вземат участие в местните форми на обществен живот, да си възвърне стройната сухоземна походка, да му изстине малко настървението за приключения. Но основната причина за неговия стремеж беше желанието му да има Алиса до себе си в колибата.
— Печели само този, който рискува — промърмори си той.
Щеше да я грабне със сила; стига е бил джентълмен. Щеше да я омае; щеше да я отнесе като ураган. На времето му се носеше славата на неукротим любовник, непознал поражението, а после бе свикнал той да бъде обичаният, вече като семеен мъж. Старите му навици и старите нервни вериги не го бяха напуснали и тук. Новото тяло бе приютило старата му душа.
Хаджията навлезе в тъмния и разбунен проход. Синкавочерните скали ги притискаха от двете им страни и след малко лодката се втурна по един разпенен участък и просторното езеро зад тях се загуби от погледа им. Всички бяха заети и подскачаха около платната, докато Бъртън управляваше Хаджията като маневрираше напред-назад сред бурния поток, широк не повече от четвърт миля, и се бореше с насрещното течение, което ги засипваше с високите си и силни вълни. Лодката се тресеше, за миг се гмурваше в разпенените води и изплаваше обляна в струи при всяка рязка промяна на курса. Течението и вятърът коварно я тласкаха към скалистите стени, но той сякаш се беше враснал в лодката, а екипажът му се беше научил да го разбира без думи.
Преминаха през протока за половин час. Някои от хората му се развълнуваха — без съмнение най- разтревожените бяха Фрайгейт и Руак — но пък за сметка на това всички изпитаха възторг. Отчаянието и враждебността бяха изчезнали, поне за момента.
Хаджията изплава сред слънчевия блясък на следващото езеро. Ширината му не беше по-малка от четири мили, а краят му не се виждаше. Планините останаха внезапно зад тях като отрязани с нож; равнините от двете им страни се ширнаха с обичайните си размери.
Над петдесет съда бяха пръснати по езерото, от борови еднодръвки до двумачтови бамбукови яхти. Повечето от тях имаха вид на заети с риболов. Вляво от тях, на около една миля разстояние, се виждаше неизбежния каменен олтар, а по брега се забелязваха тъмни фигури. По равнината и хълмовете зад тях бяха разхвърляни бамбукови къщички в стил Неополинезийски както го кръсти Фрайгейт, или Посмъртна Крайречна Архитектура.
Вдясно, на около половин миля от изхода на каньона, се издигаше голям форт от борови дънери. Десет масивни борови кея с множество привързани лодки навлизаха в Реката пред централния му вход. Внезапно, само минути след появата на Хаджията, гръмко забиха барабани. Вероятно бяха изработени от кухи дънери или изсушена и обработена кожа от риба или човек. Пред форта се беше събрала вече голяма тълпа, но продължаваха да изскачат още от него и от близките къщи. Лодките се пълнеха с хора и почнаха да отплават от кея. Тъмните фигури от левия бряг скачаха в еднодръвките, канутата и едномачтовите лодки.
Всичко изглеждаше, сякаш жителите на двата бряга се състезаваха кой да залови пръв лодката на пришълците.
Бъртън раздвижи няколко пъти лодката напред-назад между другите съдове както му беше редът. Хората от десния бряг бяха по-близо; бяха белокожи и добре въоръжени, но не направиха опит да използуват лъковете си. Един мъж, застанал на носа на бойно кану с тридесет гребци, им извика на немски да се предадат.
— Няма да ви сторим нищо лошо!
— Ние идваме в мир! — изрева му в отговор Фрайгейт.
— Няма и съмнение — каза сухо Бъртън. — Едва ли ще ги атакуваме с нашите двайсетина души.
Сега вече грохотът на барабаните се носеше и от двете страни на Реката. Сякаш бреговете бяха оживели с барабани. И двата бряга бяха потъмнели от народ, всичките въоръжени. Непрекъснато навлизаха нови лодки и се устремяваха към тях. Зад тях лодките, които бяха излезли да ги посрещнат и прехванат, не се отказваха от преследването, но видимо изоставаха.
Бъртън се колебаеше. Да върне лодката обратно в канала, като се промуши покрай тия зад него, и после да премине през нощта? Щеше да бъде дяволска маневра, защото високите 20 000 фута скали щяха да ги лишат и от светлината на звездите и газовите облаци. Щяха да бъдат принудени да управляват лодката в тъмнина.
А лодката им беше по-бърза поне от всичко което бяха срещнали досега. Поне. Високи мачти с платна се приближаваха бързо към тях. Вярно, те имаха вятъра и течението зад гърба си, и ако съумееше да се промъкне между тях, може би щяха да се измъкнат, докато другите правеха обратния завой?
Всички съдове, които беше забелязал до този момент, бяха претоварени с хора, което означаваше, че скоростта им не беше висока. Дори и лодка с възможностите на Хаджията нямаше да може да им съперничи, при условие, разбира се, че беше натоварена с въоръжени бойци.
И той реши да продължи нагоре по Реката.
Десет минути след това още едно голямо бойно кану им пресече пътя, докато той се движеше със стегнати платна срещу вятъра. От двете му страни гребяха по шестнайсет гребци; на носа и кърмата му се издигаха малки палуби. На всяка палуба имаше по двама души застанали до катапулта, монтирана върху дървена опора. Двамата на носа поставиха кръгъл димящ предмет в гнездото й. Единият от двамата дръпна връвта и изхвъргачът избумтя в напречната греда. Кануто се разтърси цялото и гребците спряха за миг да гребат. Димящият предмет полетя по висока дъга и се взриви на двайсет фута пред Хаджията на десет фута над водата. Експлозията му беше съпроводена с силен гръм и още по-силен пушек, който вятърът бързо отвя.
Няколко от жените изпищяха, а един мъж изкрещя. В областта има находища от сяра, реши Бъртън. Иначе едва ли щяха да успеят да произведат барут.
Той извика на Логу и Естер Родригес да се укрият зад преградата. И двете жени бяха бледи, но изглеждаха достатъчно спокойни, макар че нито една от двете не беше виждала през живота си бомба.
Накараха Гуенафра да се мушне в пристройката на борда. Алиса бе грабнала един тисов лък, а колчанът на гърба й беше пълен със стрели. Бледата й кожа странно контрастираше с яркочервеното й червило и зеления грим на очите й. Но тя бе взела участие в най-малко десет битки по Реката и нервите й бяха по- здрави и от крайбрежните скали край Доувър. И при това беше най-добрият стрелец с лък в групата. Бъртън притежаваше майсторство на снайперист с огнестрелните оръжия, но му липсваше практика с лъка. Кац беше в състояние да обтегне още по-силно и от Бъртън тетивата на лъка от рог на речен дракон, но беше още по-зле и от Бъртън в прицелването. Фрайгейт се оправдаваше, че няма талант за стрелба с лък; като повечето първобитни хора и на него му липсваше усета за перспектива.
Стрелците на катапултата не изстреляха друг снаряд към тях. Очевидно бомбата беше само предупреждение, за да спрат. Преследвачите им няколко пъти имаха възможността да ги засипят със стрели, но не го направиха. Това означаваше, че искат да заловят екипажа на лодката живи.
Бойното кану премина на пълен ход близо до кърмата на Хаджията. Водата кипеше пред носа му, гребците грухтяха в унисон, а греблата бляскаха на слънцето. Двамата мъже от предната палуба се хвърлиха напред и кануто им се разлюля.
Единият се пльосна във водата, а пръстите му закачиха ръба на борда. Другият се приземи на колене на самия край на палубата. Беше захапал бамбуков нож между зъбите си; на колана си имаше закачени две кании; едната съдържаше малка каменна брадва, а другата стилето от кост на риба-трион. Опита се да се задържи за мокрите дъски и да се придърпа нагоре; очите им се срещнаха за миг. Косите му бяха светложълти, очите бледосини; лицето му притежаваше класическите черти на красотата. Очевидно имаше намерение да нарани един или двама от екипажа, и после да скочи във водата, вероятно с някоя жена в прегръдките си. И докато се бореше с хората на Хаджията, хората му щяха да настигнат лодката и да направят абордаж.
Нямаше голям шанс да осъществи замисленото, и вероятно го знаеше, но не го беше грижа. Повечето мъже изпитват страх от смъртта, защото страхът е заложен в клетките им, и реагират инстинктивно. Малцина успяваха да превъзмогнат страха си, но имаше и хора, които никога не бяха го изпитвали.
Бъртън пристъпи напред и халоса мъжа по главата с брадвата си. Устата на мъжа се отвори; бамбуковият нож се изтръгна от зъбите му и падна, след което той заби лице в палубата. Бъртън вдигна ножа, развърза колана на нападателя и го изрита във водата. Действието му се съпроводи от силния рев на мъжете от бойното кану, което правеше завой. Бъртън видя, че приближават брега с пълна скорост и даде
