Запалих цигара, помислих за миг и започнах. Съобщих му, че Шепи и аз през последните пет години оглавяваме преуспяваща частна детективска кантора в Сан Франциско.
— За три седмици бях по работа в Ню Йорк — продължих, — а Шепи остана в агенцията. Телеграфира ми да замина за Сан Рафаел колкото се може по-бързо. Предстояла ни голяма работа за много пари. Приключих набързо ангажиментите си. Долетях до Лос Анжелос, взех влака и ето ме тук от днес преди обед, по-точно от 11,30. Пристигнах в хотела, където Шепи ми беше запазил стая. Не го намерих там, казаха ми, че излязъл. Тъкмо приключвах с душа си, когато сержант Кенди ме взе. Това е, което знам.
— И не ви е съобщил каква е работата, с която се залавя?
— Джек не беше голям любител на писмата — поклатих глава. — Предполагам, че е предпочел за по- кратко и по-бързо да ми разкаже всичко, когато се срещнем.
За малко полицаят потъна в размисъл.
— У вас ли е разрешителното ви?
Подадох му портфейла си, където бе и позволителното ми за работа като частен детектив. Прегледа съдържанието на портфейла с вещина и бързо ми го върна.
— Нямате ли представа кой го е наел и за какво?
— Абсолютно никаква.
— Ако научите, ще ми съобщите, нали? — От засенчения ъгъл на колата просветна острият му поглед.
— Вероятно. Но засега нищо не знам.
— Допускате ли да е водил бележки по случая, да е записвал някакви предположения? — Полицаят прекара ръка през лицето си и присви очи.
— Съмнявам се. Не обичаше писмената работа. Обикновено разследвахме заедно, а с писането се занимавах аз.
— Каква беше тая работа в Ню Йорк? Нали агенцията ви е във Фриско2? — и предъвка пурата в устата си.
— Ставаше дума за клиент, когото бях обслужвал и по-рано. Беше се преместил в Ню Йорк и ме помоли отново за услуга.
— Може би Шепи също е уважавал старите си клиенти. Не допускате ли да е приел поръчката на някой от тях?
— Възможно е, но не зная нито един от нашите клиенти да се е преместил тук.
— Мислите ли, че е бил убит заради нещо, на което се е натъкнал?
Изведнъж си спомних думите на администратора, че Джек е напуснал хотела с жена. Поколебах се за миг.
— Не знам. В хотела ми казаха за някаква жена. Потърсила го и излезли заедно. Падаше си по жените. Това беше най-голямата му слабост. Зарязваше работата си, ако срещнеше интересна жена. Случаят може да е бил тъкмо такъв и някой съпруг да не е одобрил поведението на половинката си. Това е само предположение, но в миналото той е забърквал страшни каши при подобни случаи.
— Имал ли е връзки с омъжени жени? — Върху лицето на Ренкин се появи гримаса.
— Важното беше жената да е хубава, Другото не го интересуваше. Не го обвинявам. Беше най-добрият ми приятел наистина, но щом се заловеше за някоя фуста, често ме е огорчавал в работата.
— Не е много обичайно явление съпруг да изкаже несъгласие с поведението на жена си чрез употреба на шиш за лед. Това е работа на професионален убиец — поклати глава неуверено лейтенантът.
— В случая самият съпруг може да е някой от професионалистите. Нямате ли зарегистриран такъв, който да си служи с шиш за лед?
— Не ми е известно, но имайте предвид, че се намираме в много богат град. Пълно е с всякакви типове и мнозина от тях са крайно опасни. Никой досега не е бил набождан с такова оръжие, но все пак някога нещо трябва да стане за първи път. — Той изтърси пепелта от пурата си и продължи: — Можете ли да научите каква е била новата му поръчка? Това е особено важно. Трябва да разберем има ли връзка между убийството и възложената му работа.
— Ако не е оставил някакви бележки в стаята си, не виждам какво може да се направи по въпроса. — В тона ми звучеше пълно безверие.
Най-напред се налагаше да изясня всичко за клиента на Джек, преди Ренкин да узнае, че съм в състояние да направя това. Трудно можех да се надявам на успех, но съществуваше известна вероятност Ела, нашата секретарка, да има някакви бегли данни.
— Е, добре, натисни сега педала! — наведе се напред Ренкин към шофьора.
След по-малко от пет минути спряхме пред хотел „Аделфи“.
Прекосихме хола, запътени към администратора, чиято тлъста гуша се тресеше, а очите му бяха изпъкнали от трудно потисканото вълнение.
Двамата възрастни джентълмени в бели пуловери сега бяха със съпругите си, излезли сякаш от страниците на викториански роман. Седяха неподвижни, зяпнали в нас, наострили уши.
— Да поговорим някъде, където тези стари гарвани не биха могли да ни слушат — повиши глас Ренкин така, че и те да могат да го чуят.
— Разбира се, лейтенант…– засуети се объркано администраторът и ни покани в малка стаичка зад бюрото си. — Да не би нещо да не е в ред?
— Не, тук всичко е в ред — успокои го полицаят. — Как се казвате?
Администраторът се обърка още повече.
— Едуин Бруър.
— Кога излезе Шепи от хотела?
— Трябва да беше около 10,30.
— С жена?
— Да. Тя се приближи към мен, но докато разменим две думи, мистър Шепи излезе от асансьора.
— Каза ли си името?
— Не. Мистър Шепи се държеше с нея доста интимно.
— В какъв смисъл?
— Ами… доближи се до нея и каза: „Ало, кукличке!“, обви ръка около кръста й, пошушна й нещо.
— А тя?
— Усмихна се, но май не й стана много приятно. Не беше от ония, които обичат това.
— А каква беше?
— У нея личеше достойнство. Трудно ми е да го изразя, но не беше от тези, с които човек може да си позволи това и онова.
— И все пак той си позволи?
— Това няма никакво значение — намесих се аз. — На Джек не му пукаше от никого. Би опипал и жената на епископа, ако е в настроение.
Ренкин се понамръщи.
— Можете ли да я опишете?
Бруър потри нервно длани.
— Много привлекателна: брюнетка, с хубава фигура. Носеше големи слънчеви очила и огромна шапка, та не можех да видя добре лицето й. Беше облечена с моряшки панталон и бяла блуза.
— Възраст?
— Някъде над двадесетте, не съм сигурен, може би двадесет и пет.
— Можете ли да я идентифицирате, ако я видите отново?
— О, да. Сигурен съм, че мога.
Ренкин смачка остатъка от пурата си в пепелника.
— Ако не е с голяма шапка и тъмни очила и е облечена в бяла рокля, ще я познаете ли?
Бруър размисли за миг, после отправи овчи поглед.
— Ами… вероятно няма да мога.
— Бихте идентифицирали облеклото, но не и жената?
— Е… да.
— Това няма да ни помогне много, нали? Добре, не се безпокойте. След като Шепи я поздрави, какво се
