Може би Хари Дюк ще се сети да се отбие…
Клеър излезе, а Сам се върна в кабинета си. Увлечен в редактирането на уводната си статия за следващия брой на „Кларион“, той не усети как лети времето. Когато хвърли поглед на часовника си, с изненада откри, че вече минава осем. Изправи се и започна да разтребва бюрото си. Миг по-късно чу, че някой влиза в редакцията и отиде да надникне. Изправен в средата на предното помещение, Хари Дюк замислено оглеждаше празните бюра.
— Ето те и теб — рече Сам. — Влизай, отдавна те чакам.
Дюк го последва в кабинета, седна на ръба на бюрото и бръкна в джоба си за пура.
— Всички са си тръгнали, а? — попита той.
— Какво ти е на лицето? — внимателно го изгледа Сам.
— Спомен от Пиндърс Енд — мрачно се ухиля Дюк. — Там те посрещат с ябълкова ракия, а те изпращат с ритник в мутрата. Интересно местенце!
— Какво се случи?
— Сигурен съм, че ключът на загадката е в Пиндърс Енд — отвърна Дюк. — Чувал ли си за един тип на име Кейси?
— Да — кимна Сам. — Познавам го лично, при това от доста време… Добро момче, преди години имаше чудесна ферма… Благодарение на него малката колония в Пиндърс Енд все още е жива.
— Купих си малко ябълкова ракия от него — рече Дюк. — Искаш ли да я опиташ?
— Охо! — светна лицето на Сам. — Носиш ли я? Кейси винаги е варил страхотна ракия!
— Ще ида да я взема от колата — изправи се Хари.
Когато се върна, върху бюрото на Сам се бяха появили две чаши. Старецът пое бутилката от ръцете на Дюк, издърпа тапата със зъби и подуши съдържанието й.
— И с вързани очи ще я позная! — похвали се той, после напълни чашите. — Само трябва да внимавам да не ме подуши бабичката. Тя е върл противник на всякакъв алкохол!
Чукнаха се и отпиха. Върху лицето на Сам се появи страдалческо изражение, очите му се овлажниха.
— Кажи сега какво успя да направиш, синко — преглътна той.
— На първо време ще наема Бърмън да подаде жалба срещу заповедите за изселване — започна Дюк. — Някой много се натиска да разкара обитателите на Пиндърс Енд, а пък аз искам те да поостанат… Така ще бъда сигурен, че районът няма да бъде преровен от разни пришълци…
— А после? — довърши питието си Сам.
Дюк се почеса по главата.
— Утре пак отивам там и смятам да разглобя къщата на Кейси на съставните й части — рече той. — Няма да се изненадам, ако открия нещо. А сега ми кажи какво свърши ти.
— Направих известни проверки по отношение на Спейд — рече Сам. — Интересна личност. Всички са чували за него, всички знаят, че притежава доста имоти и къщи в Бентънвил. Създател на Организацията на собствениците на заведения за хазарт, щедър спонсор на Фонда за физическа подготовка на полицията. Предполагам се досещаш какво означава това. В същото време никой не го е виждал, никой не знае как изглежда…
— Аз също — подръпна носа си Дюк и замислено добави: — Макар да живея вече две години в Бентънвил…
— Никога не действа лично, винаги използва посредници — добави Сам. — Корис върши практическата работа, Спейд само го кредитира. Интересно, нали?
— Май ще е най-добре да се срещна с Корис — кимна Дюк. — Но първо искам да си поговоря с Белман.
— О, забравих да ти кажа — сепна се Сам. — Клеър отиде да се срещне с него.
— Какво? — остро го изгледа Дюк.
— Всичко е наред — забързано рече Сам, притеснен от хладния поглед на събеседника си. — Отиде да го интервюира за „Кларион“. Може би ще успее да изкопчи нещо…
— Това не ми харесва — изправи се на крака Дюк. — Белман е хитрец и по-скоро той ще изкопчи нещо от нея! За кога е определена срещата им?
— Клеър тръгна преди около час — отвърна Сам. — В осем имаше среща с Калън и искаше да направи интервюто преди нея. Трябва вече да е свършила…
— Ще ида да видя какво става — нахлупи шапката си Дюк. — Знаеш ли къде ще се види с Пит?
— Не — поклати глава Сам.
— Добре, отивам при Белман — рече Дюк и се насочи към вратата. — Дано да не му е изпяла всичко, което знае!
— Няма начин! — убедено рече Сам. — Клеър не е вчерашна, доста отдавна се занимава с репортерска дейност!
Телефонът иззвъня и Сам вдигна слушалката.
— Обажда се Калън — прозвуча в нея гласът на Питър — Вие ли сте, господин Тренч?
— Аз съм — отвърна Сам. — Имате късмет, че още не съм си тръгнал…
— Някаква спешна работа ли има Клеър, господин Тренч? — попита Питър. — Чакам я вече доста време… Още ли не е тръгнала?
Сините очи на Сам се ококориха от учудване.
— Напротив, тръгна си преди час и половина — отвърна той.
Дюк се наведе през бюрото и издърпа слушалката от ръката му.
— Пит? Хари на телефона Къде се намираш?
— У дома. Случило ли се е нещо?
— Още не знам, но възнамерявам да разбера. Стой там, Пит, идвам веднага!
Дюк с трясък остави слушалката върху вилката и вдигна очи към Сам.
— Ама и вие сте едни хлапета! — оплака се онзи. — Хич не се свените да подритвате насам-натам стар човек като мен!
— Ако нещо се случи на момичето, тепърва ще разбереш какво означава ритник в задника! — заплашително се надвеси над него Дюк. — Значи можела да се грижи за себе си, а? Била печена репортерка и нямало да се изпусне, така ли?… Сега остава да проверим дали всичко това е вярно!
Обърна се и излетя от кабинета, без да си прави труда да затваря след себе си.
Шестнадесета глава
Преодоля разстоянието до Бентънвил за по-малко от двайсет и пет минути, като през цялото време караше с над сто километра в час. Пътят беше почти пуст, нямаше ги дори обичайните полицейски патрули.
Не си направи труда да се отбива у Питър, а насочи колата направо към „Шез Пари“.
Паркира на съседната уличка и тръгна пеш. Когато пред очите му блесна неоновата реклама на заведението, той свърна в пресечката и се насочи към задния вход.
Спря пред високата тухлена ограда и вдигна глава. Сградата от тази страна беше тъмна, силуетът й ясно се очертаваше на фона на обсипаното със звезди небе. Отдалечи се на няколко крачки, засили се и скочи. Пръстите му се вкопчиха в ръба на оградата, мускулите му се свиха и след миг вече беше оттатък. Падането не беше от леките, но той успя да се справи без никакъв шум. Откри, че леко се е задъхал и се запита дали пък не е започнал да напълнява.
Остана до стената в продължение на няколко минути. Очите му свикнаха с тъмнината, силуетите на няколко ниски постройки в парцела бавно изплуваха пред тях. Видя аварийната стълба на стената на основната сграда и предпазливо тръгна натам. Оказа се, че долната част на стълбата е прибрана нагоре, употреби доста усилия, докато успее да я смъкне с помощта на дълга пръчка, която откри в градината.
Ослуша се внимателно, преди да поеме нагоре. Ушите му не доловиха нищо подозрително, единственият шум произхождаше от движението по главната улица и едва доловимия ритъм на музиката, която долиташе от вътрешността на заведението. Измъкна пистолета от кобура и внимателно стъпи на железните пръчки на стълбата. Хладината на оръжието му подейства успокоително.
