Тя кимна и започна да се облича.
— Ще се видим в къщата. Доближих се до вратата.
— Дръж си нервите! Ще ги бием, но трябва да побързаме.
— Да, Чад.
Тя ме погледна. Очите й бяха като дупки в чаршаф.
— Ние двамата заедно можем да преобърнем света — казах аз.
— Да, Чад.
Движех се нагоре по скалата. Бях нащрек, готов за изненади. Взех под наем един стар „Буик“ от един клиент на банката, собственик на гараж.
Познавах го добре и в неговата безлична овехтялост се чувствах в безопасност от дебнещите очи на ченгетата.
На задната седалка лежеше един куфар. Той съдържаше акции и пари на стойност сто хиляди долара, взети от банката и от сейфа в моя кабинет. Имах два самолетни билета за Хавана в джоба си. Бях готов да изчезна.
Забавих се малко повече, отколкото бях предвидил. Имах над петнайсет минути закъснение.
Портите на Клифсайд зееха отворени и аз преминах през тях без проблеми. Продължих нагоре по алеята. Нямаше и следа от колата на Ив, но това не означаваше нищо. Тя нямаше намерение да огласява факта, че си е у дома.
Оставих колата в един от гаражите и отидох пеша до къщата. Бутнах вратата и влязох в обширния, мрачен хол. Спрях и се ослушах. Никакъв звук не достигна до мен. Чудех се дали Легит беше идвал вече тук и дали не чакаше някъде в къщата, за да ни залови.
— Ив!
Гласът ми прокънтя нагоре по стълбището, по дългите коридори и изпълни въздуха в огромния хол.
Никакъв глас не отговори. Влязох в приемната, но и там бе мъртвило. Вдигнах домашния телефон и набрах номера на нейната стая. Никой не отговори на упоритото ми звънене.
Времето минаваше. Разполагахме с четиридесет и пет минути, за да стигнем до летището.
Излязох пак в хола.
— Ив!
Пак останах без отговор.
Студена бяс започна да се навдига в мен. Нова измама! Не бях изненадан. Това потреперване в нея когато я целувах беше ме предупредило за възможността да избяга отново.
Този път обаче нямаше да й се размине!
Върнах се в приемната и набрах номера на Морган.
— Тук е Уинтърс. Къде се намира сега?
— Моят човек току-що ми докладва, мистър Уинтърс — отговори Морган. — Когато вие напуснахте хотела, тя води разговор с хотел „Атлантик“, в Идън Енд. Моят човек познава оператора на Палм Бийч…
— Това няма значение. С кого говори в хотел „Атлантик“?
— С някой си Лари Грейнджър. Тя уговори да се срещнат в някаква барака на плажа в два и половина днес следобед.
— Каза ли коя барака?
— Не. Изглежда, че той знае. Но аз ще наредя на моя човек да я следи, мистър Уинтърс. Ще го направя заради вас.
— Всичко е о’кей. Можеш вече да си изтеглиш човека. Мис Долън вече не ме интересува. Изтегли го веднага и ми приготви сметката си. Направи я хиляда долара: ти си ги спечели.
— Благодаря ви, мистър Уинтърс. Оставам ви задължен. Сигурен ли сте, че не желаете повече доклади?
Стиснах слушалката тъй силно, че пръстите ме заболяха.
— Да. Изтегли си човека веднага.
— Добре, мистър Уинтърс. Винаги когато желаете…
Така, значи пак беше Лари.
Можеше да бъде само една барака на плажа — тази на Вестъл, където бяхме репетирали и заговорничили за смъртта пак там тези двамата щяха да изчезнат. Така поне смятаха да направят.
Погледнах часовника си. Беше дванадесет и половина. Имах много време. Вдигнах слушалката и се обадих на хотел „Атлантик“.
— Рецепцията? Имам съобщение за мистър Грейнджър. Ще го приемете ли?
— В момента е навън.
— Предайте му следното: „Лари Грейнджър, закъснение, не идвай до пет и тридесет. Същото място, както е уговорено. Ив.“ Приехте ли?
Служителят потвърди.
— Предайте му го веднага, щом дойде. Очаквате ли го скоро?
— Всеки момент. Отиде да приготви колата си.
— Отлично — и затворих телефона.
Отидох към вратата. След това се спрях, като усетих, че космите на тила ми настръхнаха.
По алеята идваше една синьо-бяла полицейска кола. Докато я гледах през прозореца, тя спря рязко и Легит излезе от нея, последван от Блейкстоун, Харгис и едно униформено ченге.
Те тръгнаха към къщата.
Тъкмо когато влизах в една тъмна ниша между приемната и кабинета на Вестъл, звънна звънецът на главния вход.
Можех да напусна къщата прел жилищата на прислугата, без да бъда видян, но ме обхвана внезапно любопитство да разбера какви намерения има Легит и защо е довел Блейкстоун и Харгис със себе си. Обстановката беше твърде сложна, за да се откажа да се сдобия с някаква свободна информация.
Звънецът на входната врата звънна няколко пъти, преди Легит да я отвори и да влезе в хола.
— Обиколи и огледай къщата, Джонстън — каза той на ченгето. — Не изглежда да има някой в нея, но да проверим. — Обърна се към Блейкстоун. — Ако вие двамата дойдете в приемната…
Гледах как Харгис и Блейкстоун го последваха, докато ченгето се движеше по коридора и мина през вратата, водеща в квартирите за прислугата.
— Във всичко това грешите, — чух Блейкстоун да казва. — Чад не би направил такова нещо. Зная, че през цялото време беше в кабинета. Аз не само, че го чувах, но, дявол го взел, също така и го виждах!
— Видял сте ръката му върху стола. Това не значи, че сте видял него, мистър Блейкстоун — троснато каза Легит. — Може и да е сложил сакото си на стола с шина вътре в ръкава. Видяхте ли някаква друга негова част, освен ръката му, Харгис?
— Не, сър, не видях.
— Мис Долън ли ви държеше далеч от него?
— Да, сър.
— Още не мога да го повярвам — каза разгорещено Блейкстоун. — Ами, че той ми говори.
— Тя е управлявала магнетофона: малко упражнения, повече самообладание и постановката е готова — каза Легит. — Лентата е била приготвена предварително.
— Съжалявам. Все още не ми се вярва — каза Блейкстоун.
— Съдиите ще повярват — озъби се Легит. — Ако той е бил тук и е диктувал писма, защо звънът на телефона не е бил записан? Това е едничкото нещо, за което той не е могъл да се подготви. Вие двамата сте чули звънеца и сте били във външната стая. Лентата е трябвало да го запише, но не го е записала. Това доказва, че магнетофонът е възпроизвеждал!
Избърсах с носната си кърпа изпотеното си лице. Явно бях подценил това ченге. Дори и в най-лошите си кошмари не съм си представял, че може толкова бързо да се добере до истината.
— Той няма никакъв шанс да избяга, нали, сър? — тихо попита Харгис. — Не бих желал дори да си помисля, че може да избегне наказанието след всичко което стори на мис Вестъл.
