Ева

— Разбира се, той беше много ядосан, когато се върна. Бях се заключила в спалнята, но той изкърти вратата с ритници. Мислех, че ще ме убие, но той само си събра багажа и излезе, без дори да ме погледне.

— И оттогава не си го виждала?

— О, той ме познава. — Тя тръсна пепел в празната си чаша от кафето. — Той знае каква съм. Аз винаги избухвам. Не се занимавам с безхарактерни хора… ти такъв ли си?

— Обичам спокойния живот.

Тя поклати глава.

— Когато Джек го прихванат… — тя разпери ръце нагоре и се засмя.

Забелязах, че твърде охотно говори за съпруга си. Даже изглеждаше развълнувана и доволна, че има кой да я слуша. Като й зададох няколко насочващи въпроса и я оставих да говори, успях да сглобя голяма част от миналото й.

Вече знаех, че е изкусна лъжкиня, но чувствах, че някои от нещата, които ми беше казала, трябваше да са истина.

Беше омъжена от десет години. Преди това, както се досещах, е била доста дива. С Джек се срещнали на някакво парти, погледнали се и това било достатъчно. Трябва да е било някое от онези редки и необуздани физически съвпадения, когато няма никакво съмнение, че хората са били създадени един за друг. Оженили се почти веднага. По това време тя имала свои пари. Не каза колко, но вероятно е била сравнително заможна. Джек бил минен инженер, работата често го отвеждала в далечни страни — места, където жена не би могла да отиде. Първите четири години от семейния им живот трябва да са били еднообразни и самотни за жена като Ева. Разбира се, тя била невротичка и много напрегната. Имала екстравагантни вкусове, а Джек не изкарвал много пари. Тогава това нямало значение, защото тя съхранила своята независимост и отказвала парите му. Той знаел, че тя разполага с достатъчно, и това положение му изнасяло. Но Ева била хазартен тип. Тя призна, че и двамата с Джек просто били родени за комарджии. Тя залагала на конни състезания, докато той съсредоточил вниманието си върху покера с големи суми. Тъй като бил много добър играч, печелел малко повече, отколкото губел.

Докато бил в Западна Африка — преди около шест години, — щастието я напуснало и тя започнала да пие много и да залага безразсъдно. Лошият късмет продължавал да я преследва, но не я спрял. Винаги дълбоко в съзнанието си тя вярвала, че ще може да си възстанови загубите. След това една сутрин открила, че е профукала целия си капитал и е останала на сухо. Знаела, че Джек ще побеснее, поради което не му казала. Мъжете я харесвали и бил необходим само този финансов натиск, за да стане тя това, което беше сега.

През последните шест години живяла изцяло от мъжете. Нищо неподозиращият Джек все още мислел, че тя продължава да има сигурния си доход, а Ева само поддържала тази илюзия у него.

— Предполагам, че все някой ден ще разбере… тогава не знам какво ще стане — заключи тя с фаталистично свиване на раменете.

— Защо не престанеш? — попитах, палейки десетата си цигара.

— Трябва да имам пари… а и какво ще правя по цял ден? И без това съм достатъчно самотна.

— Самотна? Ти си самотна?

— Нямам никого… освен Марти. Тя си отива към седем и аз оставам тук сама със себе си, докато дойде на следващата сутрин.

— Но имаш приятели… предполагам?

— Нямам никого — повтори глухо тя — и не искам да имам.

— Даже и сега, когато познаваш мен?

Тя се изви в леглото, така че да може да ме погледне, и каза:

— Чудя се твоята игра каква е. Намислил си нещо. Ако не си влюбен в мен… тогава какво е?

— Казах ти, че те харесвам. Интересуваш ме и искам да ти бъда приятел.

— Никой мъж не може да ми бъде приятел. Загасих цигарата си и обгърнах Ева с ръка, притеглих я плътно до мен.

— Не бъди толкова мнителна — казах. — По едно или друго време всеки има нужда от приятел. Бих могъл да ти помогна.

Тя се отпусна в мен.

— Как? Аз нямам нужда от никаква помощ. Единствено от полицията бих могла да очаквам неприятности. Имам един съдия, който може да ме измъкне.

Беше права, разбира се. Освен с пари всъщност с нищо не бих могъл да й помогна.

— Ако се разболееш… — започнах аз, но тя ми се изсмя.

— Никога не съм била болна и ако се разболея, никой няма да го е грижа. В такива моменти мъжете винаги изоставят жената. Когато е болна, тя е безполезна за тях.

— Ти си адски цинична, нали?

— И ти щеше да си такъв, ако живееше като мен.

Зарових лице в косата й.

— Харесваш ли ме, Ева?

— Ставаш — отвърна тя с безразличие, — и не си прави устата, Клайв.

Аз се засмях.

— Къде ще обядваме?

— Където и да е… няма значение.

— Да отидем ли на кино довечера?

— Добре.

— Значи ясно.

Погледнах часовника на полицата. Минаваше дванадесет.

— Знаеш ли, че бих пийнал нещо.

— А аз трябва да се изкъпя.

Тя се изплъзна от ръцете ми и стана.

— Оправи леглото, Клайв. Това е нещо, което не можах да се науча.

— Добре — казах, наблюдавайки я как се суети пред огледалото.

Станах и оправих леглото. След това отидох в другата стая и телефонирах в ресторант „Барбекю“, където резервирах маса до стената.

Междувременно Ева вече беше слязла долу.

— Водата тече — извика тя. — Какво да облека?

— О, някаква рокля, мисля — казах аз. — Въпреки че снощният костюм ми хареса.

— Костюмите ми отиват повече от роклите.

Тя дойде до вратата, докато се качвах нагоре. Сложи ръце върху плоските си гърди.

— Пасват ми на фигурата — добави, кикотейки се.

— Добре — отвърнах. — Както искаш.

Останалата част от деня мина много бързо за мен. Изглежда, бях спечелил пълното й доверие и тя ми разправяше за своите преживявания с мъжете, а темата за съпруга й никога не отсъстваше твърде дълго. Приятно ни беше заедно. Но имах чувството, че мога да постигна само толкова. Все още съществуваше невидима стена, която от време на време се изправяше срещу мен. Ева не ми казваше колко печели. Когато я попитах дали спестява пари, отговори:

— Всеки понеделник отивам в банката и внасям половината от всичко, което съм изкарала. Тези пари не ги пипам.

Издекламира го така гладко, че не й повярвах. Знаех колко безгрижни и екстравагантни са винаги жените от този вид. Бях готов да се обзаложа, че не е спестила пукнат грош, въпреки че, разбира се, не можех да я улича в лъжа.

Опитах се да я убедя да вземе застрахователна полица.

— Ще имаш нещо, когато остарееш и почувстваш нужда от пари — обясних аз.

Но тя не ми обърна внимание. Съмнявам се дали изобщо ме чу.

— Няма от какво да се безпокоя — каза. — Правя спестявания… между другото, тебе какво те интересува?