— Допусках го. — Хари направи пауза, за да тръсне пепелта от цигарата си, сетне продължи. — Стана така, че в деня след обира пътувах по работа към летище „Скай Ранч“ и на около две мили от местопрестъплението спуках гума. Поправих я. Носех си няколко сандвича и си помислих, че най-добре би било да обядвам, както съм спрял, вместо да чакам, докато стигна до летището. Отидох до една пясъчна дюна и седнах. В пясъка открих полузарита четвъртита стоманена касетка. Имах малки затруднения с отварянето й, тъй като беше заключена, но след известно време успях. Беше пълна с диаманти. В касетката имаше и една фактура, според която диамантите принадлежаха на Далекоизточната търговска корпорация и аз разбрах, че това са откраднатите камъни. От начина, по който лежеше кутията, си личеше, че крадците като че ли са загубили самообладание и са я изхвърлили през прозореца на колата. Канех се да предам диамантите на полицията, но ми хрумна идеята, че ние бихме могли да се споразумеем.
Такамори се наведе напред и се втренчи в Хари.
— Наистина ли диамантите са у вас? — попита той. Гласът му беше дотолкова лишен от емоции, сякаш питаше Хари колко е часът?
— Те действително са у мен — отвърна Хари. Такамори се облегна. Той почеса отстрани своя малък, жълт нос с показалеца на дясната си ръка.
— Разбирам — каза той. — Значи сте си помислили, че вие и аз можем да сключим сделка. Това е интересно. Какъв вид споразумение имате предвид, мистър Грифин?
Хари протегна своите дълги крака. Той угаси цигарата в кристалната купа върху масичката до себе си. Извади от табакерата друга цигара и я запали. През цялото време, докато се занимаваше с това, Хари се взираше в черните, искрящи очи на Такамори.
— Делово споразумение — рече той. — Струва ми се, поправете ме, ако греша, че когато някой притежава нещо, което другата страна желае много силно, този някой би бил пълен наивник, ако й го даде просто така.
Такамори взе един нож за отваряне на писма и започна толкова задълбочено да го разглежда, сякаш не беше го виждал никога по-рано.
— Това е основен принцип в бизнеса, мистър Грифин — каза той кротко, — но аз съм наясно, че в тази страна подобна формула не се прилага, когато се касае за крадена чужда собственост. Зная, че е не само дълг, а и задължение на намерилия да върне онова, което е открил, получавайки възнаграждение. Не е ли така?
Хари се усмихна. Вече се чувстваше значително по-облекчен, но мекото отношение на Такамори не беше го заблудило.
— Предполагам, че е така — отвърна той. — Но аз разглеждам този частен случай от друг ъгъл. Разбрах, че тези диаманти са застраховани и че брокерите покриват щетите ви.
— Мистър Грифин, брокерите ще поръчителстват, когато са напълно сигурни, че диамантите няма да бъдат получени обратно.
— Да, това е обичайният начин, по който работят застрахователните агенти. Те ще ви накарат да почакате за парите си, но това не би трябвало да ви тревожи. Както чух, вие имате много пари, а онова, което ви липсва, са признанието и почестите от вашето правителство. Аз се порових в миналото ви. Изглежда сте натрупали огромно количество важни заслуги пред своята страна без някаква съществена отплата.
Такамори остави канцеларския нож и сви малките си жълти ръчички.
— Не е ли по-добре да не се отклоняваме от въпроса, мистър Грифин? — каза той с леко раздразнение в гласа. — Говорехте за намирането на диамантите. Предполагам, че предлагате да ми ги продадете.
Хари се облегна назад.
— Такава е идеята ми.
— И колко бихте искали за тях?
— Не е толкова лесно, колкото изглежда — отвърна Хари. — Вземането на пари в брой създава затруднения. Искам вие да финансирате един мой проект. За мен би било далеч по-просто да сключим едно такова споразумение.
Такамори се върна отново към съзерцаването на ножа за отваряне на писма.
— На колко би възлязла сумата, мистър Грифин, ако допуснем, че договорът ме заинтригува?
— На около милион и половина. Начинът, по който планирам нещата, не позволява да се мине с по- малко.
— Това са много пари — каза Такамори, опитвайки върха на канцеларския нож върху възглавничката на палеца си. Май че му се стори остър, защото се намръщи и се загледа в пръста си, за да види дали не беше му потекла кръв. Кръв нямаше. — Мистър Грифин, сещам се, че директорът на полицията О’Харидън би могъл не само да ви „убеди“ да предадете диамантите срещу нищо, а и да ви „уреди“ да останете в затвора за доста време.
Хари вдигна рамене.
— Той не би могъл да ме накара да се разделя с диамантите. Оставил съм ги на място, където няма да бъдат намерени. Съгласен съм, че би могъл да ме вкара в затвора, но се съмнявам в това. Ние с вас просто ще твърдим две различни неща, не е ли така?
— Не съвсем — рече Такамори. — Този разговор се записва на магнетофон. Достатъчно е само да дам лентата на О’Харидън и той не би имал никакви проблеми с даването ви под съд.
Глори беше предупредила Хари, че е възможно разговорът да бъде записван, а той й се беше изсмял. Сега вече знаеше, че е била права, но все още не беше разтревожен.
— О’кей — рече той, навеждайки се напред. — Вие имате достатъчно материал на магнетофона си, за да ме вкарате в затвора. Признавам това. Да предположим сега, че го изключите, така че да можем да разговаряме без съответния запис. Ако моето предложение не ви допадне, пратете да извикат полицията, но поне изслушайте онова, което имам да ви казвам. Няма да говоря, докато не изключите магнетофона.
Такамори остави канцеларския нож, почеса отново носа си с показалеца на дясната си ръка, после се наведе напред и натисна един бутон върху бюрото си.
— Магнетофонът вече не работи, мистър Грифин. Какво е вашето предложение?
— Ще имате ли нещо против, ако лично се убедя, че не работи?
Такамори отвори едно от чекмеджетата на своето бюро:
— Ни най-малко.
Хари стана, хвърли един поглед на магнетофона, кимна и отново седна.
— Добре. Да поговорим сега делово. Струвало ви е осемнайсет месеца да набавите диамантите и да издействате разрешение за тяхното изнасяне. За това вие ще бъдете приет от вашия император и той ще ви удостои с почести. Мистър Такамори, аз бях в Япония през войната. Знам нещичко за историята на вашия народ. Знам, че вие цените изключително високо аудиенцията при императора. Ако не представите диамантите, за вас аудиенция няма да има. О’кей, можете да насъскате ченгетата след мен, но ако го направите, никога няма да получите камъните. Има много други типове, които биха изтъргували диамантите и биха се радвали да ме разтоварят от тях. Аз нямам нищо общо с обира. Моето престъпление е, че съм намерил диамантите и съм поискал за тях пари. Ще ми дадат около три години, а ако ми се падне някой опърничав съдия, ще ми лепнат пет. Аз съм на двайсет и осем. След пет години ще бъда на трийсет и три — все още достатъчно млад, за да се насладя на парите, които ще спечеля от диамантите, когато ги продам. След пет години вие ще бъдете на около седемдесет и три. Няма да разполагате с всичкото това време, за да се радвате на наградата, която вашият император я ви даде, я не ви даде, в случай че осигурите още една партида скъпоценни камъни, ако, повтарям, АКО тукашните власти ви позволят да ги експортирате — нещо, което не вярвам да направят.
Той загаси цигарата си и запали друга, като не спираше да фиксира неподвижното жълто лице.
— Надявам се, че вместо да разочаровате вашия император и да се изложите, вместо да чакате, за да видите дали ще можете да изровите втора купчинка диаманти, вие ще бъдете достатъчно умен, за да се споразумеете с мене. Така, както аз виждам нещата, вие не само ще запазите диамантите и честта си, но и ще приберете печалба от милион и половина долара, а това ми звучи изключително смислено.
Такамори се облегна в креслото си без да сваля своите черни, блестящи очи от лицето на Хари.
— Умеете да убеждавате, мистър Грифин. Как, предполагате, ще мога да извлека печалба от
