жена не би могла да задоволи. Но открих, че не попадате в тези категории. Вие всъщност бяхте достатъчно глупав да се оставите тази жена да ви увлече. Със сигурност не би могло да се намери по-добър пример за безгръбначно падение. Когато чух за това, господин Търстън, не бях разочарован. Чувствах, че сте попаднали на човек от собствения си вид.
— Добре — обадих се, бесен от неудобство, че е открил толкова много неща за мен, — казахте каквото имахте да казвате. Надявам се, че сте доволен. Сега си тръгвам и отивам да се оженя за Керъл. Довечера си мислете за мен, господин Рекс Голд, и си казвайте: „Това можеше да бъда аз.“
— Без съмнение ще го направя — отвърна Голд и лапна пурата с отпуснати, влажни устни. — Непременно ще мисля за вас двамата. Фактически нямам намерение да забравям никога за вас. Ако Керъл бъде нещастна по ваша вина, ще съжалявате. Това ви го обещавам.
Глава петнадесета
Обръщайки се назад сега, докато пиша тази история в жалката малка спалня с разлепени тапети, белещи се от влажните стени, разбирам, че първите четири дни от брака ми с Керъл бяха връхната точка в моя живот. В нейно лице аз намерих приятел, който ми даваше увереност и душевно спокойствие, който ме забавляваше и който сякаш ме задоволяваше и физически, и духовно.
Ставахме към десет часа и закусвахме на верандата, а под нас долината се разстилаше като великолепен естествен килим. Далече вдясно се виждаха тихите води на езерото Биг Беър, в които се отразяваха боровите дървета и белите облаци, понесени в лазурното небе като топки от бял крем. След закуска обличахме по една риза и панталони и потегляхме към езерото, където Керъл плуваше, докато аз се излежавах в лодката с въдица в ръка и я гледах. Когато слънцето станеше много силно, скачах след нея и се боричкахме във водата, състезавахме и се държахме като две деца по време на първата им ваканция. След това се връщахме за обяда, който Ръсел ни сервираше на верандата, и разговаряхме, любувайки се на гледката, и пак разговаряхме. След това предприемахме продължителна разходка в гората, стъпвахме по килима от борови игли, изпъстрен със светли петна от проникващите през зеления гъсталак слънчеви лъчи. Вечерта слушахме грамофона. Беше страхотно да бъдем сами с Керъл, легнали на голямото канапе, което бяхме измъкнали вън на верандата, със светещата над нас луна, звездите като диамантен прах и музиката, която се разнасяше от дневната.
Разказах на Керъл голяма част от предишния си живот. Не споменах за Джон Кулсън, нито говорех за Ева, но й разказах за жилищния блок в Лонг Бийч и как винаги съм искал да пиша, и как се бъхтех като чиновник. Наложи се да й кажа няколко лъжи, за да придам достоверност на историята, но вече напълно бях възприел пиесата на Кулсън като моя собствена, така че не срещнах никакви трудности да убедя Керъл, а също и себе си, че аз съм написал „Проверка в дъжда“.
В голямата ни обширна спалня с отворени прозорци и дръпнати завеси, където лунната светлина оставяше ярко петно върху белия килим, лежах с Керъл в обятията ми. Тя спеше с глава на рамото ми и ръка, прехвърлена през гърдите ми. Винаги спеше кротко, почти без да мърда, докато слънчевите лъчи не я събудеха. Да я държа в ръцете си, да слушам лекото й дишане и да мисля за нещата, които бяхме правили заедно през деня, ме изпълваше с доволство в продължение на много часове.
И все пак, независимо от цялото задоволство и щастие съзнавах, че не всичко ми е напълно точно. Някъде дълбоко в подсъзнанието ми от време на време нещо се бунтуваше. Понякога ме обземаше усещането за физическа неудовлетвореност. Отначало то беше едва доловимо и неопределено, но по-късно се засили и аз разбрах, че физическото влияние, което Ева беше оказала върху сетивата ми, е оставило незаличима следа.
Докато Керъл беше до мен, този копнеж по Ева не предизвикваше в мен никакви опасения. Човешкото присъствие на Керъл, нейната доброта и обич бяха достатъчно силни, за да надделеят над далечното влияние на Ева, но ако Керъл излезеше в градината и ме оставеше сам, се улавях, че се боря с изкушението да се обадя на Ева по телефона и още веднъж да чуя звука на гласа й.
Може би за вас ще бъде трудно да разберете защо не можех напълно да изхвърля Ева от мислите си. Вече казах, че повечето хора водят двойствен живот — един нормален и един таен. От това следва, че повечето хора имат два манталитета. Ако трябва да кажа истината, започнах да разбирам, че независимо от това, колко много означаваше Керъл за мен, тя можеше да задоволи само част от моя вътрешен живот. За да бъда напълно задоволен, имах нужда от разлагащото влияние на Ева.
Не трябва да мислите, че приемах това положение без борба. През четирите дни и нощи успях да махна Ева от съзнанието си, но знаех, че водя загубена битка. Върховното ми щастие с Керъл нямаше да продължи дълго. Явно съм очаквал твърде много, като се има предвид, че никога не успявах да устоя на изкушенията за дълго. Промяната дойде внезапно и без предупреждение четвъртата нощ, откакто бяхме заедно.
Беше прекрасна нощ. Голяма грейнала луна висеше над планините и остро очертаваше сенките, осветяваше езерото и то изглеждаше лъскаво огледало. През целия ден беше горещо и даже на верандата беше все още твърде топло, за да помислим за спане.
Керъл беше предложила среднощно плуване и отидохме с колата на езерото. Останахме в топлата вода повече от час и когато се върнахме в „Трий Пойнт“, беше минало един часа. Събличахме се в спалнята, когато телефонът зазвъня. И двамата замряхме и се спогледахме изненадани. Звънецът звучеше пронизително и нетърпеливо в тишината на нощта и аз внезапно почувствувах задушаващо вълнение.
— Кой може да е по това време? — попита Керъл. Виждам я като сега. Току-що беше съблякла бяло- червената си спортна рокля, седеше на края на леглото по сутиен и шорти и изглеждаше прекрасно със златистокафявия си тен и блестящи очи.
— Трябва да е грешка — казах и си навлякох халата. — Никой не знае, че сме тук.
Тя ми се усмихна и продължи да се съблича, докато аз побързах към дневната и вдигнах слушалката.
— Ало! Кой е?
— Здравей, гад — каза Ева.
Стиснах слушалката, внезапно обзет от усещането, че се задушавам и гърлото ми надебелява.
— О, здравей — казах, снижавайки глас и поглеждайки през рамо към спалнята.
Керъл беше отишла в банята и чувах водата. Нямаше опасност да ме чуе.
— Ти, гадино — заговори Ева с равен, безизразен глас. — Защо ме изостави така?
Едва разбирах какво говореше. Вълнение и копнеж по нея се надигнаха в мен и кръвта ми заблъска в ушите.
— Какво? — казах, като се мъчех да овладея чувствата си. — Какво казваш?
— Когато се събудих и открих, че те няма, бях много шокирана. Не можах да разбера къде си се дянал.
— Значи се стресна, така ли? — казах аз и се засмях. — Е, и ти си ме шокирала един-два пъти преди, така че сега сме квит.
Пауза, след това тя каза сърдито:
— О, значи сме квит? Тогава нека ти кажа нещо, Клайв. Върнах ти скапаните пари. Не ги искам. Мисля, че беше мръсен номер да кажеш, че ще останеш, а след това да се измъкнеш така.
— Върнала си парите? — повторих смутено аз, без да й вярвам. — Но защо?
— Не ти искам парите. Не ти искам скапаните пари.
— Защо е трябвало да го правиш? — попитах като не знаех какво да говоря.
— Казах ти. Аз просто не искам скапаните ти пари. Мога и без тях, благодаря. Няма да позволя такова отношение към мен, затова ти ги връщам.
— Не ти вярвам, Ева, не съм ги получил. Ти лъжеш и знаеш, че лъжеш.
— Казвам ти, че ти ги изпратих.
— Къде ги изпрати?
— Сложих ги в един плик и ги изпратих в Клуба на писателите. Нали това е твоят клуб?
Отпуснах се назад върху облегалката на стола, чувствайки, че леко ми призлява.
— Но защо си го направила? Трябваше да ги вземеш.
— Казвам ти, че не ти искам парите — отсече тя. — И не искам да те виждам повече. Така че не се обаждай и не идвай повече. Предупредила съм Марти да не те пуска вътре, а ако се обадиш по телефона, да
