с катран.
— Толкова по-добре — отряза безмилостно човекът с маската. — Значи лесно ще си свършите работата и за няколко минути всичко ще бъде в пламъци.
— Ще изгорят хората — извика Соления Жак. — Като дървеници в подпален стар сламеник ще пламнат.
— Какво те интересува това? — смъмра мъжа си чернооката Ета. — Ти ще си прибереш парите, ще подпалиш огъня, а след това да се спасява кой как може!
— Московката е енергична жена — изсмя се под маската си тайнственият мъж. — Харесва ми.
Московката опита с тъмните си светещи очи да проникне зад маската на тайнствения чужденец. Той наистина я повдигна малко, колкото да види, че шефът е хубавец с тъмноруси мустаци.
— Мисля да приемем — огледа съратниците си Председателя. — Сред гъмжилото, което утре ще се движи в тази постройка, при много горящи свещи и лампи, за нас ще е играчка да я подпалим. И когато богаташите и благородниците се разтичат насам-натам, като обезумели плъхове в капан, ние като хиени ще се промъкнем зад тях и ще обираме както живите, тъй и мъртвите.
— Още не сте чули всичко докрай — прекъсна маскираният мъж словоохотливостта на Председателя. — Само подпалването не ми върши работа. Ще трябва да се погрижите още и за четири определени лица, които да не могат да излязат, и да изгорят в пламъците.
— Ах, тъй си и мислех — изсмя се Председателя. — Дяволът не кладе напразно огън, той иска да има и печена мръвка…
— Назовете ни хората — обади се нетърпеливо Соления Жак — или поне ни ги опишете така, че да можем да ги намерим в навалицата.
— Познавате ли писателя Емил Зола? — се чу изпод маската.
— И децата в Париж го познават.
— А полковник Пикар?
— И в тъмнината бихме го познали — кимна уверено Председателя.
— Виждали ли сте Матийо Драйфус, брата на капитана, който е изпратен на Дяволския остров?
— Аз го познавам — обади се Московката — и ще го покажа и на другите.
— Той ще придружава една дама, облечена като вдовица в черно траурно облекло и дълъг черен воал — продължи мъжът, — това е съпругата на предателя Драйфус. Зола, Пикар, Матийо Драйфус и снаха му, тези четиримата трябва да загинат в пламъците.
— Ще загинат — ентусиазира се Московката, като се притисна до работодателя и хвана ръката му. Маскираният и рускинята крадешком си стиснаха ръцете, без другите да ги забележат в тъмнината.
— Тези четири осъдени на смърт лица ще намерите веднага след откриването на базара, тук пред павилион № 6, значи следващият след този, пред който стоим. Там дъщерята на нотариуса, на име Лучия, ще продава пунш и топли напитки. За да ги поддържа топли, при нея постоянно ще гори един спиртник. Едно бутване на спиртника и горящият спирт ще се разлее и ще ни свърши работа. Вие ще трябва само да препречите пътя на четиримата — Зола, Пикар, Матийо и госпожа Драйфус, и да не им позволите да избягат. Харесва ли ви моят план? Говори, Председателю, ти отговаряш за другите.
Председателя се усмихна доволно.
— Планът е чудесен — отговори той — и мисля, че ако го изпълним, четиримата близки на капитан Драйфус ще бъдат извлечени като овъглени трупове от развалините на този дървен дворец. Дайте ни капарото, тайнствени господине, и не се грижете по-нататък. Утре по това време няма да има вече никакъв Зола, никакъв Пикар, никакъв Матийо и никаква госпожа Драйфус. Предателят няма да има вече защитници.
Мъжът с маската извади един кожен портфейл и подаде всекиму от престъпниците по една банкнота от петстотин франка.
— Другата половина ще получите, след като си свършите работата — додаде сухо той.
— Къде можем да ви намерим утре?
— Елате в Салпетриерата — предложи бързо чернокосата Ета и горещият й поглед даде на тайнствения човек да разбере, че Московката иска да го види там насаме.
— Добре тогава, ще дойда към Салпетриерата — съгласи се той, — само се погрижете да сме сами в стаята. А сега си вървете, най-напред вие. Един по един, тъй като пазачите може да са се събудили, а не бива да ни видят заедно.
Леопарда хвана под ръка Соления Жак и двамата снажни мъже напуснаха базара първи. Председателя с подигравателна усмивка предложи на Московката ръката си.
— Смея ли да ви кавалерствам, хубава Ета? — попита той. — Отдавна не съм държал хубава жена под ръка, освен когато съм пиян и съм имал много пари в джоба си. Сега съм трезв, затова искам да се опия от вашата хубост.
— Я си вървете сам — сопна му се грубо рускинята, — опасно е да излизаме по двама.
Председателя се изсмя подигравателно, посочи с глава маскирания и излезе. Непознатият и Ета останаха сами. Тя го хвана за ръка и му прошепна страстно:
— Моля ви, елате утре в Салпетриерата, ще ви чакам пред вратата. Влезте през задния вход, имам да ви кажа нещо.
— С удоволствие бих приел всичко, което вашите хубави устни биха ми дали — отвърна мъжът.
— Вземете тогава!
Страстната жена прегърна с две ръце снажния мъж, притегли главата му към себе си и сложи дълга, гореща целувка върху устните му. Тя пиеше ненаситно от извора на любовта.
— Хей, човече — прошепна му тя в ухото, — ти изведнъж покори сърцето ми — не отблъсквай чернооката Ета, тя може да ти направи ценни услуги и никога не ще поиска от теб друго освен любов. О, ако знаеш как копнея да се отърва от тези долни престъпници, защото ги презирам и се отвращавам от тях и само случайността ме тласна в тяхното общество.
— Как стана това? — полюбопитства маскираният.
— Бях заточена в Сибир, в една живачна мина — заразказва задъхано Московката. — Престъпникът, който се нарича Соления Жак ми беше другар по нещастие. Години наред кроих планове за бягство, обаче не можех да ги изпълня без чужда помощ, защото все пак съм една слаба жена. Жак се оказа смел другар, търпелив и с голяма физическа сила, какъвто отдавна търсех. Ние се съюзихме и подготвяхме цели две години нашето бягство. Изкопахме подземен проход, който ни изведе към светлината, към слънцето, към външния свят, който дълго време не бяхме виждали. Един ден най-сетне напуснахме мината. Започна дълго бягство през степите. Над нас беше сивото, покрито с облаци~небе, под нас — влажната черна земя. Бяхме сами. Той — силният мъж, аз — слабата жена, която се нуждаеше от помощта и услугите му. Така станах негова! Но когато отново се намерихме сред цивилизования свят, когато пристигнахме в Париж и отворихме тази кръчма за престъпници, която и сега държим, започнах да се отвращавам от мъжа, който е само едно силно животно. Сърцето ми жадува за любов, то търси душа, до която да се докосне. Дай ми душата си, човече, вземи ме със себе си и Ета ще стане твоя слугиня, твоя робиня, ще работи за теб, ако искаш!
— Хубава, силна госпожо — изговори маскираният, — дай да те прегърна още веднъж. Чувствам една рядка сила, рядка сигурност, когато притискам твоите гърди до моите.
Ета отново се хвърли в обятията му. Страстни целувки опариха устните им.
— Нека видя лицето ти, мили — пошепна горещо рускинята, — искам да запечатам в душата си твоя образ, да ме крепи споменът за него, докато се намирам сама сред най-презрените хора, докато утре пак ми позволиш да те видя.
Човекът с маската се опита да се освободи от бурните прегръдки на рускинята и понечи да закрепи по- здраво маската, но Ета го изпревари и с едно дръпване я свали от лицето му. Луната освети със сребристата си светлина лицето на мъжа.
— Анри, полковник Анри! — дочу се глух, призрачен глас, който като че ли излизаше от земята.
— Какво беше това? — прошепна уплашено рускинята. — Не сме ли сами, подслушва ли някой?
Човекът, който беше поръчал да подпалят такъв ужасен пожар, да унищожат живота на четирима почтени хора и да изложат на смъртна опасност живота на стотици други, този човек сега сам се беше вцепенил от ужас.
— Не е възможно — процеди най-сетне той през бледите си устни, — не може да бъде нейният глас.
