— Каза, че си извършил две убийства. И с това ли ме плаши?
— А то плаши ли те?
— Не! — повиши тон Лорели, раздразнена от спокойното му безразличие. — Но ти никога не си ми споменавал подобно нещо! Кои бяха жертвите, защо си го направил?
— Какво значение има това? — отегчено я погледна той. — Не помня вече, всичко съм забравил… Само си губим времето!
— Имаме целия ден на свое разположение — отвърна тя, примирена с мисълта, че няма да измъкне нищо повече от него. — Той ще се върне чак довечера.
— Така ли каза? А не допускаш ли, че ще направи само едно кръгче на квартала?
— Да не би и ти да се страхуваш от него?
Джо се изсмя и Лорели изпита известно облекчение. В бледото лице с каменни черти, което я наблюдаваше в огледалото, нямаше нито страх, нито колебание.
Настъпи тишина. След няколко минути Джо се размърда и каза:
— Искам да знам какво се е случило. Затова съм тук.
— Само затова ли? — лукаво го погледна Лорели.
— Другото ще го оставим за после — отвърна той. — Сега искам да чуя защо тръгна с Дюк.
— Пол ме изплаши, не знаех какво да правя… Не исках да те замесвам. Просто се възползвах от шанса да се измъкна с Дюк…
— Не мога да разбера защо ме лъжеш — хладно я изгледа Джо и отново взе в ръка шишенцето с парфюма. — Видях добре с какви очи гледаш Дюк… Освен това те чух, като му се обаждаш за Белман… Защо ме лъжеш?
— О, я върви по дяволите! — нацупи се Лорели и отново се обърна по гръб.
— Защо не остана при него? — продължи да я разпитва младежът. — Сигурно си можела да го сториш, нали?
— Не е заради теб, можеш да бъдеш сигурен в това! — озъби му се Лорели. — Той е истински мъж и вероятно наистина бих останала!
— Знам — отвърна Джо и опита цвета на едно червило върху ръката си. — Но защо все пак се върна? — В гласа му нямаше горчивина, въпросът беше зададен с равен и спокоен тон.
— Ти си много странно момче — рече Лорели и обгърна коленете си с ръце. — Нима нямаше да ти липсвам?
— Можеше и да ми липсваш — отвърна със същото безразличие Джо. — Бях започнал да свиквам… Защо все пак не остана?
— Нещо се случи и се уплаших.
— Какво ти става? — стрелна я с поглед Джо. — Да не би да си изпускаш нервите?
— Той не ме заведе у дома си. Отидохме в някакъв негов приятел. Спалнята отстъпиха на мен, а те двамата спаха на креслата в хола. — Лорели ритмично се поклащаше. — През цялото време имах чувството, че не съм сама в стаята… Изпитвал ли си някога нещо подобно?
— Аз ли? — вдигна глава Джо. — От къде на къде?
— Накрая започнах да треперя от страх. Там имаше един голям скрин, бях сигурна, че вътре се крие някой… Не посмях да го отворя. Просто изскочих през прозореца и се върнах тук…
Джо се приближи и седна на края на леглото.
— Днешните вестници пишат за тая история — рече той. — В стаята на Калън е бил открит Тимсън, с прерязано гърло…
Лорели пусна коленете си и рязко се изправи.
— Дай да видя! — прошепна напрегнато тя. — Мен не са ме замесили, нали? Кажи, че не съм замесена!
— Не се вълнувай толкова — поклати глава Джо. — Може би в скрина е бил Тимсън и те е наблюдавал оттам, може би е бил зает да си реже гърлото и съвсем не му е било до теб… Полицията казва, че става въпрос за самоубийство…
Лорели стисна малката му топла ръка.
— Страх ме е, Джо — прошепна тя. — Искам да се махаме от тук! Не ми харесва тая история, Пол също не го изтрайвам!
Джо я бутна върху леглото, едно малко мускулче на бузата му започна да потрепва.
— Аз ще се погрижа за него — меко промълви той и докосна шията й с върха на пръстите си. Тя се сгърчи и впи очи в лицето му.
— Защо правиш това?
— Просто си мисля… Значи тя е сложил примка на шията, а? — Деликатните му пръста пробягваха по гърлото й като малки паячета. — Това не биваше да го прави…
Тя потръпна от изражението на очите му и неволно се сгуши в него. Лицето й потъна в меката кожа на якето му.
Заковал поглед в стената, Джо продължи да я гали, на устата му заигра лека усмивка.
Четиринадесета глава
Хари Дюк бавно идваше в съзнание.
— Да му плиснем една кофа вода — предложи мъжки глас някъде над главата му.
Отвори очи и примигна срещу загриженото лице на Кейси. Зад гърба му имаше още някой, но Дюк не можеше да го разгледа на слабата светлина.
— Не е нужно да ме поливате — отвърна с надебелял език той и бавно се надигна. — Мия се един път на ден и това ми се струва напълно достатъчно…
— Добре ли си, мистър? — попита Кейси и по лицето му се изписа видимо облекчение.
— Не знам дали съм добре — отвърна Дюк и се зае да изследва главата си. Пръстите му напипаха едра цицина в областта на слепоочието, друга имаше върху челото си, точно между веждите. Прониза го остра, пулсираща болка и той сподавено изруга.
— По стълбите ли падна? — попита Кейси. — Ще ида да ти донеса едно питие.
— Добра идея — отвърна Дюк и с мъка се изправи на крака. Разтърси глава и болката се локализира с пулсираща сила в областта на лявото слепоочие. — Няма нужда да го носиш, ще дойда с теб.
Последва Кейси в малката дневна и пое чашата с ябълкова ракия от ръката му.
Силният алкохол опари вътрешностите му и той веднага се почувства по-добре.
— Това е друго нещо — промърмори и с облекчение се отпусна в люлеещия се стол.
— Запознай се с Джеткин — представи втория мъж Кейси. — Живее в съседство.
Дюк погледна високия мъж и кимна с глава.
— Извинете ме, но не се чувствам в най-добра форма — промърмори той.
Джеткин зяпна насреща му и притеснено размърда огромните си крака.
— Няма нищо — промърмори той. Челюстите му, усилено работеха, от време на време преглъщаше и на лицето му се изписваше болезнена гримаса.
Дано не дъвче тютюн, помисли си Дюк.
— Какво стана с теб, мистър? — попита Кейси. — Намерих те проснат в подножието на стълбите и едва не си глътнах езика от страх! Падна ли, какво стана?
Дюк спря поглед върху него и бавно поклати глава.
— Чух, че горе се движи някой, Кейси — тихо каза той. — Реших да проверя кой е, но бях посрещнат с ритник в главата. Някой от твоите приятелчета, а?
— Сигурен ли си? — погледна го учудено Кейси. — Аз живея тук съвсем сам.
— А да не би да мислиш, че бълнувам? — язвително отвърна Дюк и внимателно докосна челото си.
— Горе има някой — рече Кейси и хвърли изпълнен с недоумение поглед към съседа си.
— Елате с мен — изправи се Дюк. — Ще идем да проверим заедно.
Прекоси хола, отвори външната врата, за да вижда, после вдървено пое нагоре по стълбите. Кейси и Джеткин бавно го последваха.
Дюк стигна площадката и се обърна назад:
