— Къде е банята?
— На горния етаж вляво.
Изкачих се по стръмните стъпала. Крадешком огледах и трите стаи. С изключение на банята, останалите две стаи не бяха обзаведени. Подът беше прашен и явно никой не влизаше в тях.
Отидох в банята, измих си лицето с гъба и се сресах. После слязох долу и заварих кафеварката да ври. Кафето беше готово. На масата в дневната имаше табла с чаши, захар и сметана. Върнах се в спалнята.
Ева беше седнала в леглото с цигара в устата. Тя ме погледна сънено и се почеса по главата.
— Хващам се на бас, че изглеждам ужасно.
— Малко си рошава, но колкото и да е странно, ти отива.
— Не лъжи, Клайв.
— Някой ден ще преодолееш комплекса си за малоценност — казах и налях кафето. — Ако не е станало хубаво, не ме обвинявай.
Подадох й едната чаша и седнах върху леглото. След това имам намерение да спя — предупреди ме тя. — Така че не започвай да приказваш.
— Добре — отвърнах.
Кафето не беше лошо, а вкусът на цигарата вече не беше толкова близък до този на амбалажната хартия.
Тя се загледа през прозореца към избледняващите звезди. Неочаквано попита:
— Ти не се влюбваш в мен, нали?
За малко да изпусна чашата.
— Откъде ти дойде на ум да питаш?
Тя ме погледна, сви устни и отново погледна встрани:
— Защото иначе си губиш времето.
Гласът й звучеше брутално със студената си безусловна категоричност.
— Защо не си признаеш? — казах аз — Гони те страхотен махмурлук и търсиш да се заядеш с някого. Изпий си кафето и лягай да спиш.
Очите й потъмняха.
— Да не кажеш, че не съм те предупредила. Има само един мъж в моя живот, Клайв, и той е Джек.
— Точно както би трябвало да бъде — казах безгрижно и си допих кафето. — Значи той означава много за тебе, така ли?
Тя нетърпеливо остави чашата от кафето на нощната масичка и каза:
— Всичко, така че недей да мислиш, че ти би могъл да означаваш нещо за мен.
Забелязах, че трудно контролирам раздразнението си, но в сегашното й мрачно настроение, толкова различно от снощи, знаех, че ще се скараме, ако не проявя търпение.
— Добре — казах, събличайки халата, за да се пъхна под завивките. — Ще запомня, че Джек означава всичко за тебе.
— Най-добре — отсече тя, обърна ми гръб и потъна в одеялата, като се отдръпна от мен.
Загледах се в тавана зверски ядосан. Беше ме яд на нея, защото не я интересувах. Беше усетила, че вече означава нещо за мен. И наистина. Не исках да го призная, но беше факт. Намирах я вълнуваща, тайнствена и я исках за себе си. Знаех, че това е лудост. Може би ако тя ми беше дала някакви аванси, щеше да е по-различно, но нейното пресметнато безразличие ме караше да я желая още повече. Това излизаше от рамките на секса. Исках да съборя стената, която беше издигнала между нас. Исках да я накарам да ме обича.
Събудих се отново, когато слънцето струеше през кремавите щори. Ева беше в прегръдката ми с глава на моето рамо, а устата й беше опряла гърлото ми. Спеше кротко, а тялото й беше отпуснато и неподвижно.
Държах я и ми беше хубаво. Беше удобна за прегръщане — лека, мъничка и топла. Приятно ми беше от дъха й върху гърлото ми и мириса на парфюм от косата й. Тя спа така почти цял час, а след това се размърда, отвори очи, повдигна глава, погледна ме и каза:
— Здравей.
Докоснах лицето й с пръсти.
— Косата ти мирише хубаво — казах. — Добре ли спа?
— Ммм. — Тя се прозя и отново отпусна глава на рамото ми. — А ти?
— Да… как е главата?
— Добре. Гладен ли си? Да ти приготвя ли нещо за ядене?
— Аз ще направя.
— Ти стой тук.
Тя се освободи от мен и се измъкна от леглото. Изглеждаше крехка като дете в синята си нощница. Облече си халата, погледна в огледалото, направи гримаса и излезе.
Качих се в банята и след ленивото бръснене се върнах долу, за да я заваря под завивките. Върху масата до леглото имаше табла с ново кафе и чиния с тънко нарязан хляб и масло.
— Сигурно не искаш да ти сготвя нещо? — попита тя, докато събличах халата и се намествах в леглото до нея.
— Не, благодаря. Не ми казвай, че умееш и да готвиш — казах, като улових китката й и си заиграх с нея.
— Разбира се, че мога — отвърна тя. — Мислиш, че съм толкова безпомощна?
Ръката й беше слаба и твърда и аз без усилие можех да обхвана китката й с палеца и показалеца си. Разгледах трите рязко очертани линии върху дланта й.
— Ти си независима — казах. — Това е ключът към твоя характер.
Тя кимна.
— Независима съм.
Пуснах китката й, а тя се загледа в дланта си и попита:
— Какво друго?
— Ти си човек на настроенията.
Тя кимна отново:
— Имам ужасен нрав. Когато съм истински сърдита, просто полудявам.
— От какво ставаш истински сърдита?
— От много неща.
Тя стовари чинията с хляба и маслото върху гърдите ми.
— Джек ядосва ли те?
— Повече от всеки друг.
Сръбна от кафето си и зарея безизразен поглед през прозореца.
— Защо?
Тя сви устни и мръдна рамене.
— О, той ме ревнува, аз го ревнувам. — Тя неочаквано се закиска. — Караме се. Последния път, когато отидох с него на вечеря, имаше една жена, в която той се заглеждаше постоянно. Тя беше само една глупава малка блондинка — въпреки че имаше хубава фигура. Казах му, че може да отиде с нея, ако иска. Той ми отговори да не ставам глупава, но не спря да я гледа. Тогава откачих. — Очите й засвяткаха. — Знаеш ли какво направих?
— Разкажи ми.
— Грабнах покривката от масата и съборих всичко на пода.
Тя остави чашата от кафето и се засмя.
— О, Клайв, само да беше видял. Бъркотията, трясъка и лицето на Джек! След това си излязох и го оставих там. Още бях бясна, когато се прибрах, така че отидох във всекидневната и изпочупих всичко, което можеше да бъде счупено. Вълшебно! Нямаш представа колко вълшебно беше. Часовника, стъклените животни на Джек — тя посочи към скрина, — тези са единствените, които оцеляха. Държа ги тук, защото той мисли, че всички са счупени. Имаше и снимки — нали разбираш, всичко.
Тя запали цигара и вдиша дълбоко.
