намеря?
Дадох му визитната си картичка.
— Предайте каквото трябва на този телефон, аз ще ви се обадя веднага. Попаднал съм на нещо едро, мистър Бенболт. Не бива да го изпратим по дяволите. Трябват ми още доказателства. Ако повикате ченгетата, ще стъпчат всичко, което съм направил досега и вероятно ще останат с пръст в устата. Разбирате ли?
— Ще видя какво мога да направя.
Стиснахме ръцете си и излязох.
Върнах се в агенцията, седнах в кабинета си и се замислих върху нещата, които бях научил досега.
Струваше ми се, че Уедърспун изведнъж се е уплашил. Бил е готов да побегне заедно със собствеността си, превърната в нари. Отишъл е в къщата на стария Джаксън и я е претърсил с помощта на брадвата. Искал е да открие спестяванията му. Може и да е успял. Докато е търсел е дошъл някой друг, промъкнал се е зад гърба му и го е ударил по главата. След това е завлякъл трупа му в жабарника. Обикновено така се отървават от пласьорите на наркотици, които искат да се измъкнат от играта.
Придърпах пишещата машина към себе си и добавих последните събития към доклада си за полковника. Щеше да получи доста солиден документ. Тъкмо прибирах листа в плик, за да го предам на Гленда, когато влезе Тери О’Брайън.
— Ама какъв късмет имах! — възкликна той и се стовари върху един стол. — Отидох най-напред при Бърни Айзъкс, който има агенция за стриптизьорки. — Страхотен късмет! Той е посредничил на стриптизьорка, която се е наричала Стела Коста.
— Добра и бърза работа си свършил, Тери. — Качих краката си върху бюрото. — Е, и?
О’Брайън ми подхвърли един плик.
— Ето я.
Извадих гланцовата снимка от плика. На нея Стела Коста беше само по силно изрязани бикини. Наистина беше секс бомба. Беше застанала в предизвикателна поза — леко разкрачела, с вдигнати нагоре ръце, лицето й излъчваше чувственост и желание. Мина известно време докато разгледам снимката, след това я хвърлих настрана и погледнах към О’Брайън.
— И какво още, Тери?
— Това струваше пари, Дърк. Мошеникът поиска стотачка, но се споразумяхме за петдесет.
Замислих се за Гленда. Когато видеше разходите ми, щеше да се хване за главата.
— Какво ти разказа той?
— За петдесет долара ми даде снимката. Само че след това кучият му син млъкна като гроб и трябваше да му дам още петдесет, за да проговори.
Простенах.
— Знаеш как стоят нещата, Дърк. В този занаят от време на време трябва да се плаща.
— Какво ти каза той?
— Отишла при него, когато била още дете. Според него била на осемнадесет. Нямала никакъв опит, но му допаднала. Предполагам, че се е заел да я лансира. В началото й намирал дребни ангажименти в различни долнопробни барове. Така научила занаята. По трудния начин. Работила за него през следващите десет години и накрая станала истинска професионалистка. Най-добрият клиент на Бърни и досега е Едмундо Раес, който държи „Скин клъб“. Бърни успял да я уреди там и тя останала при мексиканеца осем или девет години. Преди една година отишла при Бърни и му казала, че напуска. Той не възразил. Тя вече наближавала четири-десетака и била започнала да пълнее. Отишла си и той не я бил виждал оттогава.
— Бърни спомена ли, че е имала дете?
— Да, разбира се. Каза, че детето й пречело. Не можела да работи следобедите, защото трябвало да се грижи за сина си. Бърни нямал нищо против. Самият той има десет деца. Каза, че ако не било детето, щяла да спечели много повече пари.
Бутнах снимката към него.
— Огледай добре тази жена. Не обръщай внимание на циците й. Съсредоточи се върху лицето.
Тери се вгледа в снимката и се ухили.
— Трудно е да не гледаш тези цици, а?
— Ако можеш, опитай се да си припомниш онези сватбени снимки на мистър и мисис Стобарт, които ти е показала Фани от „Хералд“. Има ли някаква прилика между Стела Коста и мисис Стобарт?
Той ме изгледа учудено, после пак се втренчи в снимката.
— Може би. Да, по дяволите, напълно възможно е. Искаш да кажеш, че тази стриптизьорка е мисис Стобарт?
— Не знам. Ти ще кажеш.
— Не мога да се закълна, но приликата е забележителна… След като ме накара да се замисля…
Погледнах си часовника. Беше 18:08.
— Тери, имам още една работа за теб. Хапни нещо и тръгни да обикаляш заведенията в Сикоум, където се събират обратните. Първо ще отидеш в дупката на Аткинс Пудрата. Той е в занаята от години. Ако не откриеш нищо, ще опиташ и другаде. Искам да разпиташ дали някой познава, или пък е виждал напоследък едно русо момче със странно облекло, с гердани и гривни, което ходи с едър негър. Името на момчето е Джони Джаксън. Баща му е награден с медал за храброст и може да се е похвалило тук и там с това. Разбра ли?
О’Брайън направи гримаса.
— Щом искаш… Честно казано можех да мина и без тази работа.
— Това е положението. И не харчи повече пари. Пусни слух, че Джони Джаксън е получил наследство и че искаш да го намериш.
— Казваш да започна от Аткинс Пудрата?
— Там е най-вероятно да научиш нещо, Тери. И не се отказвай. Ако трябва, обикаляй цяла нощ. Веднага щом научиш нещо съществено, ми се обади.
— А ти, както разбирам, в това време щастливо ще спиш в креватчето си.
— Може би. Обади се у дома.
— Добре — каза Тери и излезе.
Помислих известно време и реших, че е крайно време да огледам както трябва мисис Филис Стобарт.
Върнах се в апартамента си, взех душ, облякох един от по-хубавите си костюми и отидох в един рибен ресторант, където се подкрепих с огромна порция скариди със сос. Нахраних се спокойно. Когато стрелките на часовника ми показаха, че е станало 19:30, се качих на колата си и подкарах към булевард „Бродхърст“.
Къщата на Стобарт се намираше на един ъгъл в горния край на булеварда. Всички околни къщи бяха луксозни и издаваха богатството на собствениците си. Тази на Стобарт не беше изключение. Беше почти скрита зад висок жив плет и през високата порта от ковано желязо се виждаше алея, която минаваше покрай цветни лехи, безупречни английски ливади, голям плувен басейн и всичките останали дивотии, без които богатите не могат да живеят.
Паркирах под клоните на едни дървета, слязох от, колата и се приближих до портата. Оттам къщата се виждаше добре — двуетажна, вероятно с шест спални, всекидневна с големи прозорци, заемащи цялата фасада на първия етаж, и три гаража. В такава къща човек би могъл да покани на гости и сто души, без да го смачкат.
Входната врата — дъбова, с меден обков, беше осветена от два фенера. Прозорците на всекидневната светеха. В две от стаите на горния етаж също светеше. На асфалтовата алея беше паркиран светлокафяв ролс-ройс. Докато наблюдавах, на един от горните прозорци се появи силует — жена.
Зад себе си чух грубия глас на ченге:
— Какво мислиш, че правиш тук, а?
Ако някой ме беше опарил с нажежена ютия, може би нямаше да подскоча толкова високо. Обърнах се предпазливо назад. На бялата лунна светлина видях един едър набит човек с униформена шапка и блестящи на луната сребристи копчета. В ръката си държеше пистолет и стоеше само на един разкрач зад мен.
