Таргоф се ухили и каза:
— Не бях чувал за нея, докато Руак не ми разказа. Постъпките ви говорят сами за себе си. А и освен това Руак е много чувствителен на тая тема. Макар че не можете да го обвинявате след всичко това, което е преживял. Но аз не мисля, че вие бихте се държали така, както сте постъпили, ако бяхте такъв, какъвто ви описваше той. Мисля, че сте честен човек, точно този, който ни е нужен. И така…
Заточиха се дни и нощи на къртовски труд. Бъртън научи подробности за жените. Уилфреда и Фатима били в жилището на Кампбел. Логу била при Тулий. Гьоринг държал Алиса при себе си в продължение на седмица, и после я предал на един от лейтенантите си, някой си Манфред фон Кройшарф. Носели се слухове, че Гьоринг се оплаквал от непристъпността й и смятал да я хвърли на телохранителите си да се позанимаят малко с нея. Но фон Кройшарф се застъпил за нея и я поискал.
Бъртън агонизираше. Не можеше да понесе представите си как тя с Гьоринг и фон Кройшарф… Беше длъжен да унищожи тия зверове или да умре. Късно през нощта той пропълзя от голямата колиба, която обитаваше с още двайсет и пет мъже, в тази на Таргоф и го събуди.
— Ти беше уверен, че трябва да съм на твоя страна — прошепна той. — Кога най-после ще ме посветиш в плановете си? Трябва да знаеш, че ако не го направиш на момента, планирам да организирам бунт с групата си и всички останали готови да ме последват.
— Руак ми разказа още неща за теб — каза Таргоф. — Наистина, не всичко от тях ми стана ясно. Може ли един евреин да има вяра на човек, написал такава книга? Или как да повярваш на такъв човек, че няма да обърне оръжието си срещу теб след като общият враг падне?
Бъртън отвори гневно уста, но след миг я затвори. За момент запази мълчание. След малко заговори със спокоен глас.
— Първо искам да ти кажа, че постъпките ми на Земята са много по-важни от всичко написано. Аз бях приятел и защитник на много евреи; имах много приятели сред твоите сънародници.
— След това твърдение винаги следва атака срещу евреите — каза Таргоф.
— Възможно е. Но дори и твърденията на Руак да се окажат верни, този Ричард Бъртън, който е пред вас, не е онзи, земният. Аз мисля, че тук всеки човек се е променил малко или много. А този, който не се е променил, значи е неспособен на промяна. По-добре да не е възкръсвал.
Научих много през тия четиристотин седемдесет и шест дни откакто възкръснах край Реката. Аз не съм изсъхнало дърво. Слушах внимателно Руак и Фрайгейт. Спорех често и разгорещено с тях. И макар че не им го признах тогава, но мислих много върху думите им.
— Ненавистта към евреина се възпитава още в детето — каза Таргоф. — И тя постепенно се враства в човека. И никакъв волев и съзнателен акт не може да я премахне, освен ако не е била вкоренена много надълбоко или волята на човек се окаже по-силна от нея. Това е като условния рефлекс на Павлов — звънецът дрънчи и кучето отделя слюнка. Само споменете думата Евреин и нервната система на всеки неевреин разбушува цитаделата на разума му. Също както думата Арабин разбушува моята. Но аз имам повече от основание да ненавиждам всички араби.
— Мисля, че поспорихме достатъчно — каза Бъртън. — Или ме приемете, или ме отхвърлете. Но и в единия и в другия случай знаете как ще постъпя.
— Приемам ви — каза Таргоф. — Щом вие можете да се промените, значи и аз мога. Работил съм заедно с вас, делели сме хляба. Мисля, че познавам хората. Кажете ми, ако планирахте такова нещо, как бихте постъпили?
Таргоф слушаше внимателно. Накрая кимна одобрително.
— Много прилича на моя план. Сега…
16
На следващия ден малко след закуска дойдоха няколко стражи и отведоха Бъртън и Фрайгейт. Таргоф изгледа втренчено Бъртън, който знаеше какво му е на ума на евреина. Но нищо не можеха да направят. Гьоринг бе издал заповед да ги заведат при него в „двореца“ му.
Седеше си на голям дървен стол и си пушеше лулата. Помоли ги да седнат, след което им предложи пури и вино.
— Обичам от време на време да се отпускам и с други хора, не само моите колеги, които не са най- подходящите за тази цел. Най-много обичам да общувам с хора живели след моята смърт. И с такива, които са били знаменитости за времето си. Имам вече по няколко и от двата вида.
— Много от вашите израелски пленници са живели след вас — забеляза Фрайгейт.
— А, евреите! — Гьоринг направи безгрижен жест с лулата си. — Там е неприятното. Те ме познават твърде добре. Враждебни са всеки път, когато ги заговоря; твърде много от тях са се опитвали да ме убият, за да се чувствувам спокойно сред тях. Не че имам нещо специално срещу тях. Не съм техен почитател, макар че имах много приятели евреи…
Бъртън почервеня от срам при тия думи.
Гьоринг опъна от лулата си и продължи:
— Фюрерът беше велик човек, макар и обременен с някои дивотии. Една от тях беше отношението му към тях. Мен не ме вълнуваха особено. Но Германия по мое време беше антиеврейски настроена и ако исках да направя кариера, трябваше да се движа с масите. Но стига за това. Човек дори и тук няма мира от тях.
Той поговори още известно време, и сетне зададе на Фрайгейт много въпроси за съдбата на негови съвременници и за историята на следвоенна Германия.
— Ако вие, американците, бяхте имали малко политически ум в главата, щяхте да обявите война на Русия веднага след нашата капитулация. Щяхме да воюваме заедно с вас срещу болшевиките и щяхме да ги съкрушим.
Фрайгейт премълча. Гьоринг разказа няколко „смешни“, много непристойни анекдоти. Той помоли Бъртън да му разкаже за преживяванията си които бе имал преди да се събуди в долината.
Бъртън се изненада много. От Кац ли беше научил за това или имаше информатори сред робите?
Той разказа подробно всичко което се беше случило с него от момента, в който беше отворил очи сред онова пространство пълно с тела, до момента в който мъжът в летателния апарат беше насочил срещу него металния предмет.
— Пришелецът Монат има теория, че някакви същества — да Ги наречем Някои или Х — са започнали да наблюдават човечеството откакто е престанало от дърветата. Най-малко от два милиона години. По някакъв начин тези свръхсъщества са успели да запишат всяка клетка на всяко човешко същество някога живяло на Земята, вероятно от момента на зачатието до смъртта. Тази конструкция не изглежда много убедителна, но едва ли са по-убедителни и Възкресението на цялото човечество и преобразуването на тази планета в свят на Реката. Записът се е осъществявал непрекъснато през целия живот на човека. Или може би тези свръхсъщества са били в състояния да регистрират вибрации от миналото, точно както ние на Земята наблюдавахме светлината от звезди такива каквито са били преди хиляди години.
Но Монат се придържа към първата теория. Той не вярва във възможността да бъдат извършвани пътувания във времето даже и в ограничен интервал.
Той счита, че свръхсъществата съхраняват тези записи. Няма представа за точния начин на това съхранение. Но тази планета е била преустроена за нас. Очевидно представлява един голям свят на Реката. Докато пътувахме нагоре по течението имахме случаи да разговаряме с много хора, чиито външни черти не оставяха място за съмнение, че идват от целия интервал на човешката история. Един произлиза от най- северните части на северното полукълбо, а друг — от най-южните на южното. Всички външности образуват едно цяло, един свят възкресен в долините на зигзагообразната Река, покрила цялата планета.
Много от хората, с които бяхме разговаряли, се случваше да бъдат убити или да загинат при нещастен случай. Многобройни са случаите, когато отново се срещахме с тях в областите, които лежаха нагоре по пътя ни. Монат счита, че тези записи се извършват непрекъснато. И ако някой от нас умре наново, записите до последните мигове от живота му биват помествани някъде — може би под повърхността на тази планета — и после вземат участие в процесите на преобразувателите на енергия в материя. Телата биваха възпроизвеждани така, както са били в предсмъртните си мигове, и след това възкресяващите съоръжения възстановяват спящите тела. Вероятно в същото място, където се опомних. И след това младите и здрави
