— Ако искаме фургонът да върви, трябва да скачим жицата за батерията — каза Блек — Хайде, Джипо, започвай работа, не стой там като пън!
За да поставят жицата на батерията бяха принудени да насилят капака на фургона с клещи.
През това време буикът се изстуди.
— Можем да го теглим още малко нагоре, не мислиш ли? — предложи Блек, желаещ да отложи до максимум момента на излизане на фургона от неговото скривалище.
— По-добре не — възрази Китсън — Пътят пълзи все по-стръмно. Моторът ще започне бързо да се загрява и ще трябва още да чакаме, докато се изстуди.
Повдигайки рамене Блек се настани на волана на фургона, чийто мотор запали, за да излезе от караваната на заден ход.
— Карай отпред! — заповяда той на Китсън — Ще те следвам с Джипо Няма да паля фаровете. Твоите задни светлини ще ме водят.
Китсън се съгласи и отиде да настигне Джини, която вече беше седнала в буика.
Започнаха изкачването. Колата, освободена от теглото на фургона, сега пълзеше леко.
— Следват ли ни? — обезпокои се Китсън.
— Да, но ти намали малко! Могат да ни загубят на завоите.
След двадесет минути те стигнаха до повредената част на пътя.
Китсън запали фаровете и спря.
— Стойте тук! — каза той. — Аз ще отида да хвърля един поглед.
Отиде да обясни на Блек, че иска да огледа подробно пътя.
На светлината на фаровете на буика двамата разгледаха пътя. Той, като че ли се изкачваше вертикално и бе осеян със скали и камъни.
— Хиляди дяволи! — извика Блек — Ще трябва ли действително да го изкачваме?
— Да — отвърна Китсън, поклащайки глава. — Няма да е лесно. Трябва отначало да разчистим терена.
И той тръгна по пътя, спирайки се пред всяка скала, за да я претърколи в пропастта. На тримата им трябваше половин час за да изчистят пътя от по-големите каменни блокове. Разрушенията се простираха на около петстотин метра, след което шосето се подобряваше.
— Мислех си, че ще е така — каза задъхан Китсън. — Щом дойдохме до тук, можем да се оправим.
Тримата слязоха до буика.
— Карай полека — препоръча Китсън на Блек — и само на първа! Запали фаровете си! Не спирай под никакъв предлог, иначе не можеш да тръгнеш отново.
— Добре, добре! — отвърна Блек с нетърпение — Ти няма да ме учиш да карам, нали? Заеми се с твоята кола, а аз ще се оправя с моята.
— Почакай да стигна горе, за да тръгнеш каза Китсън. — Ако трябва да отстъпя нямам желание да се блъсна в теб.
— Добре Много говориш! — промърмори Блек — Давай!
Китсън повдигна рамене и се плъзна зад волана на буика.
Остави фаровете си запалени, мина на първа и натисна постепенно газта.
Колата започна да пълзи. Не й липсваше мощност, но караваната, макар и празна, тежеше достатъчно много и доста я спираше. На моменти задните колела се плъзгаха, хвърляйки отзад във всички посоки камъни и едър пясък.
Набедена напред, с очи залепени в пътя, Джини предупреждаваше Китсън за всяко препятствие.
Те караха все по-бавно и по-бавно и Китсън с ръце, сгърчени върху волана, с крак, прикован към педала на газта, ругаеше през зъби, чувствувайки как колата започва да вибрира.
Всяка секунда той очакваше моторът да спре.
„Тогава ще сме загубени!“, си мислеше той.
Вземаше всичките завои точно, използувайки цялата си сръчност, за да се движи в тясното пространство, с което разполагаше, без буикът да излиза от шосето.
Увеличиха скоростта.
Водата в радиатора започна да кипи във вътрешността на колата горещината бе нетърпима.
На известно разстояние от тях фаровете осветиха едно по-равно пространство.
— Почти пристигнахме! — извика Джини, съвсем възбудена. — Само още няколко метра!
Китсън предвидливо не бе използувал още пълната мощност на мотора. Залепи крака си на пода.
Задните колела се плъзнаха и колата се наклони надясно, после гумите захапаха пътя. Тя се издигна някак си върху него и незабавно увеличи скоростта си.
Китсън спря.
— Готово! — извика той усмихнат — Уф! Мислех си, че никога няма да стигнем!
— Браво, Алекс! Това значи да се шофира!
Той й се усмихна, блокира ръчната спирачка и слезе на пътя.
Блек тръгна на свой ред Моторът на фургона не беше толкова мощен като на буика, но той нямаше да тегли тежка каравана.
— Тръгна много бързо — забеляза Китсън.
Той премина склона и се отправи към фаровете, които приближаваха.
Блек караше с пълна газ, с педал на газта, залепнал на пода, без да си осигури резерва за сигурност.
Фургонът се клатеше и подскачаше по разрушения път, подхвърляйки Джипо към преградата.
— По-полека! — запъхтя се Джипо — Караш много бързо!
— Млъкни! — изрева Блек — Аз карам!
На светлината на фаровете, Джипо изведнъж видя как пред тях изплува огромен камък.
— Внимавай! — извика той.
Блек видя препятствието много късно. Дясното колело го закачи и фургонът подскочи встрани. Преди Блек да може да направи и един жест, фургонът се намери напреко на пътя със спрял мотор.
— Ще паднем! — изкрещя Джипо, ужасен от ъгъла на наклона на фургона.
Опита се да отвори вратата, но тя бе толкова тежка, а наклонът — тъй голям, че не успя.
— Стой мирен, откачалник! — изкряска Блек — Ще ни преобърнеш!
Китсън се затича към тях.
Изплашен също от положението на фургона, той скочи на стъпалото за противотежест.
— Запали мотора и отстъпи бавно! — заповяда на Блек.
— Ако мръдна, ще се преобърнем — промърмори той с лице, потънало в пот.
— Това е единственият начин. Тръгни възможно най-бавно.
С трепереща ръка Блек включи стартера. Когато моторът започна да хърка, даде на заден ход.
— Включвай внимателно и без тласъци! — препоръча Китсън. — Започвай да завиваш, щом мръднеш.
Ругаейки през зъби. Блек тръгна полека. Щом почувствува мърдането на фургона, завъртя волана.
В един ужасяващ момент почувствува дясното си колело в пропастта. Помисли, че фургонът се преобръща. За щастие Китсън правеше противотежест, фургонът зави бавно и се намери срещу стръмнината.
Блек опита да включи на първа, но фургонът започна да пълзи назад и той едва има време да блокира спирачките. Моторът угасна за втори път.
— Добре, добре — каза Китсън с презрителен тон. — Слез и остави това на мен!
Блек слезе, ругаейки, но, всъщност доста облекчен, остави волана на Китсън.
Той разчете положението на фургона и поклати глава.
— Събери камъни! Трябва да се блокират задните колела.
Приближи се до края на пътя, сграбчи една скала и я довлече зад едно от задните колела, където я вмъкна в меката почва.
Блек направи същото с другото колело.
Китсън се качи във фургона и запали мотора.
— Бъдете готови с Джипо да блокирате колелата, ако спра! — викна той през вратата. — Ще трябва,
