болката от огъня и угризенията, че предавате каузата си, ако просто потвърдите това, което ви кажа. По този начин вие няма да станете предател.
— Слушам ви — каза Спрус.
— Съгласно моята теория вие сте земен жител. Хронологически принадлежите към ера далеч след 2008 година. Вие вероятно сте потомък на малцината спасили се от смъртоносния ни скенер. Като съдя по технологията и енергията, нужни за да се преобрази повърхността на тази планета в една гигантска крайречна долина, вашата епоха трябва да е много след двайсет и първия век. Само да предположим, петдесети век след новата ера?
Спрус отговори без да отделя поглед от огъня:
— Добавете още две хиляди години.
— Ако планетата е колкото Земята, тогава тя може да побере още много хора. Къде са останалите, мъртвородените, децата починали ненавършили петгодишна възраст, имбецилите и идиотите, и онези живели след двайсети век?
— Те са навсякъде — каза Спрус.
Хвърли отново поглед към огъня и устните му се свиха.
— Учените от моята планета — каза Монат — имаха теория, че че е възможно да се надзърне в миналото. Няма да навлизам в подробности, ще ви кажа само, че е възможно да се наблюдават минали събития и да се записват. Пътешествията във времето са си, разбира се, чиста фантазия.
Но какво ще се получи, ако вашата цивилизация е била способна да осъществи това, за което ние само теоретизираме? Какво ще се получи, ако сте записали всяко същество, живяло някога на Земята? Ако сте намерили тази планета и сте я превърнали в Речен свят? Някъде, може би много дълбоко под повърхността на планетата, сте построили преобразуватели на енергията в материя, като използувате топлината на разтопеното ядро на планетата, и записите, за да възсъздадете телата на бившите мъртъвци в контейнери? Използувате биологични методики за подмладяване на телата и за регенериране на крайниците, очите и така нататък с цел коригиране евентуалните физически дефекти?
— И след това — продължи Монат — правите запис-продължение на вече новите тела и ги съхранявате в някои големи хранилища? И по-късно унищожавате телата в контейнерите? Пресъздавате ги впоследствие посредством специалния метал, който също така използувате за зареждане на граалите? Те могат да бъдат съхранявани близо до повърхността на почвата. И Възкресението протича без всякаква намеса на свръхестествени сили.
— Големият въпрос е „Защо?“
— Ако вие разполагахте със средствата, позволяващи ви да го направите, не считате ли, че това би било ваш морален дълг? — запита Спрус.
— Разбира се, но аз бих възкресил само достойните.
— А ако другите не са съгласни с вашите критерии? — запита Спрус. — Наистина ли считате себе си за толкова мъдър и добър, че да прецените без грешка? Можете ли да се поставите на мястото на Бог? Не, всички трябва да имат втора възможност, без значение дали са били престъпници, или егоисти, или тъпи. И тогава вече те ще решат…
Той млъкна, сякаш съжаляваше за избухването си и нямаше намерение да продължи.
— И освен това — продължи вместо него Монат — вие бихте искали да направите една цялостно изследване на човечеството, от началото на възникването на човешката цивилизация до самия й край. Бихте записали всички езици, на които е говорил човек, неговите нравствени закони, философски учения, биографии. Но за да го направите, се нуждаете от агенти, които представяйки се за възкръснали, се смесват с обикновените възкресени по Реката, водят си бележки, наблюдават, изучават. Колко време ще отнеме такова изследване? Хиляда години? две? Десет? Милион?
А какво ще стане с нас? Завинаги ли ще останем тук?
— Вие ще останете тук толкова, колкото е необходимо, за да бъдете възстановени — изкрещя Спрус. — И тогава...
Той затвори уста, изгледа ги злобно, и после отново проговори:
— Непрекъснатият допир с вас прави дори и най-издръжливите от нас да заприличат на вас. Налага се дори и ние да минаваме през възстановителни процедури. Самият аз вече се чувствувам принизен…
— Хвърлете го на огъня — изрече Таргоф. — Всичко ще си изпее.
— Не, няма да го направите! — изкрещя Спрус. — Трябваше да го направя доста по-рано! Кой знае какво…
Той се строполи на земята и кожата му мигновено придоби сивосинкав оттенък. Доктор Стайнборг, един от членовете на Съвета, огледа тялото, но за всички беше очевидно че той е мъртъв.
— Отнесете го някъде докторе, и го изследвайте. Направете му дисекция. Ще ви изчакаме тук, за да чуем заключенията ви.
— Какво заключение може да искате от мен с каменни ножове, без химикали и микроскопи? — запита Стайнборг. — Ще гледам да направя каквото е по силите ми.
Изнесоха тялото. Бъртън каза:
— Щастлив съм, че поне не разкри блъфа ни. Ако не беше проговорил, щеше да спечели.
— Значи ти наистина нямаше намерение да го изтезаваш? — запита Фрайгейт. — Така се и надявах, че само го заплашваш. Защото ако го бяхте направили, щях да си отида и никога повече нямаше да ме видите.
— Разбира се, че нямахме такова намерение — каза Руак. — Спрус щеше да се окаже прав. Нямаше да се различаваме много от Гьоринг. Но можеше да опитаме нещо друго. Да го хипнотизираме например. Бъртън, Монат и Стайнборг са били майстори на това на Земята.
— Работата е там, че ние няма как да разберем дали той ни каза истината — обади се Таргоф. — Напълно възможно е да ни е лъгал. Монат изказа няколко предположения, и ако те са погрешни, тогава Спрус може да ни е подвел, като се съгласи с тях. И ми се струва, че всичко това бяха измислици.
Мненията бяха много, но всички бяха съгласни в едно. След този случай възможностите им да открият друг агент сред редовете си вече бяха равни нула. След като Те — или които да бяха — знаеха за възможностите на индивидите от вида на Кац да вижда невидимите символи, Те щяха да вземат необходимите мерки, за да предотвратят по-нататъшните разкрития.
След три часа Стайнборг се върна.
— Не се различават с нищо от който и да било друг представител на Хомо Сапиенс. Освен с това… — и той показа върху дланта си черна метална сферичка с големината на главичка на кибритена клечка.
— Намерих я в обвивката на челния дял на мозъка. Беше свързана с определени нервни окончания с толкова фини жички, че се виждат само под определен ъгъл и на дневна светлина. Считам, че Спрус се самоуби посредством това устройство, като пожела мислено да умре. Вероятно тази малка сферичка привежда желанието в изпълнение. Най-вероятно изпуска някаква отрова с мигновено действие при мозъчна команда. За съжаление не разполагам с необходимата апаратура, за да анализирам състава й.
С това той приключи доклада си и им подаде да разгледат сферичката.
18
Месец по-късно Бъртън, Фрайгейт, Руак и Кац се връщаха от пътешествие нагоре по течението на Реката. Беше точно преди зазоряване.
Студената и гъста мъгла, която се кълбеше на шест-седем фута над повърхността на водата, ги обгръщаше плътно и не можеха да видят нищо само на няколко крачки пред тях. Но Бъртън знаеше че са близо до западния бряг. Беше застанал на носа на едномачтовата изработена от бамбук лодка и се взираше напред в мъглата. На по-плитките участъци скоростта на течението беше по-слаба. Току-що се бяха изместили от курса по средата на течението.
Всеки момент трябваше да се озоват до руините на Гьоринговия дворец, ако изчисленията им бяха верни. Бъртън очакваше да зърне всеки момент крайбрежната ивица, по-тъмна от водите, където се намираше неговият дом. Дом. Това понятие за Бъртън бе представлявало винаги място, което той винаги беше напускал в поредното пътешествие, място за отдих, временна крепост в която да напише книга за поредната експедиция, убежище в което да се възстанови от раните си, гранична кула, от която да оглежда
