Той не ме гледаше, но имах усещането, че беше нещо повече от обикновен разговор. Беше почти предупреждение.
Запалих цигара и се замислих. Има нещо, което никога не се казва на другите писатели или на продуцентите в Холивуд. Не им казваш, че са ти свършили идеите. Те и без това достатъчно бързо го откриват.
Знаех, че ако се върна в „Трий Пойнт“, щеше да се случи същото, което се беше случило през изминалите два дни. Щях да мисля за Ева. Не бях преставал да мисля за нея, откакто се свестих на пода в празната хижа с грейналите през завесите слънчеви лъчи. Опитвах се да я изтрия от съзнанието си, но не успявах. Тя беше там, в спалнята ми, седеше с мен на верандата, взираше се в мен от празния лист на пишещата машина.
Накрая стана толкова тежко, че трябваше да поговоря с някого за нея. Това е причината, поради която дойдох в Холивуд, за да видя Керъл. Но когато започнах да говоря, установих, че не мога да й кажа нещата, които наистина мъчеха съзнанието ми. Не можех да кажа и на Питър. Не можех да им кажа какво изпитвам към Ева. Щяха да ме помислят за луд.
Може би бях луд. Имах възможността да избирам измежду двадесетина интелигентни и привлекателни жени. Имах Керъл, която ме обичаше и означаваше всичко за мен. Но това ми се струваше недостатъчно. Трябваше да хлътна по една проститутка.
Може би „хлътвам“ не беше точната дума. Бях седял на терасата предишната нощ с бутилка скоч до мен и се бях опитвал да си го обясня. Ева беше наранила моята гордост. Студеното й безразличие представляваше предизвикателство за мен. Чувствах, че тя живее в някаква каменна крепост и аз ще трябва да атакувам тази крепост и да срина стените й.
Когато дойдох до тези заключения, вече се бях наквасил твърде добре, но си навих на ума, че трябва да я завладея. Всички жени, с които се бях забавлявал в миналото, бяха твърде леснодостъпни. Исках нещо, което да ме накара наистина да си покажа зъбите. Ева щеше да ми даде тази възможност. Тя щеше да е трудна и мисълта за това ме възбуждаше. Щеше да бъде състезание без никакви забрани и ограничения. Тя не беше невинното малко същество, което можех да смачкам без усилие. Тя подсъзнателно беше хвърлила предизвикателството и аз възнамерявах да го приема. Нямах никакви съмнения относно крайния резултат. Нито се замислях какво ще стане, след като я превзема с щурм. Това щеше да се подреди от само себе си, когато му дойдеше времето.
Рязко прекъснах мислите си, щом Керъл влезе. Беше се преоблякла в леденосиня вечерна рокля, върху която носеше късо палто от хермелин.
— Защо не ми каза? — попитах, скачайки на крака. — Ужасно съм доволен и се гордея с тебе, Керъл.
Тя ме погледна изпитателно.
— Вълнуващо е, нали, Клайв? Не би ли желал да дойдеш сега вече… би трябвало да го отпразнуваме.
Исках, но имах нещо по-важно, което трябваше да направя. Ако бяхме сами, щях да отида с нея, но с Питър не ми беше съвсем точно.
— Ще се присъединя към вас по-късно, ако мога. Къде ще вечеряте?
— В „Браун Дерби“ на Вайн Стрийт — каза Питър. — Колко ще се забавиш?
— Зависи — казах аз. — Както и да е, ако не дойда, ще се срещна с вас тук след вечеря… добре ли е?
Керъл сложи ръка върху моята.
— Би трябвало да е — каза тя. — Ще се опиташ, нали?
Питър се изправи.
— Ами добре тогава, да тръгваме. В нашата посока ли си?
— Обещах да се срещна с издателя си в осем — обясних аз. Беше седем и половина. — Имаш ли нещо против, ако остана тук още няколко минути? Бих желал да довърша питието си, а имам да направя и няколко телефонни обаждания.
— Не… хайде, Питър, да не му пречим на работата. — Керъл ми помаха с ръка. — Значи ще се видим? Ще се връщаш ли в „Трий Пойнт“ тази вечер?
— Мисля, че да, но ако закъснея много, ще отида в апартамента си, но утре бих желал да работя.
Когато излязоха, си сипах още едно уиски и взех телефонния указател. Имаше няколко фамилии Марлоу в него. След това с внезапно чувство на вълнение видях името й. Адресът беше някаква къща на Лоръл Кениън. Нямах представа къде е това.
Колебах се няколко секунди, след това вдигнах слушалката и набрах номера. Чух равномерното „бърр, бърр“ на звънеца, след това нещо изщрака и кръвта ми се разигра лудо.
Жена, която не беше Ева, каза:
— Ало?
— Госпожица Марлоу?
— Кой се обажда?
Гласът беше предпазлив.
Захилих се на телефона.
— Едва ли ще си спомни името ми.
Кратка пауза, след което жената каза:
— Мис Марлоу иска да знае какво желаете.
— Кажете на мис Марлоу да слезе за малко от коня — казах аз. — Препоръчаха ми да й се обадя.
Нова пауза, след което Ева се обади:
— Ало — каза тя.
— Може ли да дойда и да те видя?
Говорех тихо, за да не ме познае.
— Сега ли?
— След половин час.
— Предполагам, че може. — Гласът й звучеше озадачено. — Познавам ли те?
Помислих си, че е страхотен разговор.
— Не след дълго ще се запознаем — казах и се засмях.
Тя също се засмя. Смехът й звучеше добре по телефона.
— Тогава най-добре идвай — каза тя и затвори.
Оказа се толкова просто и лесно.
Глава пета
Лоръл Кениън беше тясна улица с пръснати покрай нея къщи като в малките градове, отчасти скрити зад храсти и дървета.
Карах бавно по улицата, докато видях номера на Ева, изрисуван върху малка бяла врата. Спрях и слязох от колата.
Наоколо нямаше никого, а и самата къща изглеждаше дискретна. Веднага щом преминах през портата, високият жив плет ме скри от улицата. Тръгнах по пътеката, слизаща стръмно към входната врата, която от своя страна беше прикрита от вътрешна веранда. Прозорците от двете страни на вратата бяха закрити с кремави завеси от муселин. Трябваше да сляза надолу по няколко дървени стъпала, преди да се изравня с входната врата.
Чукалото на вратата представляваше железен пръстен, преминаващ през тялото на гола жена. Беше добра изработка и аз му се полюбувах няколко секунди, преди да почукам. Зачаках, съзнавайки, че сърцето ми бие от прикрито вълнение.
Почти веднага чух изщракването на електрическия ключ за осветлението и след това вратата се отвори. Висока, грубовата жена почти с моя ръст застана решително на прага.
Светлината от коридора ме обля, докато тя остана в сянка. Можех да почувствам как очите й пълзят по мен, след което, сякаш удовлетворена от видяното, тя се отмести встрани.
— Добър вечер, господине. Имате ли определена среща?
