даваха страховитото име „кървава майка“. От стените на тази килия не беше излизал още нито един жив престъпник. Тя служеше за пазене на осъдените на смърт в последните дни или седмици на живота им. От вратата на тази килия водеше само един път, пътя към гилотината.
Смъртта, големият скок от топлия живот в студената безкрайна нощ, не излизаше от ума на Равелак денем и нощем. Този път той разбираше, че е загубен. След три дни щеше да бъде екзекутиран.
— Весела комедия ще бъде — мърмореше си той, — когато палачът и неговите помощници ме вържат за машината. Този път вече ще бъдат внимателни да не се отскубна като тогава. Ще ми вържат ръцете и краката и ще ме заколят като теле. Проклети да бъдат Помпадура и черният майор. Жертвах се за тях, а сега не искат и да знаят за мен, като че ли през целия си живот не са ме познавали. Но ще ги наредя и аз. Вярно е, че съдебният следовател не желае вече да ме изслуша. Съобщих му, че искам да направя признания и наистина желаех да отворя очите на правосъдието за прословутия граф Естерхази и неговата любовница Помпадура, но ми отговори да го оставя на мира с моите лъжи. Да, знаем ние, този скот, съдебният следовател, сигурно е бил наобиколен от черния майор или от някой негов приятел. Не ме оставя да говоря, но въпреки всичко, все пак, ще проговоря! Когато ме поведат към ешафода ще рева с все гърло по целия двор, за да се чуе това, което кажа за майор Естерхази. Да, ще направя това, пък ако ще и адът да се провали, ще го направя!
Равелак спря изведнъж. Вратата на неговата тъмница се отвори. Влезе пазачът. Придружаваше го елегантно облечен господин, който разглеждаше през бляскавите си очила убиеца на жени.
— Остави ме насаме със затворника — нареди старецът на пазача.
— Не зная дали е умно, господин докторе — засуети се пазачът. — Този затворник е много силен и опасен дори и в окови.
— Не ме е страх от него. От двадесет години съм тъмничен лекар и зная как да третирам подобни величия. Получих ненадейно тая заран нареждане да проверя този затворник от здравословна гледна точка и особено по отношение на умствените функции.
— В това отношение — пошепна пазачът на доктора — мога да ви уверя, господин докторе, че в цял Париж няма по-голям шмекер от него.
Докторът махна с ръка.
— И мен ми се вижда странно — додаде той, — че ми се заповядва да го изследвам в това отношение. След три дена и без това ще му отсекат главата. Какво значение има да се знае днес какво съдържа тая глава…
Пазачът се оттегли усмихнат. Лекарят седна спокойно докато се затвори желязната врата. После се доближи до затворника, който си блъскаше мозъка да отгатне какво може да означава това неочаквано посещение, защото колкото и да напрягаше слух, не можа да долови нищо от разговора между доктора и пазача.
— Стани — заповяда доктор Дюбоа.
— Защо! И така съм си добре!
Равелак остана излегнат на сламеника си.
— Повтарям: стани, трябва да ти говоря. Този път убиецът на жени се подчини.
— Аз съм лекар — обясни посетителят. — Трябва да те прегледам.
— Върви по дяволите! — изсмя се нахално Равелак. — За гилотината съм достатъчно здрав.
Дюбоа хвърли поглед към вратата. Тя беше затворена и не можеше да го чуят.
— Няма да бъдете екзекутиран, Равелак! — прошепна той на ухото на престъпника, който се сепна, вглеждайки се в доктора със странен израз.
— Ти ли ще попречиш на това? — запита той недоверчиво.
— Да.
Тази дума беше произнесена с решителност. Това направи извънредно голямо впечатление на престъпника, той веднага изостави нахалното си държание и започна да трепери.
— Подиграваш се с мене — промълви той, — пробуждаш в мен надежди, които сам после ще разрушиш. Това е най-новото мъчение, измислено от властта, за да ми вгорчи още повече последните дни, които ми остават.
— Не говори глупости, пак ще бъдеш свободен.
— Господине, не ме тласкай към лудост.
— Да, ще трябва да полудееш…
Равелак все повече губеше разума си, той не можеше да разбере намерението на този човек.
— Не знам добре ли чух — каза той. — Искаш да ме накараш да полудея?
— Да, защото за теб не съществува друг път на спасение, освен пътят, водещ през лудницата. А сега, изслушай ме, Равелак. Изпратен съм от един човек, който има интерес да те освободи от затвора и гилотината.
— А! Навярно черният майор…
— Не произнасяй никакви имена. Не беше лесна работа да се уреди ново преглеждане на умственото ти състояние. Трябваше да се използва различно влияние. Сега решихме да опитаме единственото средство, чрез което би могъл да се спасиш. Трябва наистина да загубиш ума си за няколко дни.
— Разбирам — прошепна Равелак ухилен. — Трябва да се преструвам… В това можеш да бъдеш сигурен, докторе. От такива работи отбирам. Не веднъж съм се преструвал на луд. Също така мога отлично да имитирам и епилептични припадъци. Искаш ли да направя един опит, господин докторе? Жалко, че нямам парче сапун подръка, за да си направя пяна на устата…
Докторът махна неодобрително с ръка.
— Това са фокуси, които в дадения случай не биха ти помогнали с нищо, приятелю — каза той. — Когато се появи лудостта, няма да бъда повикан да я констатирам, а други лекари и учени с опит, които не ще можеш да изиграеш с подобна комедия, колкото и добре да бъде изиграна тя. Не, казвам ти повторно, че трябва да полудееш истински.
— По дяволите, но това не бих могъл да сторя доброволно — каза затворникът.
Доктор Дюбоа извади малко шишенце от джоба на дрехата си.
— Ако изпиеш съдържанието на това шишенце — обясни той, — ще постигнеш желания ефект. Най- напред ще станеш печален и меланхоличен, после нечовешки раздразнен, а мислите ти объркани. Ще започнеш да бълнуваш, а накрая ще дойде необуздана лудост. Това състояние ще продължи около три- четири дни, възможно е и по-малко. Ще зависи от твоята устойчивост. По-късно ще изпаднеш в състояние на каталепсия, подобно на смъртта. Когато работите стигнат дотук, останалото вече е моя работа. Ще се събудиш свободен.
Лицето на Равелак придоби малко кисел вид, докато докторът говореше. Почеса се зад ухото и няколко мига остана замислен, с поглед впит в пода.
— Това е една магария, която би следвало да направя — разсъди той. — По дяволите, не ми се ще особено, да се хвърля доброволно в лапите на лудостта, за да съм после схванат като дърво.
— Ако главата ти падне под ножа на гилотината — напомни доктор Дюбоа напълно спокойно, — ще лежиш още по-схванат. Колкото до това, имаш честната ми дума. Освен това нямаме време за дълги разговори. Самият аз ще дам повод за съмнение, ако остана дълго време в килията ти. Ще изпиеш ли течността или не?
— Дявол го взел! Остави ме поне малко да поразмисля — сопна се престъпникът сърдито. — Сигурно ли е поне, че ще добия свободата си след края на тая история?
— Напълно сигурно, това мога да ти гарантирам.
— Кажи ми поне изпратен ли си от черния майор или от Помпадура?
— Е, добре — да!
— А, значи все пак не са ме забравили — отсъди Равелак усмихнат. — С това си правят голяма услуга, защото, кълна ти се. докторе, в последния момент на живота си щях да повлека след себе си в ада Естерхази и неговата любовница, ако ме бяха предоставили на собствената ми участ. Знаеш ли ти какво извърших за тези хора?
Докторът направи нетърпеливо движение.
— Не знам и не искам да зная нищо — избъбра той шепнешком. — Питам те за последен път: ще вземеш ли лекарството или не?
