Внезапният шум от мотоциклетни двигатели прекъсна мислите на Хари. Той бързо вдигна поглед.
От тъмнината, откъм другия край на летището, се появиха четирима полицаи на мотори, които ескортираха една бронирана камионетка. Тя спря близо до самолета и ченгетата слязоха.
— Ето ги — тихо каза Хари и се наведе напред, за да наблюдава през стъклото.
Стоманените врати на фургона зейнаха и двама души с кафяви униформи, с фуражки и с препасани на кръста кобури с револвери скочиха долу. Единият от тях носеше малка четвъртита кутия. Докато четиримата полицаи стояха и пазеха, останалите двама мъже се запътиха към машината, казаха нещо на стюардесата и след това онзи с кутията се качи по стълбичката в самолета, следван от нея.
Другият от охраната се върна при камионетката, затръшна вратите, размени няколко думи с един от полицаите, след което се качи и замина. Сърцето на Хари пропусна един удар.
— Май че другото момче ще пътува с камъчетата — рече Луин.
— Какво от това! — отвърна Франкс. — Няма да ни създава неприятности.
Хари не беше толкова сигурен. Това беше изненада. Не беше предположил, че с диамантите ще лети охрана.
— На него му плащат, за да създава неприятности — каза той смутено.
Франкс се засмя:
— О’кей, значи ще си заслужи мангизите. Двигателите на самолета заработиха с грохот.
— Канят се да го преместят — каза Хари. — Не е зле да се поразмърдаме. Момчета, вие двамата знаете какво да правите. Няма да шуквате, докато не ви дам знак.
— Къде ще бъде пазачът? — попита Луин.
— Може да пътува в салона или да остане в багажното отделение. Ако е в салона, ще се справим с него преди да се насочим към пистата.
— О’кей! — Луин отвори вратата на автомобила и слезе.
Борг завъртя туловището си, така че да може да вижда.
— Тръгвай с него. Франкс ще ви следва — каза той. — И слушай, Грийн, бъди внимателен! Има няколко момчета, които чакат пред летището, в случай че промениш намерението си да пътуваш. Няма ли диаманти, няма пари! „Стопляш“ ли?
— Разбира се — рече Хари и слезе от колата.
— Ще ви чакам на летище „Скай Ранч“ — добави Борг, подавайки тлъстото си лице от прозореца на колата.
— Ще бъдем там — отвърна Хари като наистина се надяваше, че ще бъдат.
Той тръгна заедно с Луин по асфалта към залата за пътници. Не си говореха. Когато наближиха входа, Луин изостана.
— Мини отпред — каза той.
Докато куцукаше нагоре по стъпалата и влизаше в луксозно обзаведената зала за пътници, на Хари му се видя необичайно, че прекрачваше това място. Въпреки че беше работил шест години за Калифорнийската въздушно-транспортна корпорация, той нито веднъж не беше идвал в чакалнята.
Тъмнокосо симпатично момиче, облечено в униформата на Корпорацията, взе билета му и каза, че неговото име ще бъде извикано след около двайсет минути.
— Барът е вдясно, сър — рече то. — Когато чуете, че сте повикан, моля елате при изход номер шест. Ето там… — и му го посочи. — Ще ви чакам, за да ви отведа до самолета.
Хари й благодари и отиде в бара. Имаше доста хора, разпръснати на групички из заведението. Запита се дали бяха за неговия полет. Поръча си двоен скоч със сода и като се облегна на бара, ги заразглежда с небрежен вид. Те бяха от същата порода като онези, които обикновено пътуваха на борда на неговия самолет, когато беше капитан със собствен екипаж. Богатите, дебели бизнесмени, блестящите, облечени в палта от норки жени, търговците с грубовати лица и проницателни очи — всички пиещи и дрънкащи празни приказки като свраки.
Луин влезе в бара и си поръча бира. Той отнесе питието си на една маса, отдалечена от тълпата хора, запали цигара и зарея поглед наоколо, като очите му не пропускаха нищо. Франкс не се появи.
Хари се наслаждаваше на уискито. Нервите му бяха опънати и той се потеше. Продължаваше да убеждава себе си, че всичко ще мине както трябва, но мисълта за въоръжения пазач в самолета не му даваше покой. Ако този глупак се опиташе да ги спре, щеше да си изпати. Хари се уплаши от изгледите за насилие. Човекът от охраната можеше дори да бъде убит! Извади носната си кърпа, изтри ръцете си и се взря в хората на бара. Никой не му обръщаше внимание. Хвърли поглед към Луин, който му го върна с безразличните си очи.
Минутите продължаваха да се нижат, когато от високоговорителя се разнесе глас, обявявайки полет номер шест. Той чу да викат името му и след като довърши второто си питие, закуцука към вратата, следван от трима мъже и две жени с палта от норки. Луин се затътри подире им.
На изход номер шест се присъединиха към други осем пътници и Франкс. Появи се Хети Колинс. Тя държеше списъка на пасажерите и започна бързо да отмята имената им, усмихвайки се на всеки.
— Последвайте ме, ако обичате! — каза тя и ги поведе по коридора навън към мястото, където чакаше самолетът.
Хари почувства как студена тръпка пролази нагоре по гръбнака му, когато съгледа четиримата полицаи, които продължаваха да стоят на пост до самолета. Една от жените с кожените палта каза:
— Виж, Джак! Осигурили са ти полицейски ескорт. Дебеловратият червендалест мъж, който пушеше пура, изръмжа.
— Тази „птичка“ пренася товари. Предполагам, че на борда й има нещо ценно.
— Едва ли е нещо по-ценно от тебе, скъпи — саркастично отбеляза дамата.
— Оо, я млъквай! — отговори мъжът и лицето му пламна в тъмночервено. Той тръгна след жената по стълбата, водеща към вътрешността на самолета.
Един от полицаите стоеше отстрани. Той оглеждаше всеки от пътниците, докато се качваха по стълбата. Вгледа се особено строго във Франкс, който му отвърна с една крива усмивка на своята вулгарна, жестока физиономия.
Последен изкачи стъпалата с куцане Хари. Той не погледна към полицая, но усети очите му върху себе си. Хети Колинс ги посрещна на прага на салона.
— Да ви донеса ли нещо — попита тя с професионална загриженост. — Може би едно питие или кафе малко по-късно?
— Не, благодаря — каза Хари.
— Мястото ви е точно от лявата страна на пътеката — насочи го тя.
Той кимна и тръгна между седалките. Имаше късмет, че му се падна крайно място съвсем до вратата на пилотската кабина. Вътрешната седалка бе заета от някаква висока мършава жена, облечена в палто от норки. Тя вдигна поглед, когато Хари застана отстрани. Разходи очи по неговия износен шлифер, белега и куция му крак и придърпа до себе си полите на своето палто, едва потискаща тръпката си на отвращение.
Хари се настани до нея, след което се обърна, за да види къде бяха Франкс и Луин.
Франкс беше в дъното на салона до вратата, която водеше към камбуза4. Зад камбуза бяха тоалетните и багажния отсек, където трябваше да се намират диамантите — диамантите и пазачът. Луин седеше по средата, от дясната страна. Хари бе доволен, че всички бяха разположени удобно. Двамата, Луин и Франкс, можеха да го виждат и щяха да забележат сигнала му, когато дойдеше време да завземат самолета.
Хети Колинс се движеше по пътеката, проверявайки дали предпазните колани са закопчани както трябва. Жената, намираща се от лявата страна на Хари, имаше проблеми със своя колан.
— Пъхнете това тук — каза Хари, посочвайки й единия му край. — Ще щракне автоматично.
Тя го стрелна с очи, дари го с едно хладно кимване и се закопча.
— Сигурно държите да прегледате вечерния вестник — рече тя, побутвайки вестника към Хари с такъв вид, като че ли се радваше, че се отървава от него. После го загърби наполовина, сякаш той престана да съществува, и се загледа през прозореца.
Хари сложи вестника в скута си. Той тъкмо закопчаваше своя колан, когато се приближи Хети Колинс.
