Доколкото разбрах, вие ще се занимавате с наследството му.
— Да.
Почаках, но той изглежда се интересуваше повече от пурата си, отколкото от Уедърспун.
— Оставя фабриката и бакалницата, но трябва да е спестил и пари. Така ли е?
Бенболт ме изгледа.
— Бях останал с впечатлението, че са ви наели, за да откриете внука на Фредерик Джаксън. Сега очевидно се мъчите да измъкнете сведения, касаещи наследството на мистър Уедърспун, което няма нищо общо с вашата работа. — Той погледна часовника си. — Боя се, че не мога да ви отделя повече време.
— Някога били ли сте в Сърл, мистър Бенболт?
— В Сърл? Не, разбира се.
— Бъдете търпелив с мен. — Усмихнах му се открито, приятелски. — Отидох в Сърл и започнах да се ровя около изчезването на Джони Джаксън, но междувременно попаднах на доказателства, които биха вкарали Хари Уедърспун в дранголника поне за петнадесет години.
Челюстта му увисна.
— Какви доказателства?
— Докато не приключа с този случай, докато не предам доклада си на полковник Парнъл, който след това ще го предаде на щатската полиция, не мога да ви кажа нищо повече, но уверявам ви, мистър Бенболт, не се шегувам. Мога и сам да установя колко голямо е наследството на Уедърспун, но за това ще ми трябва време, а времето, с което разполагам е ужасно малко, така че се надявам да бъдете малко по- сговорчив.
— Да не би да искате да кажете, че Хари Уедърспун е бил престъпник?
— Бил е център на мрежа за пласиране на наркотици. Повече от това не мога да ви кажа.
— Боже мили! — Пепелта от пурата му падна върху огромната жилетка на костюма му. — Наркотици?
— Това засега е поверително. Колко голямо е наследството на Уедърспун?
— Около половин милион, струва ми се. Зависи за колко ще се продадат фабриката и магазинът. Влагал е парите си разумно, чрез моите посредници. Честно казано, изненадан съм от това, колко много пари успя да спечели от тази фабрика. — Бенболт остави пурата си. — Наркотици! Но това е ужасно! Предполагам, че знаете какво говорите?
— Имам достатъчно доказателства и ако беше жив щяха да го приберат на топло, но са замесени и други хора, а и още не съм завършил разследването си. Кой ще наследи имотите му?
— Не разбирам как е възможно една фабрика за жабешки бутчета да е свързана с търговията с наркотици.
— Тя е интелигентно поставен смокинов лист.
Той ме изгледа учудено.
— Какво означава това?
— Фабриката е била само прикритие за истинската дейност на Уедърспун. Кой ще наследи имотите му?
Бенболт остана загледан в пурата си дълго време, поколеба се и накрая сви рамене.
— Мистър Уолъс, като взема предвид това, което току-що ми разкрихте, и факта, че моят клиент вече не е между живите, а и за да подпомогна доколкото мога разследването ви, мисля, че няма да наруша професионалните си задължения, ако разкрия пред вас какво се случи преди седмица.
Чаках. Тези адвокати! Да им има човек приказките!
— Мистър Уедърспун дойде при мен — продължи Бенболт. — Не беше на себе си. Имаше вид на болен, на недоспал човек. Това е необичайно за него, той винаги излъчваше самоувереност и спокойствие. Каза ми, че е уморен и че смята да се пенсионира. Това ме изненада, защото не беше на повече от четиридесет и осем години, ако е имал и толкова. Искаше да продаде всичките си акции. Подчертах, че индексът Дау Джоунс в момента е много, много нисък, но той заяви, че се нуждае незабавно от пари в брой. Също така ми нареди да продам бакалницата в Сърл за колкото успея. Имах усещането, че нещо го измъчва, аз долавям такива неща много добре. Попитах го какво смята да прави с фабриката за жабешки бутчета. Той отговори много троснато, че сам ще се погрижи за нея. — Бенболт замълча, за да дръпне от пурата. — След това повдигнах един въпрос, който ме безпокоеше, още откакто мистър Уедърспун стана мой клиент. Напомних му, че все още не се е погрижил за завещанието си. Отговори ми, че няма никакви роднини и че пет пари не дава за завещанието си. Аз подчертах, че ако мой клиент, притежател на половин милион долара, умре без да е направил завещание, това може да повлече след себе си множество проблеми от правно естество. Седеше, където сега седите вие, гледаше ме и се усмихваше странно. Може би ще е по-точно, ако кажа, че усмивката му беше по-скоро цинична гримаса. — Бенболт забеляза пурата си и внимателно изтърси пепелта в големия пепелник от оникс. — Каза, че не бил помислил за това. След това заяви, че желае всичките пари и бакалницата му да получи мис Пеги Уайът от Сърл.
Лицето ми остана безизразно.
— Обясни ли защо иска това?
— Попитах го коя е мис Пеги Уайът. Отговори, че била негова любовница и че се отнесъл зле с нея. Нямало на кого другиго да завещае парите си, така че защо не? След това цинично заяви, че и без това тя нямало да ги получи, тъй като не възнамерявал да умира скоро. Ако все пак, това станело, желаел всичко да отиде у нея. Написах завещанието и сътрудниците ми станаха свидетели на подписа му веднага след това. Така че мис Пеги Уайът наследява близо половин милион долара.
— Тя знае ли?
— Мистър Уедърспун умря едва вчера. Преди да влезе в сила, автентичността на завещанието трябва да бъде потвърдена официално. Предполагам, че другата седмица ще отида до Сърл и ще я уведомя.
— А фабриката? Ако се продаде, парите от нея също трябва да получи мис Уайът, нали?
— Би трябвало. — Бенболт ме погледна неуверено. — Мистър Уедърспун взе от мен всички документи, свързани с фабриката. Ако бъде продадена, без съмнение ще предявя претенции в нейна полза.
— Значи, ако Уедърспун вече е продал фабриката, вие няма как да знаете това?
— Така е, но веднага щом се уредят формалностите около завещанието, смятам да я посетя и да проверя на място какво се е случило.
— Фабриката няма да остане непродадена дълго време. Следете какво става там, мистър Бенболт. Казахте ми, че Уедърспун е взел всички документи, отнасящи се до нея. Къде са те сега?
— Не зная. Бих могъл да попитам в банката.
— Няма да е зле. Ще ми съобщите ли резултата?
— Предполагам, че да. — Той извади още една пура от кутията, втренчи се в нея и я върна обратно. — Наистина ли мистър Уедърспун се е занимавал с търговия на наркотици?
— Да. И фабриката е била центърът, около който се е въртяло всичко. Сигурен съм, че и следващият собственик няма да се откаже от такъв печеливш бизнес.
Бенболт поглади двойната си брадичка.
— Не е ли редно да уведомите полицията, мистър Уолъс?
— Ако го направя, веднага ще дойдат и ще започнат да душат наоколо. Подгответе всичко за проверка, а аз в това време ще приключа с моето разследване. — Станах. — Отделът за борба с наркотиците никак не си поплюва.
— Мога да им кажа само това, което казах и на вас — измърмори той смутено.
— Сега представлявате интересите на мис Пеги Уайът. Не след дълго някой ще купи фабриката. За вас ще е по-лесно да разберете кой е той, отколкото за мен. Купувачът също ще е замесен в наркобизнеса. Разберете кой е той и ще станете симпатичен на отдела за борба с наркотиците. Поразпитайте и разберете кой се кани да купи фабриката, това е. След това ме уведомете. Става ли?
— Все пак мисля, че трябва да се обадим в полицията.
— Не още. Преди това искам да доведа нещата докрай. Полковник Парнъл ще се запознае с подробния ми доклад по случая, когато се върне от Вашингтон след пет дни. Дотогава е по-добре да играем заедно. Просто разберете кой ще купи фабриката и ми се обадете, мистър Бенболт.
Той се замисли и след малко кимна.
— Добре. Завещанието и без това още не е потвърдено. Ще се поинтересувам. Къде мога да ви
