— Толкова съжалявам! Е, трябва да вървя. Да те изпратя ли до колата?
— Казах, че искам парите си сега! — повиши тя тон.
— Е, разбира се, ако настояваш, ще трябва да ме съдиш — усмивката му се разширяваше все повече. — Съвсем съм сигурен, че съпругът ти ще се посъветва как най-добре да уредиш това. Естествено, ще те напусне, когато разбере колко много пари си ми дала. В края на краищата той е достатъчно интелигентен, за да схване, че човек като мен не би получил пари, ако не е дал нещо в замяна. Но не се тревожи, мое хубаво животинче. Възможно е той да ти е омръзнал толкова, колкото ти на мен.
Изучаваше го втренчено в един много дълъг миг. По лицето и бе изписан израз, който започна да ме тревожи, но, изглежда, Трисби не го забелязваше.
— Струва ми се, че не си достоен да живееш — изрече накрая тя. — Трябва да съм била умопобъркана, за да имам нещо общо с теб.
— Аз не бих употребил такива тежки думи. Ти беше неудовлетворена жена и аз задоволих твоите нужди. То е нещо, за което е трябвало да знаеш, че ще плащаш. Изживяхме заедно доста радости и сега е време да се разделяме. Бъди коректна, Бриджит, и не прави раздялата ни неприятна. Има още толкова момчета, дори по-хубави от мен, все така едри и силни. Никак няма да ти е трудно да намериш някого да ме замести. Представи си колко радости би изживяла чрез едно ново влюбване. Не успях никога да те задоволя така, както ти го разбираше, нали? Но хич да не те е еня, ще забравиш всичко, свързано с мен.
През цялото време го гледаше вцепенена, после посегна и взе голямата си плажна чанта, подобна на тази на Марго. Отвори я и започна да рови из нея по начин, напомнящ ровенето на Марго.
Трисби я наблюдаваше с високо вдигнати вежди и с дежурната си усмивка, разлята по цялото му лице.
Тя вдигна глава с ръка все още в чантата.
— Наистина ли мислиш всичко, което каза, Жак? Наистина ли всичко между нас е свършено?
Той прекара пръсти през косата си с изражение на човек, загубил търпение.
— Да. — Гласът му внезапно бе станал груб. — Колко пъти искаш да ти го повтарям?
— Дори никога няма да се срещнем? — все още го наблюдаваше със святкащи очи тя.
— Добре, ако го искаш по този начин, слушай! — и той са наклони към нея с гневен поглед. — Обирай си крушите оттук, по дяволите! До смърт ми омръзна дори да те гледам! Измитай се веднага или ще те изхвърля!
Усмивката и представляваше само диво блестящи зъби — смразяваща кръвта гримаса.
— Ще те убия, Жак — изсъска тихо тя. — Ако аз не мога да те имам, и никоя друга няма да те има!
И като измъкна от чантата си 38-калибров пистолет, насочи го в него.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
I
Изведнъж на верандата стана много тихо и слънцето ми се стори безмилостно изгарящо. Някъде отдалеч чувах шума на вълните, плискащи се в брега — ромон, който звучеше като бучене наоколо ми.
В просторния хол настъпи същата тягостна тишина. Съзрях Трисби застанал неподвижно, с изпъкнали от ужас очи, приковани в револвера. Усмивката бледнееше по лицето му.
Бриджит се изправи бавно. Изглеждаше твърде нелепо с оръжие в ръка и в нищожните части от бикините, едва прикриващи голотата и. Лицето и бе придобило цвета на мрамор, а кожата и бе станала петниста. Пръстът и се присвиваше върху спусъка.
— Да, Жак — произнесе тя меко. — Ще те убия. Достатъчно страдах от теб. Сега е твой ред да споделиш част от ада, в който ме беше напъхал.
— Не бъди луда, глупачке! — Трисби изговаряше всяка дума бавно и задъхано. — Махни тази играчка! Няма да стигнеш далеч. Ще те арестуват. Кой не знае, че съм твой любовник? Първият човек, появил се в съзнанието им, ще бъдеш ти.
— Допускаш ли, че давам пет пари за това? Мислиш ли, че ще искам да живея, след като те убия, Жак? О, не! След като застрелям теб, ще пусна един куршум и на себе си. Ето как разбирам нещата аз. Не се страхувам да умра, а ти трепериш.
Той прекара език през устните си.
— Махни този пистолет, Бриджит, и да поговорим. Може би реагираш прекалено шумно и неразумно. Все ще съберем двата края. Шегувах се само, когато казах?
— Ти, мизерен, разкапан подлец — каза с презрение тя. — Допусках да заговориш точно така, когато те притисна в ъгъла. Вече е късно. Останала ми е толкова милост към теб, колкото ти имаше за мен.
Той започна да отстъпва съвсем бавно. Очите му щяха да изскочат от орбитите, лицето му започна да се облива в пот. Тя го следваше също така бавно, дебнейки го из големия хол.
Съвсем тихо прекрачих през френската врата. Трисби ме видя веднага1 тъй като с лице към мен. Вдигна ръце и се полуобърна. Тя беше с гръб към мен. Успях да забележа, че е ужасен да не я изплаша и да стреля. Скочих напред, като нанесох с длан удар върху китката и. Така насочих револвера ниско надолу.
Револверът изтрещя така, че разтресе прозорците, а куршумът направи хубава дупка м килима. Извих китката и, като я завъртях в кръг, и измъкнах оръжието от ръката и. Зелените и очи бяха широко отворени. В един безкраен миг тя се втренчи в мен с източено, ужасено лице. След това отстъпи встрани, грабна чантата си и изтича на верандата.
Трисби се отпусна като покосен на канапето, прихлупил с ръце лицето си.
Поставих револвера на една от масичките, извадих носна кърпа и изтрих лицето и ръцете си.
Трясъкът от мотора на потегляща кола избоботи като гръм в тишината на хола.
Дълго време не продумах нищо. Стоях и наблюдавах жалката картина, която представляваше Трисби.
— Съмнявам се дали изобщо искаше да ви убие — казах меко накрая. — Вероятно искаше да продупчи крака ви.
Направи върховно усилие да дойде на себе си и внезапно се изправи. Устните му трепереха, очите му бяха все още замъглени от страх.
— Тая проклета неврастеничка! Как, по дяволите, успя да измъкне това желязо?
— Твърде често този начин е единственият за жената да уреди сметките си — обясних му. — Всеки ден по белия свят мъже биват застрелвани от жени, които не могат да се примирят с дадена ситуация. Трябваше да помислите за това, преди да решите да я изритате.
Той се изблещи насреща ми.
— Кой сте вие и откъде изникнахте? — постави настойчиво въпроса си.
Измъкнах една от картичките си и му я подадох. Заби поглед в нея, но не я пое. Бях убеден, че не искаше да забележа колко силно трепери ръката му.
— О, проклятие! — извика, след като прочете картичката. — Агенция „Стар“? та това е агенцията, от която човекът? — и спря внезапно, като се отдръпна от мен с ужасено и объркано изражение.
— Точно така, Шепи беше мой партньор.
— И вас ли е наела да ме следите? — запита, без да ме погледне.
— Не. Случайно се оказах тук. Исках само да поговоря с вас.
Извади носна кърпа и попи потта по лицето си, а после отиде с чашата си до бара.
— Ще пийнете ли?
— Благодаря, мисля, че да.
Изгълта остатъка от чашата си, наля прилична доза в две чаши, донесе ги до масичката и се отпусна в креслото. Взе цигара от една абаносова кутия, запали я и пое дълбоко в гърдите си дим.
— За момент ме накара да се разтреперя. Видяхте ли изражението в очите и? Наистина имаше намерение да ме убие — и той отпи голяма глътка уиски. — Ако вие не бяхте влезли ? — и не довърши мисълта си, а направи гримаса.
— О, не зная. Сигурно е искала само да ви изплаши — въпреки че за мен бе явно намерението и да го убие. — Изглежда, водите живот, пълен с преживявания?
