шокираха.
— Змията! — промълви мъчително Джипо.
Препъвайки се, Блек ги настигна запъхтян.
— Мръсник! — измърмори той — Ще ми платиш за това!
Искаше да го ритне, но Китсън го възпря.
— Чакай! — изкрещя той. — Не виждаш ли в какво състояние е?
— Змията… — изхълца Джипо, опитвайки се да повдигне парализираната си ръка, за да я покаже на Китсън.
Той се наведе напред и видя ръката на Джипо, червена и вече подута. Докосна набъбналата плът. Викът на болка от страна на Джипо ужаси Китсън.
— Какво е станало? — запита той, клякайки до Джипо.
— Змията… — Промълви Джипо. — Ръката ми беше точно пред нея.
Тогава Китсън забеляза следи от две убождания в подпухналата плът.
— Спокойно, приятелю — каза той. — Ще те оправя. Не се страхувай!
— Заведи ме в болница — изпъшка Джипо. — Не искам да умра като брат ми…
Китсън взе носната си кърпа, усука я и я пристегна около китката на Джипо.
— Той е ухапан от змия? — извика Блек, сграбчвайки Китсън за рамото. — Но как сега ще отвори фургона?
Китсън се освободи с едно разтърсване. Извади джобно ножче и отвори едно от остриетата.
— Това ще ти причини болка, — каза той, хващайки ръката на Джипо — но няма време за колебания!
Заби острието в подпухналата му ръка и направи една широка бразда.
Джипо изрева и удари слабо Китсън с лявата си ръка, отбранявайки се.
Раната започна да кърви. Без да го изпусне, Китсън се опита да изкара отровата, притискайки плътта около раната.
Бледността на ранения го ужасяваше. Изглеждаше, че ще умре всеки миг.
— Ти си ми приятел, Алекс — промърмори Джипо на един дъх. — Аз не мислех… какво говоря. Заведи ме… в болницата!
— Веднага. Не се страхувай! — отговори Китсън.
Стегна възела около китката на Джипо и се изправи.
— Отивам да докарам буика — каза той.
— Ти… какво? — изкрещя Блек.
— Ще докарам колата, за да заведа Джипо в болницата — повтори Китсън. — Погледни го, много е зле.
Той се обърна и започна да слиза по посока на пътя.
— Китсън!
Режещият тон на Блек го накара да спре и да се обърне.
— Какво?
— Ела тук! — извика Блек. — Ти луд ли си? Погледни нагоре! — показа един самолет, който описваше бавно кръгове над планината. — Ако докараш колата на открито място, ще я забележат. Ченгетата скоро ще пристигнат, за да видят какво правим.
— Е и? — възрази ядосан Китсън. — Трябва да го закарам в болницата, иначе ще пукне. Не разбираш ли или какво?
— Няма да пипаш колата! — настоя Блек.
— От тук до болницата са четиридесет километра-възрази Китсън. — Какво да направя? Няма да го нося до там на гръб.
— Пука ми! — измърмори Блек. — Във всеки случай ти няма да докарваш колата по пътя през деня. Толкова по-зле, ако той пукне.
— Гледай си работата! — извика Китсън.
И той поднови своето изкачване.
— Китсън!
Китсън се спря, чувайки заплахата в гласа на Блек и се обърна.
Блек беше извадил пистолета си и се прицелваше в него.
— Върни се! — заповяда Блек.
— Той ще умре! Не виждаш ли!
— Върни се, казвам ти! — повтори Блек злобно. — Няма да докосваш колата! Ела бързо тук! Няма да ти го повтарям!
Усещайки силните удари на сърцето си, Китсън заслиза бавно по склона. „Сега е моментът“, си казваше той. „Ето случай да се справя с този тип там! Трябва да внимавам за неговия десен удар. Няма да оставя Джипо да пукне така.“
— Трябва да се направи нещо за него — каза, приближавайки се до Блек. — Не можем да го оставим да умре така. Трябва да го заведем в болницата.
— Но размисли добре, глупако! — възрази Блек. — Докато ти се изкачиш горе, докато я докараш тук и докато го закараш в болницата, той ще бъде мъртъв.
— Трябва да се направи нещо… — повтори Китсън.
Със стегнати мускули премина покрай Блек, без да го погледне. С ъгъла на окото си видя, че пистолетът се наведе.
Китсън се завъртя рязко и неговият юмрук се стовари като гилотина върху юмрука на Блек. Пистолетът падна в храсталаците.
Блек застана срещу него. Те се изгледаха втренчено в продължение на няколко секунди.
— О.К., глупако — каза накрая Блек с фалшиво мек глас. — Ти си го търсиш! От дълго време имам желанието да ти хвърля един бой. Ще те науча да се биеш!
Китсън го очакваше със стиснати юмруци и разширени зеници.
Блек пристъпи клатушкайки се леко, с наведена брада и нисък гард.
Китсън насочи към лицето му един прав, но Блек извърна глава и юмрукът на Китсън само го докосна по ухото.
Избягвайки от десния на Китсън, Блек се хвърли и стовари своя десен в гърдите му. С пресечен дъх Китсън отстъпи.
Когато Блек поднови своята атака, Китсън го обсипа със серия последователни крошета отдясно и отляво. Блек се заклати. И двамата се освободиха, а после приеха едновременно тактиката тяло в тяло, блокирайки така по-силните удари, за да получават по-леки.
Напредваха и отстъпваха подред, пазейки се предпазливо, грижейки се да не се откриват.
Китсън помисли, че може да нанесе един прав отляво, в който той вложи цялата си енергия, но Блек се отдръпна и юмрукът на Китсън мина над рамото му. С устни, присвити в жестока гримаса, Блек нанесе на противника си един унищожителен десен, на нивото на сърцето. Китсън падна на колене.
Все още усмихнат, Блек направи една крачка напред и удари Китсън в основата на шията. Китсън рухна с лице към земята, силно зашеметен.
Блек отстъпи.
Китсън успя да застане на четири крака. Разтърсвайки глава, за да проясни мислите си, той видя как Блек се готви да се хвърли върху него. Той хвана коленете му с двете си ръце.
Падайки, Блек има време да стовари юмрука си върху черепа на Китсън. Те паднаха един върху друг. Китсън се опита да сграбчи Блек за гърлото, но той го удари в слепоочието и избяга от обсега му, въртейки се около себе си.
Виждайки Блек да става, Китсън се помъчи да стори същото, но закъсня с една секунда да вдигне ръката си и получи юмрука на Блек точно в едната си скула. Залитна напред, залавяйки се за ръцете на Блек, за да го неутрализира, докато се мъчеше да си възвърне силите.
Бореха се така доста дълго. Блек се опитваше да накара Китсън да го пусне, докато той от своя страна се залавяше упорито за него.
Блек успя накрая да се освободи и замахна отляво на Китсън. Последният успя да финтира, отвръщайки
