— Добре де — дръпна се Джеткин. — Но тоя е богаташ и изобщо няма да ги усети. Помисли си само колко много неща можем да купим със сто долара!
— Изчезвай! — изплю се върху прашната земя Кейси. — И кажи на твоята бабичка, че ще идеш да й изработиш парите за месото!
Джеткин сви рамене и се отдалечи.
— Упорит тип, а? — подхвърли Дюк, наблюдавал сцената с неподправен интерес.
— Виж какво, мистър — погледна го мрачно Кейси. — Живеем тук отдавна и сме били щастливи. Сега наистина ни е трудно, но пет пари не даваме! Тук ни харесва. Повечето от нас могат да се преместят в Бентънвил и да печелят добри пари. Не го правят, защото предпочитат да си останат тук… Хич не обичаме разни непознати, дето идват да ни размахват пачки под носа. Това разстройва по-слабите…
— Странна философия — призна Дюк и бавно кимна с глава. — Добре, вече ще се съобразявам с нея…
— И хубаво ще направиш — рече Кейси, после внимателно надникна навън Дръпна се към вътрешността на къщата и направи знак на Дюк да го последва. Белите му зъби проблеснаха в мрака.
— Хареса ли ти ябълковата ракия? — попита.
— Страхотна беше — отвърна Дюк. — Но не искам повече. Коремът ми още е на дупки от нея…
— Ще ти продам шишето, мистър — понижи глас Кейси и му намигна. — Почакай малко.
След минута стопанинът отново беше на верандата, голямото шише меко проблясваше в ръцете му. Дюк го пое, хвърли му един замислен поглед и отново измъкна пачката. Отброи пет банкноти по двайсет долара и ги подаде на Кейси.
— Предполагам, че ракията е скъпа — промърмори той.
— Но в замяна на това ще трае дълго — отвърна онзи и парите изчезнаха по магически начин някъде сред дрехите му.
— Освен това в цената е включено и обслужването… — Тежката му лапа с плясък се стовари върху револвера в задния му джоб.
— Бях забравил за него — кимна Дюк. — Справиш ли се добре, положително няма да ми се размине само с вдигане на тостове за твое здраве!
— От този момент нататък никой няма да припари в този дом! — изръмжа с блеснали очи Кейси. — Можем да се обзаложим!
— Вярвам ти — рече Дюк и вдигна ръка за сбогом. — Утре сутринта пак ще се видим.
Обърна се и пое по пътеката през полето.
Петнадесета глава
Клеър си сложи шапката и се приготви да излиза. Вратата на кабинета й се отвори и на прага се появи Сам Тренч.
— У дома ли си отиваш? — попита той и започна да рови в джобовете си за кибрит.
— Мислех да си вървя — кимна Клеър. — Но после Питър предложи да вечеряме навън.
Сам запали лулата си, изпусна гъст облак дим към тавана и каза:
— Младият Питър Калън… Сериозни чувства ли изпитваш към него?
— Стига, Сам — усмихна се Клеър. — Не е твоя работа да се занимаваш с чувствата ми, престани да си пъхаш носа!
— Винаги съм те чувствал като своя дъщеря, Клеър — отвърна сериозно Сам — Затова искам да те видя щастлива.
— Ще бъда щастлива — потупа ръката му тя. — Не се безпокой.
— Надявам се, че знаеш какво правиш — рече той. — Момчето изглежда свестно. Има ли добра работа?
— Невъзможен си, Сам? — опита се да протестира Клеър. — Няма да ти позволя да ми избираш приятелите! Но след като толкова искаш да знаеш, Питър има отлична работа и се надява съвсем скоро да започне свой собствен бизнес.
— Едно е да се надяваш, друго е да го имаш — поклати глава Сам. — Наслушал съм се на надежди… Въпросът е дали той умее да работи както трябва…
— Е, вече прекаляваш! — отвърна Клеър — След като нямаш какво друго да правиш и си се заел да ми обсъждаш приятелите, май ще е най-добре да се прибереш у дома!
— Просто искам да съм сигурен, че си избрала подходящ партньор — загрижено рече Сам. — Иначе нямам нищо против момчето… — Почеса се по бузата с мундщука на лулата и добави: — Докато тоя Хари Дюк… той е друга работа…
Клеър се приближи до бюрото и започна да прибира бум агите отгоре му, лицето й леко поруменя.
— Не виждам защо трябва да слагаш Питър и Хари Дюк на една плоскост — хладно рече тя.
— Просто в момента се сетих за него — отвърна Сам, забавлявайки се със смущението й. — Тоя тип ще стигне далеч…
— Ако преди това не хлътне някъде и с двата крака! — отбеляза Клеър. — Знаеш ли, Сам, бих искала Питър да не се възхищава толкова много от него. Това сериозно ме тревожи. Хари Дюк е един безскрупулен тип, който не се спира пред нищо. Имам предчувствието, че скоро ще забърка Питър в още по-големи неприятности. Виж тая история със самоубийството на Тимсън. Изглежда тоя човек никога не казва истината!
Сам откри, че лулата му е угаснала и драсна нова клечка кибрит.
— Предполагам не ти е хрумвало, че Дюк се опитва да предпази младия Калън, нали? — попита той.
— Да го предпази? — остро го погледна Клеър. — Какво искаш да кажеш?
— Точно това, което чуваш. В крайна сметка, драга, онзи Тимсън е искал да се срещне с младия Калън… Иначе нямаше да се озове в спалнята му. А Хари Дюк спокойно би могъл да се оттегли и да остави Пит Калън да се оправя сам. Не е ли така?
— Искаш да кажеш, че Питър е замесен в убийството — хладно отбеляза Клеър.
— Не ставай глупава, драга — изпусна облак дим Сам. — Искам само да ти посоча, че Дюк е по-малко замесен в тая история от младия Калън. Въпреки това обаче, именно Дюк се заема с цялата работа. Забелязах, че младият Калъп с удоволствие му отстъпва инициативата.
— Аз пък мисля, че ти си едно отвратително старче, но нямам намерение да споря с теб! Държиш се непочтено по отношение на Питър и много добре знаеш това! Питър има своята работа и не може да я зареже просто ей така! Докато Хари Дюк и без това няма какво да прави! Подобни афери очевидно му доставят удоволствие…
— Знаеш ли какво си мисля, драга — промълви Сам, без да обръща внимание на тирадата й. — След като Питър е прекалено зает, за да помогне на Дюк, може би ние с теб трябва да сторим това…
— Разбира се — кимна Клеър. — Но как?
Сам изчука чашката на лулата си в кошчето за боклук и измъкна старата си торбичка за тютюн.
— Нали в тая работа е забъркан и Белман? — попита той.
— Бихме могли да го посетим и да разберем какво му е мнението за тая история с Тимсън…
— Веднага ще го направя — кимна Клеър и взе чантичката си. — Ще му кажа, че идвам от името на „Кларион“ и ще го помоля за официален коментар.
— Не бързай толкова, драга — поклати глава Сам. — По-добре да изчакаме завръщането на Хари Дюк. Може би е открил нещо ново…
— Няма да чакам никого — поклати глава Клеър. — Имам среща с Питър в осем часа и все още имам достатъчно време да отскоча до Белман. Обещавам да внимавам какво говоря и да измъкна от него каквото мога.
— Тогава утре ще се съберем отново — кимна Сам. — Върви, Клеър…
На вратата се спря от гласа на момичето.
— Недей да мислиш, че Питър няма да ни помогне, Сам — тихо рече тя. — Той ще го стори, сигурна съм в това!
— Добре, добре — размаха ръце Сам. — Поговори с него, а аз мисля да се завъртя още малко тук…
