отдавна. Не позвъних за нов. Налях в чашата му три пръста, а в своята — един. Наблюдавах го как подушва течността. Кръгло затлъстяло лице, сред мустаците — бели косъмчета. Погледът му бе твърд, подозиращ и уморен. Навярно не е много радостно да си детектив в такъв скапан хотел.
— Знаят ли кой го е убил? — попита той, след като дръпна прилична глътка.
— И да знаят, не са ми казали. Видяхте ле момичето, с което е излязъл?
— Видях я — кимна и извади пакетче „Лъки Страйк“, предложи ми и сам запали. — Ченгетата тук се сработват само с детективите от големите хотели, а на дребните риби като мен на обръщат внимание. Окей, да си правят каквото щат. Ако това градско конте Ренкин беше поговорил с мен, можех да му кажа нещичко, ама не, ще говори с Бруър. И знаеш ли защо? Защото Бруър може да си позволи да връзва копринена вратовръзка, само затова.
— Какво би му казал ти?
— Нали поиска от Бруър описание на момичето? По това можеш да го разбереш що за полицай е. Какво ще види Бруър у нея? Само дрехите и. Наблюдавах я внимателно. Така се беше натруфила, че да не бъде разпозната. Преди всичко разбрах, че е руса. Или имаше перука, или бе боядисала косата си. Не зная кое от двете, но съм убеден, че е руса.
— Защо си така сигурен?
— Аз вярвам на на очите си — засмя се горчиво Грейвс. — Ръцете и бяха голи. Косъмчетата по тях бяха руси. Имаше кожа и черти на руса жена.
Не ми взе кой знае колко акъла със своите заключения. Косъмчетата по ръката могат да станат светли и от слънцето. Не му го казах, за да не го обезкуражавам.
— Трениран съм да забелязвам издаващите човека дребни навици — продължи той. — Тя престоя в хола около пет минути. През цялото време сякаш свиреше на пиано с дясната ръка върху бедрото си — и Грейвс се изправи да ми демонстрира движенията и. — Плъзгаше пръсти по крака си, ей така, непрекъснато. Здраво внедрен навик. Не бе номер. Вършеше го несъзнателно.
Отпих една глътка, докато обмислях новата информация.
— Полицията ще си отвори доста работа да търси такова момиче — казах накрая.
— Да — засмя се иронично той, — но преди всичко трябва да знаят този факт. Той може да има голямо значение.
— Наистина е така. А какво мислиш за професията и?
— Трудно е да се каже — повдигна тежките си рамене Грейвс. — Може да е от ония в киното. Не зная точно: манекен, певица, актриса. Облеклото и беше елегантно и стилно.
Грейвс запали нова цигара и разтърси глава.
— Няма да ме изслушат даже ако си направя труда да ида до полицията. Нямат време за незначителни хора като мен. Да вървят по дяволите!
— А приятелчето, тършувало из стаята на Шепи, как се е добрало до там?
— Използван е ключът на Шепи. След като се е справил с жертвата си, убиецът е взел ключа и е побързал да дойде тук. Влязъл е и е обърнал стаята наопаки. Чувствал се е сигурен, понеже прислугата ни е недостатъчна и по това време от предобеда горе няма никой.
Беше време да го уведомя, че повече или по-малко сме колеги. Извадих служебната си карта и му я подадох.
— Не разпитвам само за развлечение — добавих.
Той огледа картата, намръщи се, поотри дебелия си нос и ми я върна.
— Партньор ли ти беше?
— Да.
Винаги съм желал да започна самостоятелна работа. Печели се много повече. Как я карахте двамата?
— Нямах право да се оплаквам, докато не се случи това. Сега не мога да започна отново, преди да съм открил убиеца.
Грейвс ме зяпна учудено.
— Та това е работа на полицията. Какво можеш да направиш сам?
— Ще изглеждам чудесно, нали, ако се завърна във Фриско така, сякаш нищо не се е случило. Що за реклама на агенцията ни ще направя, ако не сторя нищо за откриването на убиеца? Освен това Джек беше най-добрият ми приятел и не мога да оставя нещата така.
— Тогава внимавай — и лицето на Грейвс стана много сериозно. — Ренкин не е така лош. Обикновен полицай е, но капитан Кетчън е опасен. И ако на този свят той мрази някого повече от хотелските детективи, това са тъкмо частните. Само да усети, че се вреш из негова територия, чакат те неприятности.
Довърших чашата с уиски и изтрих потта си — температурата в стаята се бе покачила вероятно над 40 градуса.
— Какви неприятности имаш предвид?
— Веднъж от Лос Анжелос дойде частен да проучи някакво самоубийство. Вдовицата на починалия бе убедена че се касае за убийство, затова нае този човек да поразрови наоколо. Кетчън го предупреди да не се бърка, но онзи упорстваше. Един прекрасен ден полицейска кола така ударила неговата, че я разби. Закараха го в болницата със счупен шиен прешлен. Щом излезе оттам, осъдиха го на шест седмици затвор за кормуване в пияно състояние. Човекът се закле пред съда, че полицаите са излели върху него половин бутилка уиски, но никой не му повярва.
— Този Кетчън изглежда много мил бабаит. Благодаря за сведенията. Ще гледам да се държа по-далеч от него.
Грейвс довърши чашата си и я остави със съжаление.
— Е, струва ми се, време е да си обирам крушите. По това време трябва да бъда в хола. Задължен съм да следя старите джентълмени да не вкарат контрабанда в стаята си по някоя от ония, тукашните. Не че се е случвало такова нещо досега, но управата все се опасява. Благодаря за почерпката. Щом имаш нужда от помощ, винаги ще направя каквото мога.
Благодарих. Тъкмо отваряше вратата, когато неочаквано попитах:
— Говори ли ти нещо името Лий Крийди?
Грейвс се закова облещен на мястото си, затръшна вратата и се облегна на нея.
— Та това е най-богатият и най-важният човек в града?
Успях да прикрия възбудата си.
— Колко богат и важен?
— Само като начало — сто милиона долара. Собственик е на параходната компания „Грийн Стар“, на цяла флотилия от танкери, кръстосващи между Фриско и Панама. Притежава „Еър Лифт Корпорейшън“ — въздухоплавателна компания, обслужваща линията до Маями. Владее три вестника и фабрика за автомобилни части с десет хиляди работници. Собственик е на част от казиното, на нашия шампион по бокс в лека категория, на част от хотел „Риц Плаца“ и на част от „Мъскитиър Клъб“, единствения изключителен нощен клуб в тоя пършив град. Като казвам „изключителен“, не значи само най-скъп. За да прекрачиш прага му, е необходимо да имаш петцифрен месечен приход, а може би и предварително направена кръвна проба. Крийди по всяка вероятност владее още нещичко. Но и от казаното можеш да добиеш обща представа.
— Тук ли живее?
— Има си място извън града, при Тор Бей, на около пет мили оттук, все по брега. Имение от петнадесет акра земя и малка колибка с около двадесет и пет спални, плувен басейн, побиращ и самолетоносач, шест тенискорта, зоологическа градина с лъвове и тигри и четиридесет души прислуга, всички готови да се тътрят по задник, за да му угодят. Към това трябва да се добави и малкото пристанище, достатъчно по размери, за да приютява четирихилядитонната му яхта.
— Женен ли е
— О, разбира се — и Грейвс направи гримаса — Помниш ли Бриджит Бленд, кинозвездата? Тя е жена му.
Смътно си спомних, че някога съм я гледал на екрана. Дали не е същата, която предизвика сензация на кинофестивала в Кан преди четири години? Бе спечелила панаирджийска слава — влязла на кон в хола на хотел „Маджестик“, хвърлила юздата в ръцете на смаяния администратор и се качила в петстайния си апартамент. В киното се задържа около две години и изчезна. Ако не я бърках с някоя друга, ползуваше се с
