— Тя му даде пътя още преди години.
— О, не. Тази вечер беше с него.
— Какво? Не говори глупости. Това не беше мъжът й.
— Напротив, той беше.
— Ти ще кажеш.
— Хайде да не спорим. Познавам Ева по-добре от тебе. Казвам ти, че това беше мъжът й.
— Което показва, че не я познаваш по-добре от мен — каза червенокосата. — Аз я познавам от години. Мъжът й е Чарли Гибс. Тя го заряза преди седем години. Горкото копеле. Единствената му грешка беше, че никога нямаше пари. Тя все още се вижда с него от време на време, когато реши да се поупражнява в псуване. Ах, как псува само…
Червенокосата отметна глава и се смя, докато от очите й потекоха сълзи, които попи с ръкава си.
— Чувала съм я как псува горкият Чарли. Ушите ми се изчервяват от срам. Вместо да й затвори устата с един плесник, той се свива.
Сега вече започвах да се добирам до нещо.
— Разкажи ми за нея.
— Няма нищо за разказване. Тя е проститутка. Не би те интересувала една проститутка, нали?
— Напротив. Искам да зная всичко за нея.
— Е, аз пък няма да ти кажа.
— О, ще ми кажеш, защото ако го направиш, ще ти дам сто долара, а това ще ти хареса, нали?
Лицето й светна.
— Ще ти струва повече — каза не много убедено.
— Не, няма.
Извадих от джоба си стодоларова банкнота и я размахах пред носа й.
— Разказвай.
Тя посегна към банкнотата, но аз бях по-бърз.
— Само след като ми разкажеш. Ще я държа така, че да можеш да я виждаш, и ти обещавам, че ще я получиш.
Тя легна отново и се загледа в парите с такава алчност, че чак ми призля.
— Какво искаш да знаеш?
— Всичко.
Тя ми разказа и през цялото време, докато говореше, очите й нито за миг не изпуснаха стодоларовата банкнота, която държах.
Глава деветнадесета
Няма смисъл да ви разказвам историята на Ева, такава, каквато я научих от червенокосата, докато лежеше на дивана, сантиментална от пиенето и нетърпелива да спечели парите, които размахвах пред нея. В началото, за да ми се хареса, тя смесваше действителността с измислици и се налагаше да й задавам много въпроси и да се връщам на едно и също нещо много пъти, преди да науча достатъчно подробности, които се прибавяха към онова, което вече знаех. Това ми даде възможност да съставя, по мое убеждение, точно описание на живота на Ева.
Чак след като червенокосата беше заспала — стодоларовата банкнота пъхната на сигурно място в горната част на чорапа й — и аз бях излязъл на терасата и бях прехвърлил в ума си още веднъж чутото от нея, се очертаха точните рамки на тази история. Беше нещо като труден пъзъл, в който отделни части се появяваха чак след като се връщах назад в мислите си и си спомнях някои неща, които Ева беше казала, други, за които само беше намеквала, и трети, които беше отрекла.
Известно ми беше, разбира се, че причината за необикновеното държание на Ева с мен беше нейният силен комплекс за малоценност. През цялото време се досещах, че това е психологическата ос, около която се върти поведението й, но досега не бях успял да си обясня защо страдаше от такъв силен комплекс. Когато научих, че е извънбрачно дете и като малка този факт й е бил натякван постоянно, започнах да разбирам неща, които преди това ме озадачаваха.
Петното на незаконността може да се окаже много вредно за психологическото формиране на детето, ако родителите му покажат по какъвто и да било начин, че е нежелано. Не биха могли да бъдат нанесени по-съкрушителни удари върху детската чувствителност от това, да се допусне едно дете да мисли, че се е родило различно от другите деца. Неговите приятели — тези малки жестоки дивачета, каквито са децата — бързо се хващат за най-дребния признак за нещо нередно и детето може да изтърпи много мъки от бруталното им преследване.
Нейните родители — тя е била доведена дъщеря от друга майка — не са се отнасяли внимателно с нея. Мащехата я мразела, тъй като тя била живият символ на неверността на своя баща, и докато била малка я биела с камшик, по-късно, когато станала доста голяма, за да бъде налагана така, я заключвала за дълги часове на тъмно в стаята й.
Когато Ева станала на дванадесет години, била изпратена в манастирско училище, където игуменката вярвала, че пръчката прогонва злите духове, и Ева била бита безмилостно практически всеки ден в стремежа да пречупят бунтовния й дух. Но игуменката не била само садистка. Тя също била лош психолог. Този начин на възпитание само накарал Ева да оскотее душевно, докато една блага дума вероятно е щяла да я спаси.
Когато станала на шестнадесет, тя избягала от манастира и си намерила работа като келнерка в някаква закусвалня на една улица в източната част на Ню Йорк.
Следващите четири години са бяло петно в нейната история, но ще хванем нишката отново в един затънтен хотел в Бруклин, където вече работела на рецепцията. Изминалите четири години били тежки за Ева. Вече й дошло до гуша да бъде общ работник и когато се появил Чарли Гибс, тя се омъжила за него.
Чарли Гибс, безобиден шофьор на камион, без особени амбиции в живота, нямал представа за какво се е оженил. Характерът на Ева и нейното коравосърдечие го смачкали толкова сполучливо, сякаш бил прекаран през центрофуга за изстискване на дрехи. Тя скоро се уморила да поддържа къщата и след серия кошмарни сцени, които по-късно преследвали Чарли години наред, си събрала багажа и се върнала в бруклинския хотел.
Не след дълго станала любовница на заможен бизнесмен, който я настанил в малък апартамент и я посещавал, когато се случело да бъде наблизо. Той скоро започнал да съжалява за своя избор. Ева била твърде свободолюбива, за да бъде изцяло на разположение на един възрастен човек, който вярвал — твърде погрешно, — че все още е физически привлекателен. Нравът й станал неуправляем и при най- дребното раздразнение, предизвикано от него, тя изпочупвала всичко, което успявала да докопа. Най- накрая бизнесменът се уморил от непредсказуемите й настроения и като й дал щедра сума пари, се отървал от нея.
Нямайки нито среда, нито корен, нито представа за етика, тя естествено се понесла надолу. Проституцията станала нещо като противоотрова срещу нейния комплекс за малоценност. Това всяка жена от улицата може да ви го каже, само че при Ева е интересна психологическата й реакция към живота.
Очевидно е, че независимо от жестоките последици от побоите, животът в манастира беше успял да насади в Ева известна доза уважение, която не беше изчезнала напълно. Тя живеела — а доколкото ми е известно и сега продължава да живее — в два свята: жалкия свят на нейната професия и едно мечтано съществуване, желанието за което се подхранваше от тайното й желание да бъде достойна за уважение.
Джек Хърст, за когото твърдеше, че е неин съпруг, не бил минен инженер. Той бил професионален комарджия, който живеел от ума си и умението си да играе карти. Ева и той се срещнали на някакъв купон и веднага се допаднали. Това се случило около година след като се заселила на Лоръл Кениън. Хърст бил женен за жена, която се уморила от безразсъдната му игра на комар и садистичните му диктаторски маниери. Тя го напуснала няколко месеца преди да срещне Ева. Не бил човек, който ще си губи времето със сложните формалности около един развод, но даже и ако си бил направил труда да се освободи законно от съпругата си, аз не вярвам, че би се оженил за Ева. Мъжът трябва да е много сигурен в себе си, за да се
