— Днес не съм дошъл, за да уреждам плащането на тази дреболия, господин Питу — отговори той. — Напротив, тук съм, за да сключа друга сделка. Но бъдете спокоен, скоро ще уредя паричните си проблеми. След две седмици баща ми има рожден ден. Тогава той обикновено е щедро настроен, тъй че ще използвам случая, за да направя пред него една генерална изповед. Тогава всичко ще бъде платено и вие ще получите парите си. Питу поклати замислено глава.
— Много ми е неприятно, че днес не можете да ми платите трите хиляди франка. Аз разчитам на тях. Ние сме търговци и също имаме нужда от парите си. Впрочем, на какво дължа днес честта на вашето посещение?
— Искам да купя един пръстен от вас, господин Питу — отвърна лекомисленият младеж.
— Пръстен ли? О, аз имам много хубави мъжки пръстени. Искате ли пръстен с малък камък?
— Изслушайте ме по-напред! — прекъсна го нетърпеливо Фердинанд. — Нямам намерение да купувам пръстен за себе си. Искам пръстен за малката Зизи от Латинския квартал. Нали познавате това очарователно същество?
— Госпожица Зизи ли? — Питу смигна хитро. — Най-хубавото момиче в Париж! Обаче мисля, че тя е порядъчна и трудно ще я завладеете.
— Ще я завладея! — разпали се младият Бертулус. — А пръстенът, който искам да купя от вас, ще ми послужи като стълба към нейното сърце.
— Ще ви покажа няколко пръстена — подхвърли небрежно Питу, — но знам, че госпожица Зизи има изтънчен вкус, който не се задоволява с какво да е.
— Имате право! И този път тя си е наумила да иска точно определен пръстен. Той има пет брилянта наредени във вид на сърце.
Питу се престори на уплашен.
— Какво? — измуча той. — Тъкмо този пръстен ли иска? Съжалявам, господин Бертулус! Ако смятате с него да привлечете хубавата Зизи, страхувам се, че няма да успеете, защото той е почти продаден. Преди малко беше тук богатият банкер Калман Майер, който ми предложи за него две хиляди франка.
— И вие съгласихте ли се? — трепна тревожно Бертулус. — Това би било ужасно! Не бих се осмелил вече да се покажа пред очите на малката Зизи без този пръстен! Знаете ли? Аз ще ви дам две хиляди и петстотин франка и ще го взема!
— Не ми е много приятно да се откажа от търговската си дума, но за петстотин франка повече си струва труда да си помисля! Разбира се, ще ми платите пръстена в брой, защото Калман Майер ще сложи парите на масата, щом му предам пръстена!
Синът на съдията се изчерви.
— Трябва да призная — промълви смутено той, — че джобовете ми са съвсем празни. Когато идвах при вас, разчитах на това, че ще се съгласите да ми дадете пръстена срещу полици.
— Да, срещу полици, които после не се плащат — забеляза иронично евреинът.
— Този път, обаче, ще бъдат платени точно на падежа! — заяви уверено Фердинанд. — Даже ако баща ми откаже да ми плати дълговете, след шест месеца ще получа наследство от майка си. Това представлява достатъчна гаранция!
— Достатъчна гаранция! — повтори Питу, като сви насмешливо рамене. — Млади мой приятелю, най- добрата гаранция са сухите пари или, ако ги няма тях, поне подписът на сигурен човек. Да, ако например баща ви, съдията Бертулус се съгласи да подпише полицата!
— Баща ми! Откакто се е родил досега не е подписал полица…
— Лоша работа! — промърмори Питу, като се разхождаше из стаята, уж замислено. — Не бих желал да ви откажа, защото знам, че обичате много малката Зизи, но като търговец не мога да постъпя иначе. Чакайте, дойде ми нещо наум! Така би могло да се уреди работата! Слушайте, господин Бертулус, какво ще ви предложа.
Надежда озари лицето на студента. Той не каза нищо, дори когато гърбавият Питу фамилиарно приседна до него на софата.
— Казахте — започна хитро Питу, — че след шест месеца ще получите майчиното си наследство? Добре, аз ще предвидя падежа на полицата за след шест месеца, като прибавя, разбира се и припадащите се лихви. Обаче, за да бъда съвсем сигурен, че ще получа парите на падежа, вие ще подпишете на полицата не своето име, а името на баща си.
Фердинанд побледня и смутен се отпусна върху възглавниците.
— Какво говорите, господин Питу? — изрече с мъка той. — Искате от мене една позорна фалшификация! Никога не бих извършил подобно престъпление!
— То ще стане фалшификация — отговори Питу с невъзмутимо спокойствие, — ако след шест месеца не изплатите полицата. Ако ми донесете навреме парите, ще ви я върна, вие ще я унищожите и никой няма да знае, че сте подписал баща си вместо себе си.
— Никой няма да знае! — повтори неволно студентът, като изтри потта от челото. — Вярно! Сигурен съм, че след шест месеца ще си платя дълга, но въпреки това… ако баща ми все пак научи… той ще ме убие! Не, не, Питу, да не говорим повече за това! По-добре да се откажа от пръстена и да заявя честно и открито на моята Зизи, че желанието й превишава средствата ми.
— Тя няма много да се наскърби, ако не й занесете исканото — изрече Питу с подигравателна усмивка, — защото утре все пак ще го има. Ако вие не й го подарите, Калман Майер ще й го купи. Трябва да ви кажа открито, че богатият банкер искаше да купи пръстена за нея.
Бузите на младия Бертулус пламнаха.
— Калман Майер — изпъшка той. — Отдавна подозирах, че зад гърба ми ходи с други мъже!
— Не е вярно — спря го стреснато Питу, забелязал, че е направил грешка. — Кой е казал, че госпожица Зизи ходи с чужди мъже! Аз не! Само казах, че и други мъже се мъчат да привлекат момичето. Но аз знам, че малката Зизи ви обича, господин Бертулус.
— Ако ме обича, ще се откаже от пръстена. Защото да го получи при тези условия, значи да потъна в мизерия и позор.
— Както искате! — промърмори Питу. — На ваше място не бих мислил толкова. Работата е съвсем безопасна, полицата ще остане у мен.
— Можете ли да ми се закълнете?
В какво ли не би се заклел гърбавият!? Той сложи ръка на сърцето си и се закле в небето, че никой няма да види полицата, докато тя е в неговата каса. След това той извади една полица, седна на писалището и я попълни.
— А пръстенът? — попита младият човек.
— Ето го! — отговори Питу и отвори малката елегантна кутийка. — Чудесно пръстенче, нали? Да ти е драго да гледаш камъчетата. Те са толкова ясни и хубави, че човек би помислил, че не са истински, защото рядко се случват такива камъни без никакви недостатъци.
— Камъните са наистина чудесни — промърмори Фердинанд. — Сега вече Зизи ще бъде моя. С този пръстен я купувам веднъж завинаги!
— Калман Майер ще се пукне от яд! — засмя се Питу. — А сега елате тук, млади приятелю, подпишете името на баща си!
Нещастният лекомислен младеж взе писалката. Той се поколеба още малко, гласът на съвестта му се опита да заговори, но в този момент Питу шепнешком започна да описва прелестите на гризетката от Латинския квартал, тъй че чувствеността замъгли разума на Фердинанд. Едно драсване на перото и престъплението беше извършено. Синът на съдията Бертулус стана фалшификатор.
Не го сдържаше вече в тясната стая. Трябваше да излезе навън, искаше час по-скоро да получи наградата за престъпното си лекомислие. Питу уви кутийката с пръстена в хартия, подаде го на Фердинанд, който я сложи в джоба си и бързо излезе. На вратата се извърна още веднъж и помоли гърбавия евреин:
— Не ме правете нещастен, изпълнете клетвата, която ми дадохте! Не показвайте никому полицата. Иначе ще ме тласнете към смъртта и ужасен позор ще покрие главата на стария ми баща!
— Аз се заклех, че докато полицата е в касата ми, никой няма да я види — отговори строго Питу. — Вие ме обиждате, като се съмнявате в мене, господин Бертулус!
— Извинявайте, не исках да ви обидя. А сега сбогом!
