Докато вървях към терасата, Вестъл набързо си затвори жакета на пижамата. След това тя направи нещо, което никога не бих очаквал от нея, нещо, което ме шокира. А повярвайте ми, аз не се шокирам лесно.
Тя ми отправи един плах малък поглед и една плаха малка усмивка.
— Не трябваше по този начин да се промъквате насам — каза тя. — Вярвам, че не надничахте.
Да надничам! Ако такова предположение не беше отвратително за мен, то щеше да е страхотно смешно. Въобразяваше ли си, наистина, това загадъчно, плоскогърдо, грозно и дребно съзнание, че аз бих желал да надничам заради нея? Дали имах вид на толкова закъсал за жени? Не можеше ли тя да види, че аз трябваше само да щракна с пръсти и цяла тълпа жени щяха да се втурнат към мен?
Успях някак си да измъкна една изкуствена усмивка.
— Вие ме обърквате, мис Шели. Имах нещо на ум. Току-що изкарах за вас двадесет хиляди долара.
Тя веднага забрави да бъде стеснителна и опули очи.
— Извърших една спекулация от ваше име — продължих аз като седнах до нея. — Тази сутрин дадох на моя брокер инструкции да закупи цимент „Конуси“ за четвърт милион долара. Покачил се е с четири точки и той е излязъл с печалба от двадесет хиляди долара.
Тя се втренчи в мен.
— Ти… ти си използвал четвърт милион от моите пари без да искаш разрешението ми? — ахна тя.
— Аз не съм използвал вашите пари — Казах нетърпеливо. — Използвах вашето име, което случайно струва повече от пари. С други думи, аз използвах вашия кредит.
— Никога не съм чувала такова нещо! Предположи, че акциите бяха паднали. Не си въобразяваш, че бих поела отговорност, нали? Ухилих й се.
— Акциите не можеха да паднат. Ако вложите четвърт милион долара в един концерн, стойността на акциите му трябва да се качи. Не е ли очевидно това?
— Но ти не се консултира с мен. — Тя ме изгледа остро. — Колко каза, че съм спечелила?
— Двадесет хиляди, но ако се колебаете дали да ги вземете, кажете ми. Аз мога да ги използвам.
Тя се втренчи в мен за дълго. В очите й се появи един израз на смайване и на възхищение.
— Изглежда, мистър Уинтърс, че вие сте наистина един много умен млад мъж.
— Въпреки, че съм един евтин мошеник и проклет изнудвач?
Тя се засмя.
— Тогава бях сърдита.
— Добре, продължавайте и се извинете — казах аз, като се взирах право в нея. — Освен ако, разбира се, не мислите все още така.
Тя ми направи една гримаса.
— Сега не мисля така. Извинявам се — тя повдигна раменете си с печал. — По-добре и вие да бяхте се извинил. Причинихте ми болка.
— Не ми изглежда така. Като че ли е време някой да ви оправи по мъжки. Получавала сте всичко според вашето желание. Трябва да сте доволна, че не ви набих здравата.
Едно леко покашляне се чу зад мен и аз се обърнах. Харгис стоеше до мен, държейки бутилка шампанско в кофичка с лед и две чаши на табличка. Той ги постави на масата, отвори бутилката и наля виното. Когато се готвеше да си тръгне, аз казах:
— Почакайте един момент да опитам това вино — отпих, кимнах и погледнах нагоре към него. — Това е много по-добро, Харгис. Можеше да е малко по-добре изстудено, но и така ще свърши работа. Добре, върви си.
Топ си отиде суров и мълчалив. Вестъл се изкикоти.
— Не мога да си представя какво си мисли той. — Тя пое стъклената чаша, която й подавах. — Не трябваше да му говорите така.
— Време е някой да го постави на мястото му. Хайде да го забравим. Той не е важен — казах аз, — да говорим делово, мис Шели. Какво уредихте с Хау?
— Не съм уреждала нищо. Бях толкова сърдита, че не желаех да слушам какво искаше да ми каже. Разбрахме се да се видим по-късно.
— Добре, тогава аз ще се оправя с него. Хау е полезен човек. Той може да събира наемите ви без смущения, но има нужда да го контролирам.
Тя ме погледна твърдо.
— Знаете ли, мистър Уинтърс, аз съм доволна, че вие сте на моята страна. Нали сте на моята страна?
— Аз съм ви дал достатъчно доказателства за това, нали? На ваша страна съм, но също и на моя. А пък случайно вашата страна и моята страна са на една страна. Сега след като прочистихме въздуха, искам да ви поговоря за вашите инвестиции. Банката не се е опитала да завърти вашите свободни пари в течение месеци. Предлагам ви да ми дадете пълномощие да извърша промени. Също искам да ме упълномощите да изтегля четвърт милион в брой, за да мога да ги разигравам. — Тя започна да говори, но аз продължих бързо: — Само по себе си се разбира, че ако изгубя повече от двадесет хиляди в който и да е месец, ползването на парите от мен се оттегля. Ще ви представям двуседмична справка, за да знаете точно какво върша с парите ви, ако не ви давам месечния минимум от пет хиляди долара необлагаеми, парите се връщат обратно в акции.
— Но аз не желая да губя двадесет хиляди — каза тя, — не мога да се съглася с това.
— Аз току-що ви спечелих двадесет хиляди срещу нищо — казах нетърпеливо. — В действителност аз ви снабдих с пределната сума, върху която играя. Тогава за какво се безпокоите? Но, ако вие не искате необлагаеми пари, кажете така и аз слагам край.
Тя се колебаеше.
— Тогава искам седмична справка.
— О’кей. Не ме е грижа. Ще имате седмична справка.
— Вие наистина ли мислите, че можете да ми изработвате по пет хиляди месечно без данъци?
— Съвсем сигурен съм.
— Много добре. Можете да имате парите. — Тя ме изучаваше със съмнение. — Предполагам, че ще изкарате нещо и за себе си?
Аз се разсмях.
— Разбира се, че ще изкарам. Аз имам твърдо споразумение с моя брокер. На вас няма да струва нито цент, но на него — много. — Аз бутнах стола си назад и станах. — Така, имам много неща да върша, мис Шели. Трябва да вървя.
Тя седеше и гледаше нагоре към мен. Смаяното й, възхитено изражение беше още в очите й.
— Може би ще желаете да вечеряте с мен, тук, днес?
Поклатих главата си.
— Съжалявам, но имам среща тази вечер.
Тя се нацупи внезапно.
— О, някоя жена, разбира се.
— Отивам на мачовете. Няма жена тази вечер.
— Мачове? Какви мачове?
— На „Парксайд стадион“.
— Винаги съм искала да видя боксов мач. Не бихте ме взел със себе си, нали?
Тъкмо се готвех да й откажа, когато изведнъж се сетих, че изключителната, важната, супербогатата мис Шели, притежаваща седемдесет милиона долара, всъщност хвърляше въдицата си за покана. Нямах желание да я взема. Имах на линия за тази вечер една блондинка, но тук съзрях един важен и удобен случай, твърде важен за да го изпусна. Щеше да придаде на кредита ми сила и да направи голямо впечатление на спортните момчета, като ме видят с Вестъл Шели, увиснала на ръката ми.
— Наистина ли искате да дойдете? — попитах аз, така сякаш ми беше безразлично.
— О, да моля! — тя скочи на крака, тънкото й стегнато малко лице внезапно се оживи. — Ще ме вземете ли?
— Добре, щом искате да дойдете. Какво ще кажете, ако дойда да ви взема в седем? Можем да вечеряме на стадиона.
