— О, намерих го — каза тя малко нетърпеливо. — Няма значение. Така се надявах…
Тя млъкна с жест на отчаяние. След това продължи:
— Ако беше там, щеше да е съвсем различно. Страхувам се, че пропусна голям шанс, Клайв.
Напълних дробовете си с дим от цигарата и казах:
— Не ми се вярва. Ако Бърнстейн толкова много искаше да направи „Проверка в дъжда“, щеше да я направи. Човек, който трябва да бъде уговарян да купи едно произведение, не върши работа. Той охладнява бързо, след като даде цял куп обещания. Не ми казвай, че Имграм е трябвало да убеждава Голд, за да купи романа му.
— Има голяма разлика между „Проверка в дъжда“ и „Земята е забранена“ — каза рязко Керъл.
Аз се размърдах нетърпеливо и тя продължи:
— Съжалявам, Клайв. Не исках да прозвучи така. Не можеш да сравняваш… искам да кажа…
— Добре, добре — прекъснах я сърдито. — Не е необходимо да ме пипаш с ръкавици. Искаш да кажеш, че моята работа не е достатъчно добра, за да защити сама себе си. Налага се ти, Джери Хайъмс и аз да се размажем пред Бърнстейн още преди да я е погледнал.
Тя прехапа нервно устна, но не каза нищо.
— Е, това не е начинът, по който бих желал да продавам работата си. Когато я продам, ще го направя, защото си заслужава да бъде продадена. Няма да е нужно да я предлагам като амбулантен търговец. Така че Бърнстейн да върви по дяволите.
— Хубаво, Клайв, Бърнстейн да върви по дяволите. Но ти не постигаш нищо, нали?
— Аз съм добре. Не можеш ли да престанеш с тревогите си за мен? Сега виж какво, Керъл, нека да се разберем. Когато имам нужда от помощ, ще ти кажа. Твърде много хора се интересуват от мен. Това ме притеснява.
За да не нараня чувствата й, добавих:
— Разбира се, аз съм благодарен, но в края на краищата това е мой бизнес. Оправям се чудесно.
Тя отново ме погледна в очите и каза:
— Мислиш ли? От две години не си написал нищо. Живееш от миналото си, Клайв. Това е едно от нещата, които не можеш да правиш в Холивуд. Един писател е добър само колкото следващата си книга или филм.
— Но моят следващ филм ще бъде добър — опитах се да се усмихна. — Не вдигай излишен шум, Керъл. Все пак Голд ми направи предложение. Това би трябвало да ти говори, че още не съм изпаднал.
— О, престани да позираш — каза тя и лицето й започна да почервенява. — Въпросът не е дали можеш да пишеш, а кога ще започнеш да работиш.
— Защо по-добре не оставиш това на мен? Какво правиш извън студията? Мислех, че си ангажирана с Имграм.
— Вярно е. Но трябваше да те видя, Клайв. Хората приказват.
Тя се изправи и се заразхожда из стаята.
— Предполага се, че би трябвало да сме нещо като сгодени, нали?
Това беше тема, в която нямах желание да навлизам точно тогава.
— Какво искаш да кажеш… хората приказват?
— За този уикенд.
Тя се обърна и ме погледна.
— Как можа, Клайв? Как можа да направиш такова нещо? Полудял ли си?
Стана тя, си помислих.
— Ако можех да разбера за какво става дума…
— Защо трябва да ме лъжеш? Аз зная какво се е случило. Досега трябваше да съм убедена, че си се освободил от всичко това. Не мислиш, че си още в гимназията, нали?
Изгледах я:
— Какво искаш да кажеш? От какво да съм се освободил?
Тя седна отново и каза уморено:
— О, понякога си глупав и отвратителен.
Раздразнението беше изчезнало от гласа й. Изглеждаше отчайващо нещастна.
— Искаш да бъдеш неотразим, нали? Искаш да бъдеш големият чаровник и всички жени да падат, като те видят. Защо избра жена като тази? Докъде мислиш, че ще те докара това?
Нетърпеливо посегнах за цигара.
— Казваш много тежки неща, Керъл. С труд сдържах гнева си.
— Не съм в настроение да слушам повече. Може би е по-добре да се върнеш в студията, преди да сме си казали нещо, за което по-късно ще съжаляваме.
Тя седя неподвижно няколко секунди със сключени на коленете ръце и напрегнато тяло. След това си пое дълбоко въздух и се отпусна.
— Извинявай, Клайв. Не подходих правилно към случая. Не можеш ли да прекратиш всичко това? Не можеш ли просто да го зарежеш? Все още не е твърде късно.
Сърдито изтръсках цигарата си върху килима:
— Правиш голям въпрос за нищо. За Бога, Керъл, трябва да се осъзнаеш.
— Стигна ли донякъде с нея през уикенда? — попита ненадейно тя. — Успя ли вече да я събориш с чара си?
Скочих от мястото си:
— Виж какво, Керъл, слушах те достатъчно. Предпочитам да си тръгнеш. Иначе можем да се нараним взаимно всеки момент.
— Рекс Голд ми поиска ръката.
Преди години ме ритна кон. Вината си беше изцяло моя. Бях предупреден за лошия му нрав, обаче си мислех, че ще мога да се справя с него. Но той внезапно хвърли къч и аз се опомних на мократа кална земя, с разкъсван от болка корем, гледах коня и не можех да повярвам, че той е постъпил така с мен. В момента почувствах същата разкъсваща болка в червата.
— Голд? — казах и седнах отново.
Керъл удари юмруците си един в друг.
— Не трябваше да ти го казвам сега. Това е изнудване, нали, Клайв? Не, не трябваше да ти го казвам сега.
— Не мислех, че Голд… — започнах и млъкнах.
Защо не? Тя беше хубава. Беше добра в работата си. Щеше да бъде чудесна съпруга за Голд.
— Какво смяташ да правиш? — попитах след продължително мълчание.
— Не знам. Особено след този уикенд.
— Какво общо има този уикенд? — попитах. — По-скоро въпросът е дали го обичаш, или не.
— Такъв въпрос не важи за Холивуд — каза Керъл. — Знаеш това не по-зле от мен. Ако бях сигурна, че ти и аз… — Тя спря, подвоуми се и след това продължи: — Правиш ми живота много труден, нали?
Не казах нищо.
— Знаеш, че те обичам, Клайв.
Посегнах да хвана ръката й, но тя се отдръпна.
— Не, не ме докосвай. Остави ме да говоря. Ужасно много неща съм изтърпяла от тебе. Познаваме се вече повече от две години. Предполагам, че е глупаво от моя страна да живея с миналото, но не мога да не си спомням за тебе, когато за първи път дойде при Робърт Роун. Тогава никой от нас не беше известен. Харесах те в момента, в който те видях. Според мен пиесата ти беше добра. Помислих си, че човек, способен на такива чувства, сигурно е добър, сърдечен и почтен. Харесваше ми уплашено-притесненият вид, който ти имаше винаги когато Роун се обръщаше към тебе. Беше обикновен и мил, и различен от другите мъже, които посещаваха офиса. Мислех си, че ще постигнеш много. Ето защо ти казах да дойдеш тук и да напуснеш Ню Йорк и всичко свързано с него. Беше време, преди да намериш всички останали свои приятели, когато ти се радваше на моята компания. Ходехме навсякъде и правехме всичко. Веднъж ме попита дали ще се омъжа за тебе и аз казах да. Но на следващата сутрин ти беше забравил. Даже не си направи труда да ми се обадиш. Не зная и сега какво чувстваш към мене, но знам аз какво чувствам към тебе. Това обаче не означава, че искам да те обвържа по някакъв начин. Не бих желала да те имам на такава цена.
