Усмихна се интимно.
— Това ми е за урок. Никакви неврастенички на средна възраст! Ще търся само млади оттук нататък. Те не приемат нещата толкова навътре — и се наведе втренчено над револвера върху масичката. — Как мислите? По какъв начин в ръцете и се оказа тази играчка?
— Днес всеки може да се сдобие с оръжие. — Взех пистолета и го мушнах в задния си джоб. — Наистина ли е наела Шепи, за да ви следи?
Внезапно лицето му се вкамени като маска.
— Не бих могъл да зная. Не би ми се сторило невероятно, ако наеме цяла банда детективи да ме следят. Считаше ме за свое специално притежание.
— Доста скъпо притежание, ако наистина и дължите тринадесет хиляди долара.
Присви пренебрежително широките си рамене.
— Тя е луда. Не съм взимал пари на заем от нея. Трябва обаче да призная, че през последните шест месеца, докато бяхме заедно, това все и струва нещичко, но ги харчех заради нея. Което съвсем не означава, че съм и длъжник, нали?
— Обвинихте я, че е наела частен детектив да ви следи. Беше Шепи, нали?
— Така ли съм казал? Заявявам ви, че не зная кой е бил.
— Ако се тревожите, че ще ви забъркам с полицията, можете да бъдете спокоен. Провеждам свое собствено разследване. Кажете ми само каквото ме интересува и ще го запазя далеч от полицията.
Замисли се продължително.
— Какво искате да знаете? — завърши мисленето си с въпрос.
— Беше ли нает Шепи от мисис Крийди, за да ви следи?
Поколеба се известно време.
— Нали това няма да ме хвърли в лапите на ченгетата?
— Не.
— Е, добре. Така е. Тя го знае.
— Защо?
— Защото си въобразяваше, че имам нещо с нейната заварена дъщеря.
— А имате ли?
— Господи, не! Имах достатъчно преди един месец.
Отпих от чашата си и запалих цигара.
— Тогава, кое е момичето, с което сте се заловили сега? — впих поглед в лицето му.
Ухили се глупашки. Бе надживял вече нервния си шок, а и уискито казваше думата си и го замайваше.
— Може да се каже, ей така, просто едно момиче.
— Шепи узна ли за това?
Трисби кимна утвърдително.
— Да. Съобщи на Бриджит и тя се опита да всели страх божи в нея.
— И успя ли?
— Може и да е успяла. Не видях момичето повече.
— Какво се случи после?
— Допуснах отново Бриджит да сложи халка на носа ми и да ме развежда наоколо. Преди две нощи обаче реших, че ми е дошло до гуша от нея, а останалото знаете.
Имах чувството, че излага само половината от истината — в никакъв случай цялата.
— Това е много важно, Трисби. Момичето, следено от Шепи, Телма Казънс ли беше?
Видях как очите му трепнаха. Изненадата от думите ми сякаш го прободе.
— Слушай, брат. Не ми се ще да вия в полицията. Казах ти, просто едно момиче.
— Трябва да постъпвате по-разумно. Казахте вече твърде много. Телма Казънс ли беше?
— Добре, добре, тя беше — изрече припряно той. — Сега щастлив ли си?
Изгледах го от упор, чувствах се леко възбуден. Най-сетне наистина достигнах донякъде.
— Според това, което ми е известно, тя никога не е ходила с мъже.
Отново се ухили просташки.
— Такива са най-лесни. Когато падат, падат здраво. Само за два дни я дресирах да се храни от ръката ми. Бях подготвил всичко за голямото приключение, когато твоят приятел Шепи се намеси.
— Как се запозна с нея?
— В грънчарския магазин. Бриджит ме заведе там и веднага мярнах това сладко парче. Изведнъж разбрах, че си падна по мен, чувствам се задължен към нея.
Беше започнал да ми дотяга и се въздържах с усилие да не му го покажа.
— Как разбра, че Шепи ви следи?
— Телма ми каза. Съобщи ми по телефона, че ходил при нея и я предупредил да ме разкара. Допуснах, че е нещо от номерата на Бриджит, и и казах да отложим засега всичко. Знаех, че ако не зарежа момичето, ще бера ядове с Бриджит.
— Струва ми се, ти спомена, че Бриджит е ходила да я види и да говори с нея?
Той запали цигара.
— Тя ходи да я види, след като Шепи е говорил с нея. Поне така твърди тя.
Всичко това отчасти ми допадаше, но изведнъж започна да не ми се нрави. Прозирах нещо криво в тази история. Чувствах, че нещо ми се изплъзва, че се спестява самата истина.
— Кой ги уби, Трисби? — не снемах поглед от него.
— Не бих могъл да зная — и очите му срещнаха моите. — Не можех да се начудя защо е отишла с Шепи в плажната кабина. Вероятно се е заловила с него, след като аз я оставих.
Това беше възможно, мислех си. Джек си имаше свои методи с жените. Ако това момиче е преживяло първото си любовно приключение с Трисби, а след това е било захвърлено, то много лесно би могло да се окаже в ръцете на Шепи.
— Нямаш ли някаква идея кой може да е убиецът?
Поколеба се за миг, преди да ми отговори.
— Ами мислил съм и по този въпрос. Възможно е убиецът да не е целил Шепи, а нея. Сигурно Шепи се е опитал да я защити и е бил убит вместо нея. Това обяснява защо дрехите и са останали там. Спасявала е живота си с бягство.
— Защо тогава не съобщава в полицията?
— Ами попитай себе си. Била е религиозен тип, така твърдят поне вестниците. Как би могла да обяснява какво е правила в кабина за семейни с чужд мъж? Най-вероятно се е скрила някъде из пясъчните дюни. Убиецът е заловил по-късно и нея, убил я и е отнесъл трупа в кабината. Така мисля, но може и да не съм прав.
— И мислиш, че Бриджит е убила и Шепи, и момичето?
Стресна се и се начумери.
— Не съм казал подобно нещо. Не мога да си представя Бриджит да забива шиш за лед в Шепи. Ти можеш ли?
Помислих и реших, че и аз не мога.
— Но не е невъзможно да е наела някого за това? Някой от бандата на нейния мъж, например Херц?
— Тоя бандит! — направи гримаса Трисби. — Да. Тя е в състояние да го направи. Не бих се изненадал, ако го насочи и към мен. Вероятно по същия начин ще иска да си разчисти сметките и с мен. — Беше явно разтревожен. — Няма ли да бъде най-разумно да напусна този град? Не е сигурно да оставам повече тук.
В този миг внезапно ме осени идея.
Извадих цигара, поставих я между устните си и измъкнах от джоба си кибрита от „Мъскитиър Клъб“. Повъртях го из ръцете си така, че да може да го види добре.
— Какво знаеш относно Херц? — запитах, отчупих една клечка и опрях главичката и върху пластинката за драскане. Не снемах очи от него.
Реакцията бе незабавна. Направи движение, сякаш да предотврати драскането, но в последния миг се