които вдъхваха най-голямо отвращение у Китсън: хубав, загорял от слънцето и с широко чело под русите си коси. Той носеше костюм от бял плат, кремава риза и огненочервена връзка. Ръката му се украсяваше от златен часовник с широк браслет, също от злато.
Той се втурна към тях по алеята, както пчела налита върху екзотично цвете с надежда да му изсмуче сока.
Бързо заобиколи буика, за да отвори вратата на Джини, отправяйки й широка, сърдечна усмивка, която вдъхна на Китсън силно желание да го плесне.
— Добре дошли в Центъра за каравани — каза мъжът, помагайки на Джини да слезе. — Вие може да се обърнете към нас! Търсите каравана, предполагам? Дошли сте точно на мястото.
Слязъл от колата, Китсън измърмори нещо през зъби. Този бръмчащ хубавец го дразнеше много.
— Позволете ми да се представя — продължи другият, правейки отново обиколка около буика, за да сграбчи меката ръка на Китсън и да я стисне.
— Познахте — каза Джини с весел вид. — Ние търсим каравана, нали Алекс?
— Тук е най-доброто място — каза продавачът с широка усмивка. — Аз се наричам Хари Картър. Вие ще вземете важно решение, но ви уверявам, че може да ми имате доверие. Ние никога не сме правили продажба, без да сме уверени, че нашият клиент ще бъде доволен. Имаме голям избор на каравани. Какъв модел предпочитате?
— Евтин модел — промърмори Китсън, освобождавайки ръката си.
— Имаме на всякакви цени — каза Картър с очи, приковани в дългите тънки крака на Джини. — Искате ли да отидем и да хвърлим едно око? Вие ще видите какво имам в момента и аз ще ви кажа цената на тази, която ви интересува.
Те го последваха по пътеката, оградена с трева, която водеше до мястото, където караваните бяха подредени в две линии.
Китсън не намери веднага модела каравана, който търсеше. Тя трябваше да има поне четири метра и осемдесет сантиметра дължина и съвсем елементарно вътрешно обзавеждане. Забеляза една в средата на втората редица и се спря, за да я разгледа. Това беше бяло ремарке със син покрив, което имаше по два прозореца от всяка страна, два отзад и два отпред.
— Може би тази? — каза той, гледайки Джини, която му направи кратък знак на възхищение.
— Тази ли? — запита Картър с изненадан вид, — Не мисля, че ще я намерите много комфортна. — Той изгледа Китсън. — Не чух добре вашето име, господине?…
— Харисън — отговори Китсън. — какви са размерите й?
— Пет метра на метър и осемдесет. Да говорим откровено, господин Харисън. Неудобството на този модел е, че е бил предвиден за ловни експедиции и е грубичък. Това не е типът каравана, който ще допадне на госпожата-каза Картър, оставяйки погледа си да броди по краката на Джини. — Но ако външният вид ви харесва, имам една подобна, отлично екипирана. Оставете ми да ви я покажа.
Китсън не помръдна. Той съзерцаваше караваната в синьо и бяло, разглеждаше всички колела, преценяваше издръжливостта им, а също и на автоматичните спирачки, които според Джипо бяха от първа важност.
— Моят мъж е много сръчен — каза Джини. — Имаме намерение сами да обзаведем караваната, която купим. Можем ли да видим вътрешността на тази?
— Но разбира се! Погледайте я колкото искате, а аз ще ви покажа другата после. Ще видите разликата! Тази, да говорим честно, е кух скелет.
Той отвори вратата, оставяйки Джини и Китсън да разгледат вътрешността.
Китсън видя веднага, че това е моделът, който търсеха. Скромните вътрешни обзавеждания можеха лесно да бъдат демонтирани. Подът имаше солиден вид и влизайки, той констатира, че, застанал прав, остава още няколко сантиметра свободно пространство между главата му и покрива.
После отидоха да погледнат другата каравана с подобна големина и форма, но много по-добре обзаведена. Още от пръв поглед Китсън видя, че не това им бе необходимо.
— Аз твърдо смятам, че другата ще ни свърши по-добра работа — каза той, връщайки се към караваната в бяло и синьо. — Колко искате за нея?
Неподвижен, Картър го преценяваше внимателно. Очите му имаха вид, че пресмятат точната стойност на средствата на Китсън.
— Това е една груба конструкция, господин Харисън. Здрава и проста! Тя ще ви върши работа. В каталога струва три хиляди и осемстотин долара. Това е цената й като нова. Тази е оказион, но както можете да констатирате, тя няма дори една драскотина. Двама господина я бяха купили за една ловна експедиция, която трая шест седмици. Може да се каже, че тя практически е нова. Понеже вие се спряхте на нея и сте на сватбено пътешествие, ще ви искам цена като на приятели. Да кажем две хиляди и петстотин долара. Това е действително подарък.
— О, не! Това е много скъпо за нас! — извика живо Джини, за да пресече гневните протести на Китсън. — Ако това е вашата последна цена, ще трябва да потърсим другаде.
Картър й се усмихна.
— Това е една много разумна цена, госпожо Харисън, и не трябва да си мислите, че караваните никнат тук като гъби. Ако отидете в Сен Лоран, вие сигурно ще намерите други каравани, но ще забележите също, че цените са много по-високи от нашите. Ако тази е много скъпа за вас, то мога да ви предложа друга. Имам една за хиляда и петстотин долара. Но е малка и няма здравината на тази.
— Предлагам ви хиляда и осемстотин долара за тази — каза Китсън. — Да или не. Не мога да дам повече.
Картър цъфна в лицемерна усмивка.
— Мога да преговарям с вас, господин Харисън, но не на тази база. Продавайки за хиляда и осемстотин долара каравани като тази, аз ще се разоря. Но понеже тя действително ви интересува, да кажем две хиляди триста и петдесет? Не мога да направя друго.
Китсън чувствуваше как ядът напира в него. Той устоя на изкушението да сграбчи Картър за ревера и да го разтърси като слива. Бърборенето на продавача, неговите свободни маниери и пресметливи очи го раздразниха. Китсън би дал много, за да прилича на него и да има същите безупречни дрехи и същия вид на превъзходство.
— Ние сме младо семейство, господин Картър — каза Джини.
Тя беше втренчила големите си очи в Картър с един умоляващ вид, което ядоса Китсън. Тя излъчваше един сексуален повик, който го вбесяваше. Никога не го беше гледала така!
— Не можете ли да ни я отстъпите за две хиляди? Честно, това е максимумът, който можем да дадем.
Картър прекара палец по финия мустак, приличащ на черта от молив. Изглеждаше, че се колебае. Очите му обходиха силуета на Джини с жив интерес. Накрая той вдигна рамене с комична безпомощност.
— Вие биете на чувствата! Е, добре! Понеже е за Вас, госпожо Харисън, давам Ви я за две хиляди! Няма да крия, че от тази работа губя сто долара, но парите не са всичко. Понеже Вие сте на сватбено пътешествие, нека това е моят подарък за сватбата. Ако тя действително ви харесва, оставям ви я за две хиляди.
Китсън стана ярко червен и стисна юмруци.
— Кажете, впрочем, Вие… — започна той.
Но Джини постави ръката си Върху неговата.
— Благодаря много, господин Картър — каза тя с радостна усмивка. — Сделката е сключена. Ние и двамата сме ви много признателни.
— Вие правите наистина една чудесна сделка — потвърди Картър. — Можете да ми вярвате! Ще кажа на служителите да я прикачат за колата Ви, докато ние легализираме продажбата в бюрото.
После погледна Китсън с покровителствена усмивка.
— Моите комплименти, господин Харисън! Вие имате жена, много силна в сделките.
В бюрото сделката бе окончателно оформена, но Картър не бързаше да ги остави да тръгнат. Държеше разписката между пръстите си и гледаше Джини с неподправено възхищение.
— И къде имате намерение да отидете, за да прекарате сватбеното пътешествие, госпожо Харисън?
— На планина — отговори Джини. — Мъжът ми обича много риболова. Нетърпеливи сме да тръгнем.
