Тя сигурно щеше да се окаже достатъчно алчна да ги вземе и вероятно да се успокои. Може би тези три уискита ме бяха направили безразсъден, но аз реших, че ще съм последния глупак, ако й ги предложа.
— Какво очаквахте да направя с тях? — попитах с усмивка. — Да ги дам на някое бабешко благотворително дружество?
— И така, вие поискахте подкуп, а в замяна на него щяхте да дадете на Хау моето пълномощие да събира наемите на фондацията, така ли е?
— Подкуп е погрешна дума, мис Шели. Взех комисиона, която ми се полага.
— Полага ви се, значи… Ах ти, евтин мошенико! — изкрещя тя ненадейно. — Как смееш да си стоиш и да ми се хилиш като маймуна! Как смееш да използваш моето име, за да пълниш мръсните си джобове!
Сега беше моментът. Направих една внезапна крачка напред и заврях лице в нейното.
— Мошеник ли ме наричате?
— Да, наричам те! Не си нищо повече от мръсен измамник! Гаден, долен мошеник! — гласът й се повиши една октава, трябва да е кънтял из цялата къща. — Още в момента, когато погледа ми се спря на теб, на блестящите ти дрешки и лигави обноски, разбрах, че си мошеник!
— Крещите като луда! Излагате себе си! Трябва ли да викате като някоя от уличниците на Бърджис?
Тя отстъпи малко, а тънкото й, пълно с омраза лице посиня.
— Как ме нарече? — отрони тя с внезапно стихнал глас.
— Казах да спрете да крещите като уличница — казах аз, като също понижих гласа си.
— Добре, ще направя така, че да си платиш за това. Ще ги накарам да те изхвърлят от банката! Ще те прогонят като куче от този град! Ще се погрижа да не получиш никаква друга служба, докато си жив!
— Не драматизирайте толкова — казах презрително. — Защо си мислите, че можете да ме уплашите? Сега вие нямате работа с безгръбначна оплаквачка като Ледбийтър. Въобразявате ли си, че ме е грижа за вашите гръмки фрази и беснеене? — направих още една крачка напред, а лицето ми стана грубо, доколкото можах да го направя. — Въобразявате ли си, а?
Стори ми се, че видях изненада под гнева й.
— Ще се погрижа за това! — изкрещя тя. — Махни се от пътя ми! Аз ще говоря с шефа ти и ще видим какво ще каже той.
Тя профуча като хала през мен към приемната. Това беше то. Ако я оставех да говори със Стърнууд, бях свършен. Какво имах да губя? Сега и аз самият кипях от гняв. Тръгнах след нея и я достигнах точно когато вдигаше слушалката. Ръката ми се спусна върху нейната.
— Само един момент!
Тя се изви, лявата й ръка замахна нагоре и ме удари по носа. Малките й кокалести ставички ожулиха кожата ми. Не мога точно да си спомня какво се случи в следващите няколко секунди. Изведнъж се видях да я разтърсвам за раменете, друсайки главата й и гледайки надолу към нея, сякаш всеки момент смятам да я убия. Тя се опитваше да пищи, но в тялото й не бе останал въздух. Устата й бе отворена, а очите й, изхвръкнали от орбитите, изразяваха смъртна уплаха. Тръшнах я на един стол толкова силно, че тя почти рикошира обратно от него. Държейки ръцете си на раменете й, с лице близо до нейното, оставих думите ми да се изливат като бавен, но мощен поток.
— Слушайте ме! Седмици наред вие удряхте като с чук върху Ледбийтър, за да приеме проклетото ви палто от норки като иск за признаване на законни разходи, да ви повиши наемите и да продаде къщата. Въпреки, че го направихте една нервна развалина, вие не успяхте да се докопате до целта си. Аз уредих палтото ви, наемите и къщата. Всичко оправих само за един ден. Чувате ли? За един ден след като вие се бяхте борила с Ледбийтър седмици наред! Добре, и какво стана? Вие очиствате тридесет хиляди долара чрез палтото! Вие печелите пет хиляди долара годишно от увеличенията на наемите! Вие се освобождавате от пет наематели, от които не ви стискаше да се отървете! Вие продавате къща с печалба! И всичко това благодарение на мен! — аз я разтърсих отново. — Чувате ли? — наведох се напред и й викнах — Благодарение на мен! Аз го направих! Представяте ли си за какво го направих? За да имам вашето благоволение? Защото искам да ви завлека в леглото си? По дяволите! Аз съм в тая афера по същата причина като вас. От това аз искам да изкарам пари. Същото го искате и вие. И какво правя? Мамя ви? Взимам ваши пари? Така ли? — разтърсих я отново. — Правя пари за вас и си взимам моя пай от баламите, които плащат на вас. Тогава защо крещите? Откраднал ли съм нещо от вас? Изгубила ли сте някой цент заради мен? — пуснах я и отстъпих назад. Треперех и по лицето ми се стичаше пот. — Хайде, вървете и извикайте Стърнууд. Кажете му! Плачете му на рамото! Добре, аз ще си загубя службата, а вие какво ще спечелите? Помислихте ли как ще извършите тази данъчна измама без мен? Правете каквото искате и се оправяйте сама. Ще видите колко бързо ще се приземите в затвора. Вие да се откажете от тридесет хиляди долара!? Да го видя, не го вярвам! О’кей, правете каквото знаете и се откажете от тях! Не си въобразявайте, че ме е грижа!
Обърнах гърба си към нея и излязох на терасата. Чувствах се, като че ли бях участвал в битка и сега не давах пет пари за изхода й. Седях в един плетен стол и гледах навън. Може би след пет минути разбрах, че тя стоеше до мене. Имаше нещо твърде патетично около нейната мъничка, тънка, костелива грозота.
— Ти ми причини болка — каза тя жалостиво. — Ти ме натърти.
— А виж ти какво ми направи — казах аз, като докоснах носа си с носната си кърпа. Кожата ми се беше смъкнала и сега там слабо се процеждаше кръв. — Имате късмет, че не ви извих врата.
Тя седна до мен.
— Мисля, че ми се иска нещо за пиене. Много ли си зает с твоите себични чувства, за да ми вземеш нещо?
Влязох в приемната и натиснах звънеца. Бях се борил с нея и я бях победил. Аз го знаех, а и тя го знаеше. Това означаваше, че аз бях преминал през вратата и нищо не би могло да ме спре. Това беше най-големият триумф в моя скучен живот!
Харгис влезе. По изражението му разбрах, че очакваше да му наредят да ме изхвърли навън. Когато ме видя с палец, забит в звънеца, се спря рязко.
— Донеси бутилка от вашето най-добро шампанско! — казах аз.
Той погледна навън към терасата, където Вестъл беше отворила жакета на пижамата си, за да изследва контузиите си. Тананикаше си някаква мелодийка.
— Да, сър — каза той с безизразно лице.
— И гледай този път да е от най-доброто ви шампанско — продължих аз. — Ще счупя проклетата бутилка в главата ти, ако не е.
Очите му се спряха на лицето ми. В тях имаше много омраза.
След като той излезе, аз отидох до телефона и набрах номера на Блейкстоун.
— Някакви новини за „Конуси“, Райън?
— Разбира се. Тъкмо излязох. Има печалба от тридесет и пет хиляди долара за мис Шели, а за теб — деветстотин долара комисиона. О’кей?
Хвърлих поглед към терасата. Вестъл все още преглеждаше натъртванията си. Тя се беше полуизвила на стола си и от където аз стоях, можех да виждам белия й изтощен гръден кош и плоския й неоформен бюст. Преместих погледа си. Там нямаше красота, само нещо изтощено и грозно.
— Отлично — казах аз, — напиши чека за мис Шели на мое име.
— Но, гледай, Чад…
— Чу ли какво ти казах? — попитах троснато. — Ти работиш за мене, не за нея. Аз ще й дам моя чек. Разбираш ли ме?
— Добре, о’кей, Чад, но не е обичайно.
Пуснах слушалката на вилката. Никой не можеше да ме удари по носа и да не си плати за това. Мис Шели щеше да получи само двадесет хиляди. Другите петнадесет щях да консервирам в моята банка за компенсация.
Сега виждате ли каква е мисълта ми? Аз вече бях преминал вратата и се намирах в един нов и чудесен свят.
