бъде указано какво да направя. Заминах веднага за Тунис, където трябваше да се представя. Управителят ме прие много любезно и ми съобщи, че ще воювам под командването на полковник Пикар. Трябваше веднага да замина за частта си. Тогава запитах управителя дали няма писмо за мен и той ми отговори, че наистина е пристигнало, но е получи нареждане да го предаде лично само на края на пустинята. Да замина и там, където пустинята достига френската територия, ще намеря Долината на здравето. В нея живеел мъдрецът Молах, един всеизвестен и почитан от всички старик, тоест вие, благородни мъдрецо. У вас трябва да намеря писмото.
Молах кимна.
— Преди три дни дойде един туземец при мен и ми предаде писмото. Той ми каза кой е човекът, който ще дойде да го вземе. Затова те познах веднага щом влезе при мен. А сега, сине мой, върви и обърни оня камък там при входа на пещерата. Под него ще намериш въпросното писмо.
Емил фон Пикардин отмести указания камък и намери запечатания плик, по който нямаше никакъв знак. После се върна в пещерата и разпечата писмото. То не беше подписано и имаше следното съдържание:
„Емил фон Пикардин!
Ако желаеш наистина да поправиш прегрешението си и да защитиш напълно честта си, ще трябва да направиш на родината си една голяма услуга. Съществува един човек, който е в съюз с ония мизерни предатели, които искат да оневинят оня тип Драйфус, бившия капитан, сега пленник на Дяволския остров и желаят да го освободят. За тая цел са създали истински съюз. Имат на разположение много пари, милиони. Със злато купуват помощта на хора енергични и с влияние. Работят с цел реабилитирането на предателя Драйфус. Онези, които осъдиха Драйфус и с това направиха на републиката огромна услуга, са застрашени от мизерна клика. Не им остава нищо друго, освен да отговорят на силата със сила, на перфидността с перфидност. Полковник Пикар, твоят върховен началник, е един от тия мизерници. И той е купен със златото на семейство Драйфус. В Париж това е известно и тъй като трябваше да се избегне едно публично дело, злодеят бе изпратен в Африка с надежда, че ще падне в борбата с бедуините, или пък ще стане жертва на треската, а в краен случай ще бъде премахнат и по друг начин.
Тия надежди до ден-днешен не се оправдаха. Проклетникът Пикар устоява на африканския климат и дори успя да излезе победител в борбата с бедуините. На всяка цена, обаче, този човек, който е едно петно за честта на френската армия, трябва да бъде премахнат.
Ти, Емил фон Пикардин, си избран да изпълниш този героичен акт. Има оръжия, които ненадейно стрелят, има патрулни постове, които чрез фалшиви тревоги карат началника да преследва мним противник. Може да се отиде на лов, от който той не се връща в лагера и се съобщава, че е бил разкъсан от лъв, а дивият звяр е отвлякъл трупа. С една дума съществуват стотици начини, чрез които мизерникът Пикар би могъл да бъде премахнат.
Пустинята е няма, тя не е обвинила още никого.
Не се двоуми дълго, Емил фон Пикардин, за да изпълниш колкото може по-скоро задачата, с която си натоварен. Наказанието, което ти е присъдено, още не е отменено, делото не е ревизирано. Всеки момент можеш да бъдеш арестуван и изпратен отново в затвора. Убий Пикар и наказанието ти ще бъде заличено, делото ще бъде ревизирано за четиридесет и осем часа.
Твоето състояние е конфискувано. Убий Пикар и то ще бъде възвърнато, а ти самият ще бъдеш произведен в чин капитан, не след дълго — и в майор.
Съмнението, което тежеше върху тебе, очерни честта ти, направи те нежелан в средите, към които принадлежиш. Убий Пикар и твоята невинност ще бъде възвестена гръмко, така че доброто общество ще те приеме отново с радост.
Сам виждаш, че щастието е в твоите ръце. Дамоклевият меч ще виси над главата ти, но ти сам би могъл да дадеш на живота си друга посока. Побързай, съобщи в най-скоро време в Париж, че Пикар не е вече между живите и щастието те очаква.
Това писмо, естествено, не може да бъде подписано, но самото обстоятелство, че бе повикан на действаща служба, а и настоящето писмо, което ти се предава чрез управителя на Тунис, означава, че искаме Пикар да изчезне в Африка.“
С растящ гняв Емил фон Пикардин дочете последните редове. Беше побледнял, ръцете му трепереха силно. Препрочете още веднъж писмото от начало до край и бледото му лице пламна от гняв.
— Това е клевета — викна той, — имам ли аз вид на убиец? Защо тези мизерници мислят, че са в правото си да ме натоварват с извършването на едно престъпление? Не зная дали този Пикар е честен човек или някой подлец, защото не го познавам, но в едно съм уверен — че ще го защитавам от платените убийци, макар че няма да му съобщя никога каквото и да било по отношение на писмото. И тъкмо на мен се предлага да убия предан приятел на капитан Драйфус, аз, който бих дал половината си живот, за да мога да освободя капитана!… Ах, къде е сега човекът, който има смелостта да стане и да хвърли ръкавицата на тия хора, които предателстват на тъмно; да открие голямото евангелие на правдата и истината и да иска освобождението на клетника, който страда на Дяволския остров!
Няколко мига Емил фон Пикардин стоя в колебание да унищожи или не това обидно за него писмо. Накрая излезе достатъчно предпазлив, за да го запази. Скри го в пазвата си, после влезе в пещерата при Молах. Пророкът забеляза веднага, че младият офицер е силно развълнуван. Направи му знак да седне отново до него и му каза:
— Ще ти дам един съвет, който ще ти послужи в живота. Никога не търси да откупиш щастието си чрез деяние, засягащо друго лице. Само оня, който има чиста душа, има и силата да бъде щастлив. А сега, сине мой, върви с Бога. Ако пътят ти мине някога покрай моята пещера, отбий се при мен и ще бъдеш добре дошъл. Ако се нуждаеш от приятел и съветник, спомни си за Молах от Долината на здравето. Живях сто двадесет и шест години и не познавам още света. Ще живея още дълго, защото яденето, което Аллах ми определи още при рождението ми да изям, не е свършило. Но света не ще позная никога напълно. Само това знам: доброто, което правим в живота, има само една глава, злото има хиляди глави и всяка от тях има хиляда отровни езика. Аллах да те благослови, да ти даде вода, когато си жаден, хляб — когато си гладен и приятел, когато се чувстваш сам.
Емил целуна ръката на пророка и се отдалечи бързо. Неговият верен Хасан зацвили весело щом го зърна. Баронът скочи на седлото и конят пое. Преди още да се свечери, той съгледа бели шатри, издигащи се над пустинния пясък. Трицветното знаме се развяваше над една от палатките.
Беше пристигнал в лагера на френските войскови части и поиска да бъде представен на полковник Пикар. Двама войници го придружиха до коменданта.
Пикар стоеше пред своята палатка и като че ли правеше някакви сметки в малко тефтерче. Когато съзря отдалече новопристигналия, излезе насреща му.
— Вие ли сте поручик Пикардин?
— Да, господин полковник.
Пикар подаде ръка на младежа като на стар приятел:
— Бъди добре дошъл — каза той любезно — тук, в пустинята, в края на цивилизацията и същевременно пред прага на гроба, пред който стоим, с двойна радост те поздравявам като храбър мъж, като верен приятел.
Пикардин пое трогнат и развълнуван ръката на своя началник. И този човек да убие? Пикардин потрепера цял. В този момент се закле, че ще умре за него, ако потрябва.
И докато тия мисли минаваха през главата му, сърцето му се стопли, духът му се успокои и той почувства, че това, което пророкът му пожела, вече се изпълни. „Когато се почувстваш сам, нека Аллах ти прати добър приятел.“ Този приятел той вече намери.
Пикар въведе Емил в палатката, където му дадоха ядене след дългото му пътуване.
11.
В Париж, в града на радостите и удоволствията, имаше един човек, който, без да се двоуми, би заменил жилището си за най-изоставения кът на пустинята. Това беше Равелак, убиецът на жени. Окован с вериги и строго надзираван, той лежеше в оная килия, която престъпниците наричаха „къща за пазене“, а други й
