натисна златните си очила върху дългия си изпъкнал нос, — навярно ви се вижда чуден начинът ни на разговаряне, но мъдрият бог е пожелал моята сестра да се роди глухоняма и за да се разбера с нея, трябва да си служа с такива знаци.
Клаудина промърмори няколко съчувствени думи, облегна се на възглавницата и продължи да следва мислите си. Свещеникът пък продължаваше немия разговор с красивата си сестра:
— Защо чакаш, Мъртвешка главо — запита младата жена, — ако свършим работата си, докато е още тъмно, по-лесно ще избягаме.
— Да, но трябва да чакаме — отвърна свещеникът, — ще можем да си свършим работата едва когато наближи гарата „Св. Дени“. Оттук не можеш да се върнеш в Париж, тъй като бързият влак не спира на малки гари.
— Реши ли вече — ще я убиеш ли, или само ще я зашеметиш?
— Мъртвите са неми, затова ще я удуша. Взе ли ножа със себе си?
— В чантата ми е. Но не искам аз да проливам кръв.
— Само ако е необходимо. Сега слушай! Третата гара е „Св. Дени“. Трябва да свършим работата си, щом влакът свирне и се приближи към града. Тогава ще имаме още пет минути. Ти ще се наведеш — все едно да вдигнеш нещо и ще я хванеш за краката, а аз ще се хвърля върху нея и ще я удуша. Ще вземем само кожената чанта, понеже в нея се намира чекът, после ще скочим от влака и ще се върнем до най- близката гара пеша, ще вземем един файтон, който за три часа ще ни закара в Париж.
— Кога ще отидем в Лондон, за да изтеглим парите?
— Вдругиден, ще минем през Холандия, а не през Хавър.
Със знаци те скроиха страшния план, след това набожният свещеник забоде поглед в псалтира; на лицето му се четеше достолепно спокойствие.
Влакът летеше бързо по равнините, из които пълзяха сиво-черни сутрешни мъгли. Той вече бе отминал двете гари, наближаваше „Св. Дени“, където трябваше да спре.
Клаудина беше положила глава на облегалката, очите й бяха затворени. Тихо стенеше насън, което показваше, че кошмари измъчват душата на нещастницата.
Локомотивът изсвири.
— Сега!
Тази дума излезе като дъх от устата на свещеника.
Спътницата му изпусна кърпата си и се наведе да я вземе. Тя се приготви да сграбчи краката на жертвата си.
Но изведнъж влакът спря.
Свещеникът вдигна бързо поглед към сестра си; тя се сепна и изгледа брат си.
— Трябва да се е случило нещо — пошепна той, — влакът спря.
