вика, рева, блъска се цяла нощ. Като че ли свръхчовешка сила бушуваше в него. Вадеше камъни от зида и скъса дебелата верига, с която му бяха оковани ръцете. Четирима пазачи трябваше да го държат здраво.
На втория ден вечерта Дюбоа се върна в килията на Равелак. Със себе си беше довел и друг лекар- асистент, поне така каза. Всъщност, придружаващият не беше друг, а самият Естерхази. Графът искаше лично да се увери в ефикасността на лекарството. Равелак лежеше на леглото си, не се помръдваше. Само очите му светеха в орбитите като горящи въглени. Ръцете му трепереха под одеялото, а устните му безспир мърдаха, без да промълвят нито дума. Докторът се обърна към пазача и го запита:
— Има ли още необуздани прояви?
— От време на време само, господин докторе — отговори пазачът. — В такива моменти скача изведнъж напред и едва успяваме да го удържим.
— Отложи ли се денят на екзекуцията, който беше определен за утре.
— Не, господин докторе. Господин директорът на затвора не е получил още никаква заповед. Вярвам, господин докторе, че ще бъде екзекутиран така, както го виждате. Народът иска да знае, че това чудовище най-после е екзекутирано и не би повярвал, че е болен или умрял, докато не види главата му да се търкулне под ножа на гилотината.
Дюбоа не каза нищо освен едно: „Така ли?“ После помоли пазача да ги остави сами с неговия колега при болния. Пазачът се отдалечи, като затвори вратата след себе си. Веднага щом двамата останаха сами, Дюбоа показа усмихнат болника и запита:
— Е, майор Естерхази, доволен ли си от мен? Свърших ли добра работа?
— Ужасно добра! — отвърна черният майор без да може да сдържи въздишката си при вида на Равелак. — Има вид на умиращ.
— И наистина ще умре, стига да поискаш — пошушна Дюбоа.
После продължи съвсем тихо:
— Лекарството има над него по-силен ефект, отколкото очаквах. Най-много след десетина часа Равелак ще изпадне в каталептично състояние и нито един лекар не ще бъде в състояние да познае, че не е умрял. Сърцето му ще спре да бие, никаква следа от дишане, очите ще останат изцъклени, а тялото му ще бъде вцепенено.
— Няма ли да съзнава положението си? — запита Естерхази.
— Това не съм казал — отвърна лекарят. — Напротив, веднага щом каталепсията го обхване, лудостта ще го напусне и Равелак ще вижда, ще чува и усеща всичко, но ще остане вцепенен като мъртвец.
Лекарят се приближи още по-плътно до Естерхази.
— А сега чуй съвета ми — пошушна той на ухото му. — Направи от този мним смъртник истински. Този Равелак стои на пътя ни. Знае извънредно много за теб. Не бъди глупав и го премахни сега, когато го имаш в ръцете си.
— По какъв начин? — запита черният майор.
— Сега имаш най-добрия случай — продължи лекарят със студена жестокост. — Равелак ще бъде взет за истински мъртвец, ще бъде заровен и не след дълго ще се задуши под земята. По такъв начин би се отървал от него без големи трудности и ти казвам самата истина, че повече би ми допаднало това, отколкото да го спасим, защото в противен случай би могъл да издаде всички ни.
Но Естерхази махна с глава.
— Твоят съвет е добър, обични ми докторе — каза той, — но не мога да го изпълня.
— Защо?
— Защото се нуждая още от този човек. Когато той се освободи, имам за него голяма мисия. Но мога да ти кажа нещо за успокоение. Равелак не ще остане вече в Париж. Ще напусне Европа и кой знае дали някога ще се върне оттам, където ще бъде изпратен.
— Добре, тогава ви разбирам — кимна Дюбоа. — В такъв случай ще му върна живота. Чуй какъв ми е планът. Веднага щом Равелак изпадне в каталепсия, ще дойда заедно с други лекари да констатираме смъртта му. След това ще искаме от управлението на затвора позволение да направя аутопсия на трупа, нещо, което бих могъл да извърша само вкъщи. Когато Равелак бъде у дома, все едно, че е свободен. Естествено, много по-удобно би било, ако този човек…
Лекарят не успя да продължи по-нататък. Едно тяло се хвърли върху него откъм гърба му и ненадейно го повали. В следния момент по пода на килията се търкаляха две тела като топка, от която се виждаха само ръце, крака и глави.
Какво беше станало? Нов яростен пристъп на лудост беше обхванал Равелак. Той стана бавно от леглото, без двамата да го забележат, тъй като стояха гърбом към него. Като тигър се хвърли Равелак върху доктора, пипна го за косата и го повлече на пода. Започна ужасна борба. Дюбоа не можеше да вика, защото престъпникът го беше хванал здраво за гръкляна… Но защо черният майор не се притича на помощ на своя съучастник? Той беше човек с голяма физическа сила, би му било лесно да освободи нещастника от ръцете на побеснелия. Но черният майор не се помръдна от мястото си. Напротив, той се отдръпна до вратата и със скръстени ръце наблюдаваше със злоба разиграващата се драма. Лудият беше хванал лекаря за гърдите, вдигна го и го заблъска с ужасна сила.
Кръв потече от раните му.
— Помощ — изхърка той. — Естерхази… Естерхази… спаси ме!
Гласът на издъхващия прозвуча глухо и сърцераздирателно. Черният майор се засмя, показвайки белите си зъби.
— Твоето лекарство, докторе, има чудесен ефект — каза той без да се помръдне от мястото си. — Би могло да се каже, че е вълшебно дори…
Сега Равелак вдигна нагоре тялото на своята жертва. Див, зловещ смях се изтръгна от гърдите му. После блъсна тялото на доктора в стената с такава сила, че черепът на нещастника се пръсна и мозъкът му потече… След това лудият захвърли трупа на доктора в нозете на Естерхази и започна отново да се гърчи, тръшкайки се на леглото си.
Естерхази се наведе, взирайки се в Дюбоа.
— Свърши се с него — измърмори той. — По-добре е така. Премного знаеше… моите оръдия едно друго се унищожават… Отрова против отрова… А освен това ще направя една икономия от двадесет хиляди франка, колкото му бях обещал за спасението на Равелак…
Едва сега черният майор започна да блъска с юмруци по вратата, викайки за помощ. Пазачите се притекоха веднага.
— Лудия уби доктора — викаше Естерхази, — оставете ме, оставете ме на въздух! Тази сцена беше ужасна!…
Възползвайки се от общата суматоха, той побърза да излезе навън и да напусне затвора.
Същата вечер изведнъж сърцето на Равелак престана да бие, а очите му се премрежиха, тялото му се обтегна и остана вцепенено.
Повиканите лекари обявиха единодушно, че Равелак е мъртъв.
— Все пак този злодей се отърва от ножа на гилотината — процеди един от пазачите. — Жалко!
И хвърли покривалото върху лицето на мъртвия, за да не вижда ужасно обезобразената маска на това чудовище.
12.
Равелак беше отнесен в моргата на затвора. Тя представляваше нещо като маза, където труповете бяха проснати на дървени маси. Беше разсъблечен, защото бе прието затворниците да се заравят само по риза.
Хората, които го отнесоха долу, го захвърлиха бързо и излязоха веднага навън, защото се страхуваха от това място. Равелак виждаше, чувстваше и чуваше всичко, но не можеше да се движи, не можеше да вика, защото беше парализиран напълно. Лудостта го беше напуснала. Струваше му се, че идеите и мислите му са по-ясни отпреди. Но какви бяха тия мисли? Можеха ли да се опишат? Не! Защото, кой би могъл да каже какво чувства един човек, който живее, знае, че живее и все пак има чувството, че го третират като безжизнен труп, знае, че ще бъде жив заровен! Той прекара една ужасна нощ в моргата, като се
