закълнете да ни служите, което ще ви се отрази много добре, ще положите клетва за вярност към мен, Херман Гьоринг, и към бившия цар на древния Рим, Тулий Хостилий.
Бъртън се вгледа втренчено в мъжа. Беше ли наистина възможно пред него да стои легендарният цар на древен Рим? На Рим, представлявал малко селище, заобиколено от всички страни с другите италиански враждебни племена, самнитите, еките и волските? И които по-късно на свой ред са били притиснати от умбриите, отстъпили след това място на мощните етруски? Истинският Тулий Помпилий ли стоеше пред него, войнственият приемник на миротвореца Нума Помпилий? Той с нищо не се отличаваше от хилядите други мъже които Бъртън бе видял по улиците на Сиена. Но ако той беше действително този, за когото се представяше, какво съкровище представляваше тогава в историческо и езиково отношение! Тъй като най- вероятно беше етруск, то владееше езика им, плюс предкласическия латински, самнитски, и вероятно гръцкото наречие от древната кампанийска област. Та той дори можеше да познава и Ромул, древния основател на Рим! Какви неща само можеше да разкаже този човек!
— Е? — каза Гьоринг.
— Какви ще ни са задълженията, ако се присъединим към вас? — запита Бъртън.
— Първо, аз… ние… трябва да сме сигурни, че вие сте от хората, които ни трябват. С други думи, които ще изпълняват безпрекословно и мигновено всички наши заповеди. Ще ви подложим на малко изпитание.
Той издаде заповед и след минута доведоха група хора. Всички бяха измършавели до крайност и до един бяха сакати.
— Пострадаха, докато къртеха камъни или при изграждането на нашите стени — каза Гьоринг. — С изключение на двама заловени при опит за бягство. Те ще трябва да си понесат наказанието за това. Всички ще бъдат убити. От тях повече полза няма. Така че, ако искате да засвидетелствувате своята преданост към нас, убийте ги.
— При това всички са евреи — добави той. — Няма какво да се съжалява за тях.
Кампбел му подаде здрава каменна брадва. Беше мъжът захвърлил тялото на Гуенафра във водата. Двама стражи сграбчиха един роб и го накараха да падне на колене. Беше висок блондин със сини очи и гръцки профил; той изгледа Гьоринг с ненавист и се изплю в лицето му.
Гьоринг се изсмя.
— Тая свиня притежава арогантността на цялата си раса. Стига да искам, и ще го превърна в скимтяща маса, молеща смъртта за избавление. Но мъчението не ме привлича. Моят приятел до мен не би се отказал от идеята да го поопече малко на бавен огън, но аз съм човечен.
— Мога да убия при законна самоотбрана или за да защитя беззащитните — каза Бъртън. — Но аз не съм хладнокръвен убиец.
— Убивайки този евреин, ти спасяваш живота си — отвърна Гьоринг. — Не го ли убиеш, той ще те убие. Само че това ще отнеме малко повече време.
— Няма да го убия — каза Бъртън.
— Англичани! — въздъхна Гьоринг. — Бих искал да си на моя страна. Но щом си взел неправилното решение, нека бъде така. А ти? — запита той Фрайгейт.
Фрайгейт агонизираше, но успя да му отговори:
— Прахът ти беше захвърлен в помийна яма в Дахау. Това беше присъдата над теб и делата ти. Пак ли искаш да се повтори същото и тук?
Гьоринг се изсмя от сърце и каза:
— Знам какво се е случило с мен. Предостатъчно еврейски роби ми го казаха.
Той посочи към Монат.
— А този що за същество е?
Бъртън обясни. Гьоринг го изслуша с мрачно лице и после каза:
— Не мога да му имам доверие. Ще отиде в лагера при робите. А ти, маймуночовече? Какво избираш?
За голяма изненада на Бъртън Кац пристъпи напред и изрече:
— Готов съм да убивам за теб. Не искам да бъда роб.
Той пое каменната брадва, като в същото време стражите вдигнаха копията си готови да го пронижат в случай, че му хрумнеше нещо друго. Той ги изгледа злобно изпод надвисналите си вежди и вдигна брадвата. Последва трясък и робът захлупи лице в калта. Кац върна брадвата на Кампбел и отстъпи встрани. Не погледна към Бъртън.
Гьоринг изрече:
— Тази нощ всички роби ще бъдат събрани и ще им бъде дадено представление. Поуката от него ще бъде, че не трябва да се опитват да избягат. Заловените бегълци ще бъдат подложени на бавен огън, и после ще им бъде дарена смъртта като избавление. Моят изтъкнат колега лично ще дарява милост с брадвата си. Много е милостив.
Той посочи Алиса.
— Тя е моя.
Тулий се изправи.
— Не, не. Хубава е. Ти вземи другите, Херман. Давам ти ги и двете. Но тя много ми харесва. Има вид, кака да кажа, на благородничка. Да не е… кралица?
Бъртън изрева, сграбчи тоягата от ръката на Кампбел и скочи върху масата. Гьоринг залитна назад; челото му се размина на косъм с края на тоягата. В същия миг римлянинът замахна с копие в Бъртън и го рани в рамото. Бъртън не изтърва тоягата, извъртя се и изби копието от ръката на Тулий.
Робите се нахвърлиха с крясъци върху стражите. Фрайгейт докопа едно копие и стовари дръжката му върху главата на Кац, който се строполи на кълбо. Монат срита един страж в ташаците и му грабна копието.
Бъртън не можеше да спомни нищо от последвалото. Дойде в съзнание няколко часа преди зазоряване. Ребрата и раменете му бяха като натрошени. Лежеше върху тревата на дъното на един дървен кладенец с диаметър около петдесет фута. На около петнайсет фута над тревата дървен парапет обикаляше кладенеца, зад който крачеха въоръжени стражи.
Изстена от болка, но успя да седне на тревата. Фрайгейт коленичи до него и каза:
— Страхувах, че изобщо няма да дойдеш в съзнание.
— Къде са жените? — запита Бъртън.
Фрайгейт заплака. Бъртън поклати глава и каза:
— Недей да хленчиш. Къде са?
— Къде, по дяволите, мислиш че могат да бъдат? — отвърна Фрайгейт. — О, Господи!
— Забрави ги. Не можем да им помогнем с нищо. Поне засега. Защо не ме убиха, след като нападнах Гьоринг?
Фрайгейт избърса сълзите си с ръка и каза:
— И аз се чудя. Може би ни пазят за огъня. Като назидание. Иска ми се да ни бяха убили.
— Още не са те взели в Рая и бързаш да го напуснеш?
Бъртън се опита да се разсмее, но болката в главата му беше прекалено силна.
Бъртън се заговори с един англичанин роден през 1945 година в Кенсингтън, на име Робърт Спрус. Той им разказа, че Гьоринг и Тулий заграбили властта преди по-малко от месец. Преди това на първо време не закачали съседите си. От време на време предприемали опити да завладеят съседни територии, включително и тези на индианците Онондага от другата страна на Реката. Но до този момент нямало успешни опити на бягство, за да станат ясни плановете на Гьоринг.
— Но хората от граничните области са наблюдавали с очите си, че стените се изграждат от роби — каза Бъртън.
Спрус се ухили мрачно и каза:
— Гьоринг тръбеше наляво и надясно, че те всички били евреи, че той поробва само евреи. Така че какво ги е грижа? Но както виждате сами, това не е истина. Половината от робите не са евреи.
На разсъмване стражите отведоха Бъртън, Фрайгейт, Руак, де Грейсток и Монат до един каменен олтар. Там вече имаше събрани над двеста роби охранявани от седемдесет войника на Гьоринг. Поместиха граалите им върху олтара и зачакаха. След като изригнаха сините пламъци ги свалиха до тях. Всеки роб
