— Ако се умориш от мене, Клайв, и пожелаеш някоя друга, нали ще ми кажеш? Ще го понеса по-добре, ако ми кажеш, отколкото да разбера, че ме мамиш.
— Какво те прихвана? — попитах, навеждайки се напред и вперил поглед в нея. — Защо говориш такива неща?
Тя вдигна очи и каза:
— Просто искам да знаеш. Мисля, че ако някога ме измамиш, Клайв, ще си отида и никога няма да се видим.
Опитах се да се пошегувам:
— Страхотно. Сега вече знам как да се отърва от тебе.
Тя кимна:
— Да, сега ти знаеш как да се отървеш от мен.
Когато се върнахме в „Трий Пойнт“, заварихме голям черен „Пакард“ паркиран на алеята. Спрях и се загледах в колата.
— Кой ли може да е? — попитах.
Керъл надникна покрай мен.
— Нека влезем вътре и ще видим. Колко е досадно да ни безпокоят в предпоследния ни ден.
Подкарах нататък към хижата. Нисък мургав дебел човек седеше на верандата с чаша уиски със сода на масата в близост до него. Той махна на Керъл и се изправи.
— Кой е, по дяволите? — попитах я с приглушен глас.
Тя ме стисна за ръката и пошепна в отговор:
— Бърнстейн. Сам Бърнстейн от „Интернешънъл пикчърс“. Какво ли иска?
Качихме се горе заедно и Бърнстейн сърдечно потупа Керъл по ръката, преди да се обърне към мен.
— Значи вие сте Търстън — протегна ми отпусната тлъста ръка. — Е, радвам се, че имам щастието да се запозная с вас, господин Търстън. Радвам се и съм щастлив, а такова нещо не казвам често на писатели, нали, миличка?
Керъл го погледна с игриво пламъче в очите.
— Така е, Сам — каза тя. Поне на мен не си го казвал.
— А вие карате меден месец. Не е ли романтично? И двамата сте щастливи, нали? Това е страхотно. Веднага си личи. Боже, Боже, на нея й се е отразило добре. Знаете ли, Търстън, наблюдавам малката, откакто е дошла в Холивуд. Тя умее да пише. Тя наистина умее да пише, но в работите й имаше нещо замръзнало. „Керъл, мила моя — все й казвах, — това, от което имаш нужда, е един мъж. Едър, силен мъж и след това наистина ще пропишеш.“ Но тя не си вземаше бележка. — Той ме дръпна за ръката. — Проблемът е, че не ме мислеше за достатъчно едър — и той се засмя, тупайки Керъл по рамото и обгръщайки я с ръка. — Сега вече тя ще направи големи работи.
Помислих, че всичко това е много хубаво, но се чудех какво иска. Не е бил целия този път от Холивуд дотук просто за да ми съобщи, че е доволен и щастлив да се запознае с мен и че Керъл имала нужда от едър и силен мъж.
— Нека седнем — каза той и се запъти към масата. — Нека всички да си налеем по нещо. Дойдох да поговоря с умния ти съпруг, Керъл. Имам много важни неща, които трябва да обсъдя с него, иначе не бих прекъснал медения ви месец. Ти ме познаваш, нали, миличка? Романтик… любовник… Не бих развалил един меден месец, освен ако не е много важно.
— Хайде, Сам — каза Керъл с искрящи от вълнение очи. — За какво искаш да говориш?
Бърнстейн прекара тлъстата си ръка по лицето и почти сплеска малкия си гърбав нос.
— Прочетох пиесата ви, господин Търстън — каза той. — Мисля, че е много хубава.
Студена тръпка мина по гърба ми.
— Имате предвид „Проверка в дъжда“? — казах, гледайки го напрегнато. — Тя действително е много хубава.
Той засия.
— От нея може да стане страхотен филм. Ето за какво искам да говоря с вас. Нека ние двамата да превърнем тази ваша пиеса във филм.
Погледнах бързо към Керъл. Тя сложи ръка върху моята и леко я стисна.
— Нали ти казах, Клайв. Нали ти казах, че Сам ще я хареса — каза развълнувана.
Погледнах към Бърнстейн.
— Наистина ли мислите така?
Той размаха ръце.
— Дали мисля? Защо иначе да бия този път, ако не го мисля? Разбира се, че мисля така. Но почакайте, първо една малка подробност. Нищо особено, но все пак.
— Значи има някакъв номер? — моментално загубих интерес. — Какъв?
— Вие ще ми обясните.
Той се наведе напред.
— Какво има Голд против вас? Обяснете ми това. Искам да го оправя и почваме филма. Ще ви дадем договор. Всичко ще бъде наред. Но първо трябва да ви сдобря с Голд.
— Няма начин — казах с горчивина. — Той не може да ме понася. Влюбен е в Керъл. Сега разбирате ли какво има против мен?
Бърнстейн погледна първо мен, после Керъл и започна да се смее.
— Много е смешно — каза той, когато се беше успокоил достатъчно, за да може да говори. — Нямах представа. И аз щях да ви мразя, ако бях на негово място.
Той изпи половината от уискито в чашата си и вдигна къс дебел пръст.
— Има начин. Не много добър, но в крайна сметка — той сви рамене — ще свърши работа. Вие написвате разработката, аз я занасям на Голд и му казвам, че ще правя филм. Той прави каквото му кажа, но първо трябва да имам разработката.
— Но първо аз искам договор.
Той се намръщи.
— Не. Голд дава договорите. Това не мога да ви дам. Но аз ще ви осигуря договор, щом завършите разработката. Обещавам.
Той протегна ръка.
Погледнах към Керъл.
— Точно така, Клайв. Сам винаги успява. Ако той обещае договор, значи ще го имаш.
Стиснахме си ръцете с Бърнстейн и аз казах:
— Добре. Аз ще ви направя разработката, а вие ще я продадете на Голд. Нали така?
— Точно така — потвърди той. — А сега си тръгвам. Вече откраднах твърде много минути от медения ви месец. Ще работим заедно. Пиесата ви е много хубава. Харесва ми самата драматургия. Много е хубава. Ще направите добра разработка. Елате да се видим в студията в понеделник — десет часа. Керъл ще ви покаже къде да ме намерите. След това се захващаме за работа.
Когато си отиде, Керъл се хвърли в ръцете ми.
— О, толкова се радвам — каза тя. — Бърнстейн ще направи за теб чудесен филм. Вие двамата ще бъдете прекрасен екип. Не е ли разкошно? Не си ли развълнуван?
Бях уплашен и обезсърчен. В ушите ми още звучеше гласът на Бърнстейн: „Харесвам начина ви на разсъждение. Допада ми как се изразявате. Харесва ми самата драматургия. Много е хубава. Ще направите добра разработка.“ Той не говореше за мен. Той говореше за Джон Кулсън. Знаех, че не бих могъл да напиша разработката.
Керъл се дръпна от мен и ме погледна с разтревожени очи.
— Какво има, мили? — попита и ме разтърси леко. — Защо гледаш така? Не се ли радваш?
Извърнах се настрана.
— Разбира се — седнах на канапето и запалих цигара. — Но, Керъл, нека бъдем реалисти. Нямам много понятие от филмови разработки. По-скоро бих продал пиесата на Бърнстейн и бих му позволил да я възложи на някой друг. Аз… аз не мисля, че…
— О, глупости — каза тя, седна до мен и взе ръката ми. — Разбира се, че можеш да го направиш. Аз ще ти помогна. Хайде да започваме. Нека да поставим началото още тази минута.
