По този случай се разгарят силни пререкания и оживени дебати, през което време Брисон упрекна най- енергично Кавеняк, че е скрил съществуването на писмо до генерал Пелийо, написано на другия ден след разкриването на престъплението на полковник Анри и в което е ставало дума и намеци за повече фалшификации.
Генерал Андре, министър на войната, се обяви готов да открие анкета върху изнесеното.
Все пак, парламентът, разтърсван от изборния терор, гласува дневен ред, в който се казваше, че той е решен „да не остави аферата Драйфус да излезе из областта на правосъдието“.
Въпреки всичките слухове, които предизвикаха тези разисквания, генерал Андре счете, че е достатъчно прав, като се ангажира с анкета, която да хвърли пълна светлина.
Той нямаше никаква предубедена идея и затова започна по най-дискретен начин да работи върху делото, което да хвърли най-после истинска светлина. Чрез своите адютанти той започна методично да ревизира делото Драйфус.
А тази работа не беше така лесна, защото най-напред делото трябваше да се възобнови отново. Много документи бяха пръснати по различни бюра, защото след Ренската присъда много институции поискаха обратно документите, които образуваха делото.
В течение на тази ревизия в делото не се намери никаква следа от „императорския фалшификат“.
Генерал Андре разследва и проучи най-внимателно цялото дело, докато скрупольозният му лов не даде забележителни резултати. Той наистина откри два нови факта, които можеха да оправдаят едно ново искане за ревизия.
Първият факт се отнасяше до един от трите цитирани по-рано от трибуната на съда от самия Кавеняк. Това беше бележка на Паницарди до Шварцкопен от месец март 1894 година. В тази бележка се чете:
„Д. ми донесе много работи, извънредно интересни.“
След анкетата през 1898 година Кине констатира, че буквата „Д“ не принадлежи на почерка на Паницарди, а е написана с помощта на друго писмо, от което се изтрива съответната буква.
Въпреки всичко това, експертът Бертийон декларира противно на истината, че отсъстващата буква е била пак „Д“. И в този си вид документът е бил взет за добър в Ренския процес и тогава генерал Мерсие си послужи с него, за да хвърли в лицето на Драйфус хартията, в която се говореше за „каналията Д“, който предал уж плановете на крепостта.
Но ето, че се намира в архивите на военното министерство едно бордеро от 21 март 1894 година подписано от Сандер и в което се намира прикрепено копие от него време на документа „Д. ми донесе“, копие, което е направено преди остъргването на хартията и от което се вижда, че инкриминираната буква не е „Д“, а „П“.
Друг един документ, настойчиво подхвърлян в Рен от обвинителите на Драйфус, беше бележка на Паницарди до Шварцкопен, която съдържаше тези думи:
„Нужно е да свърша, защото на 31 (март) трябва да изпратя в Р (Рим)… Съобщавам ви, че ще имам организацията на железния път!“
Този документ имаше зарегистрирана дата от април 1894 година, написана с червено мастило от ръката на Анри.
Тъй като Драйфус на 1 януари 1894 година напуска Генералния щаб, където се занимаваше с въпросите на железните пътища, генерал Мерсие заяви, че горният документ трябва да се припише на Драйфус. Той дори декларира, че този документ е част от тайната преписка, съобщена на съдиите през 1894 година.
Но отново Сандер, сякаш нарочно излизащ от гроба, дойде да провали цялата тази сграда от лъжи. Намери се едно негово бордеро и то съдържаше копие от горния документ.
Копието е било направено, когато се получава хартията и се установява, че в действителност носи дата от 28 март 1895 година, т.е. три месеца след осъждането и два месеца след заточването на Драйфус. Тогава се разбира също, че Анри е скъсал края на хартията, на която е била написана истинската дата на регистрирането и много спокойно е вписал фалшива дата.
На 26 ноември 1903 година Драйфус е уведомен за резултатите от тази министерска анкета и въвежда искането си за ревизирането на присъдата, която беше продукт на фалшификация и лъжа.
Само след два дни се разнесе, че Министерството на правосъдието е сезирало консултативната комисия с искането за ревизия, основано на новите данни.
На 24 декември директорът на гражданския отдел, Виктор Мерсие, прочете своя доклад, който беше за ревизия на Драйфусовото дело, а консултативната комисия единодушно се произнесе в същия дух. Веднага Министерството на правосъдието прекрати искането на Касационния съд. И тук главният прокурор Бодуин, след като проучи тайната преписка, даде също благоприятно заключение в полза на искането. Докладът бе направен от съветника Бойер.
На 3, 4 и 5 март криминалната камара открива публичните си заседания под председателството на Шамбару, за да се изслуша докладът на Бойер, заключенията на главния прокурор, както и пледоарията на адвоката на Драйфус, Морнар. Докладчикът изброи най-напред в много спокойна форма, без да настоява особено върху тях, различни нови факти, отбелязани било от военното министерство, било от самия Драйфус и направи следното заключение:
1. Доказа се една лъжа чрез това, че при показанията на свидетеля Гернуки в Рен, последният претендира, че притежава част от информациите от някой си Адамович, който на свой ред ги имаше от доктор Мазетиг. Обаче Мазетиг заяви чрез един автентичен акт, че никога не е познавал Адамович.
2. Баснята за прословутото бордеро, изложена от Жорес от трибуната на Камарата, която повлия на някои от съдиите в Рен.
3. Две писма, които граф Монстер адресира до Жозеф Рейк и баронеса Браузелм, потвърждавайки повторно по формален начин, че Шварцкопен никога не е познавал Драйфус.
4. Претендираше се дори в Рен, че някои от курсовете на военното училище, намерени у Драйфус през 1894 година, не бяха цели, и че листата, които липсваха от курсовете по фортификация, отговарят на едно копие от лекциите, правени от Шварцкопен, и намерено в посолството на Германия. Но истината беше доказана от Грибелин. Онова, което се намери у Драйфус, беше пълният курс, а копието на Шварцкопен представляваше лекциите от 1892–1894 година, сиреч напълно различни от ония, които се преподаваха през 1890 и 1892 година, единствените, които Драйфус следваше да познава.
5. Естерхази преповтори в Лондон пред френския консул декларацията, че той е авторът на бордерото, декларация, за която вече се споменава в статия на в. „Матен“ (19 юли 1899 година).
6. Анри премахна от погледа на началниците си цяла редица от документи, които можеха да докажат невинността на Драйфус и с които се изобличаваше престъплението на Естерхази.
След като докладът анализира всички тези факти от юридическа гледна точка, той задържа като истински нови двата тежки случая на фалшификация от преписката, открита от генерал Андре: Хартията с „Д. ми донесе“ и онази с датата от хартията за организацията на железните пътища.
В заключение работата на Бойер даде доводи за приемането на искането за ревизия и за допълнителна анкета, предназначена ада установи юридически посочените факти. Същите бяха и заключенията на главния прокурор Бодуин.
Самоотверженото му и смело изложение посочи цялата афера. Доказателствената система или, по- добре казано, предположенията, издигнати до степен на доказателства и допуснати от съдиите в Рен, пробудиха неговата чиста съвест и той декларира следното:
— Който и да е от нас, ако някога е бил в армията, не би успял да устои пред така сръчно поднесено обвинение. Тайното дело не е нищо друго, освен един куп от мизерни документи, които имат стойност само за мистерията, с която бяха обкръжени. А що се отнася до бордерото, по признанията на самия Естерхази и рапортите на експертите, би значило да отричаш онова, което е видимо за всички, за да се твърди, че то е дело на Драйфус.
Анкетата, предприета от криминалната камара, продължи ни повече ни по-малко от девет месеца, извършена при най-строга тайна и при пълна съвестност. Всички полезни свидетели освен Естерхази бяха изслушани. Не липсваха с показанията си и съдиите от Рен, а дори и князът на Монако. Последният, разпитан от специална комисия, декларира, че Вилхелм Втори е удостоверил невинността на Драйфус.
Разследването на криминалната камара привърши и съгласно закона делото бе препратено на съседните
